В ателиета със стъклени покриви правят портрети първите фотографи на Казанлък
„Първите български фотографи” идват в града на розите

Изложба под наслов „Първите български фотографи” ще бъде открита на 14 април, четвъртък, от 17.30 часа в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък. Експозицията е на Исторически музей – Самоков, и гостува на града на розите до 14 май.



Информация в Самоковския исторически музей показва, че първите български фотографи са самоковците Иван Доспевски с ателие в Самоков (от около 1860 г.) и Анастас Карастоянов, придворен фотограф в Белград (от 1863 г.). Освобождението заварва в Самоков ателиетата на четирима фотографи: Иван Доспевски, Ксенофонт Смрикаров, Димитър Германски и Петър Хаджимитов, всеки със свой фирмен знак.
А справка в историята на българската фотография сочи, че казанлъчани изобщо не изостават от напредничавите самоковлии в развитието на фотографското изкуство.

Смята се, че първите снимки в Казанлъшко са на отец Хрисант Рашов (Рашович), правени през 60-те години на 19 век. Отец Хрисант бил игумен в Мъглижкия манастир. Изучил тайните на фотографията в Русия, където завършил семинария. Той правел и проявявал снимките в дома на своите клиенти.

Първата снимка в Казанлък, за която черпим сведение от публикация на Петър Хлебаров във в. „Вечерни новини“ през 1970 г., е на Стефан Касъров от Казанлък. Счита се, че е направена през 1869-1870 г. от Хрисант Рашов. Други снимки от това време са на семейството на Ганчо П. Пипалов, направена от Христо Рашоолу, ученик на отец Хрисант, както и снимка от 1871 г. на членове на читалището в град Шипка, направена от отец Хрисант.

Първото фотографско ателие в Казанлък е на руския евреин Борис Шнее, приблизително около 1890 г.. С руснака Никифор Солоников също се свързва зараждането на фотографията в Казанлък. Неговото ателие е било на ул. „Кирил и Методий“.

Борис Шнее и Никифор Солоников са пионерите във фотографията в Казанлък. Те правят основно портретни снимки на дневна светлина. Любопитното е, че техните ателиета са били със стъклени покриви, като са коригирали светлината с различни пердета. При сняг и мъгла в ателието било невъзможно да се правят снимки. Работният ден е започвал около 10.00 часа и е продължавал до 17.00 часа през лятото, а през зимата - до 15.00 часа. Най-малкият размер на снимките в първите казанлъшки фотоателиета е 13х18 см.

По същото време с фотография в Казанлък се занимава книжарят Иван Пенков, баща на рецитаторката Мара Пенкова. Иван Пенков се счита и за първия издател на фотокартички с изгледи от Казанлък и други места от Розовата долина. Картичките били цветни и на текста е отпечатано името и на съдружниците на Иван Пенков – търговците Фратеви, финансирали издателската дейност.

Друг фотограф от началото на това изкуство в Казанлък е Александър Попов. По време на Балканската война работи Стефан Апостолов, с когото съдружник става Петър Арнаудов.

Петър Арнаудов получава първите си уроци от арменеца от Хасково Арам. Учил е фотография при Борис Шнее. Петър Арнаудов пръв разчупва снимането в ателие и прави стотици снимки на града, на хората, промишлеността, земеделието. Особено впечатляващи са неговите фотографии от Първата световна война, когато е бил фотограф на 23-и Пехотен Шипченски полк. Цялата си репортерска дейност в Беломорието, Македония и Сърбия е извършил на преносим фотоапарат за плаки, чиито обективи имали фокусно разстояние 15-40 см.

Иван Хлебаров чиракувал най-напред при Стефан Апостолов, после при Никифор Солоников, ПетърАрнаудов и др. През 1921 г. има фотоателие, като по това време само той и Петър Арнаудов се занимават с фотография в Казанлък. Заслуга на Иван Хлебаров е създаването на ДП „Българска фотография“.

Арменецът Артак Турякян е направил е първата снимка в Казанлък на електрическо осветление.

Първата жена-фотограф е Донка Георгиева, съдружник на Артак Турякян.

През 1940 г. се открива фото „Художник“, като по същото време се открива и фото „Колумбия“ на Иван Шопов.
Девети септември 1944 г. заварва Казанлък с 4 частни фотоателието, а през 1948 г. се открива втората Държавна фотослужба в Казанлък към Дома на народната войска.

В периода 1930-1944 г. са правени аерофотографии, включително от Димитър Качулев, началник на отдела за аерофотография на летището на Въздушния учебен полк, това са т.нар. снимки от птичи поглед.
През 1949 г. се говори за създаването на Държавен фотографски сектор в Казанлък. По това време в Казанлък има 16 фотографи – майстори и техни работници.

Основите на Държавния фотографски колектив се полагат на 1 декември 1951 г. Започва дейността си ДП „Българска фотография“ с 3 клона. Извън сектора остават Петър Арнаудов, Йоханес Осканян, Вахе Артинян –Фачето – моментен фотограф, който работи с Хрант Дадурян и Сахак Артинян.

Фотоотдели са открити в „Арсенал“, НИТИ, „Капрони“, Института по розата и др.

Първият фотоклуб в Казанлък е основан в Казанлък през 1954 г. Първият кинофотоклуб в Казанлък е създаден през 1964 г.

Снимката, която публикуваме с любезното съдействие на директора на МФСВИ инж.Стефан Папукчиев, е направена от Борис Шнее. Тя е от архива на Чирпалиевата къща в град Шипка.