Свети Тодор на бял кон отива при Бога да измоли лято
Тодор означава Божи дар, а кулминацията на празника са конските кушии

Днес е Тодоровден – един от първите пролетни празници в народния календар. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Празникът е смесица от християнството и езическото наследство, което е типично за българските религиозни обичаи. Св. Теодор (Тодор) е умрял като мъченик за християнската вяра. На иконите той е изобразяван на бял кон и затова с охота бил приет като покровител на конете след покръстването през 864 г.

В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, но в народното съзнание не се прави разлика между тях и се почита Свети Тодор в подвижен ден, в зависимост от Великден – винаги през първата събота от поста. Макар и не толкова голям като Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай, все пак Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие.

Според народните представи на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите. Българският народ свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие и казва: „Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”.

Празникът се нарича още "Конски Великден". Конят е изключително тачено животно в България. Прабългарите били известни като „конен народ” и като едни от най изкусните ездачи в древния свят.

Обичаите на този ден се разпределят между жените и мъжете. Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „ остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.

Именно кушиите заемат централно място на Тодоровден. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище. Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. Както му е редът, всичко завършва с хоро.

Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.

Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея