Стягат лош куклен театър. Да идем за гъби?

66 дни преди премиерата, по всичко личи, че кукленият театър, който ни /Го/ готвят тези, дето уж редят днешните ни дни, е повече от лош. Халтурка.

Свирен мач. Ясен резултат.

Не само защото така рече Говорителят на Гурото на политическите задявки от прехода, а и защото липсва въображение в останалите кукловоди. Скука. Бездарие. Безгръбначие. Его.

/ А уж сме народ, дарен с личности и и таланти. Да се чудиш на отчайващия дефицит. На личности/.

Които кукловоди в голямата си степен още се назлъндисват на кукли, но така или иначе се оглеждат само и единствено за такива. / дори и генералът Р.Р. не прави изключение/. Никой не рачи истински, живи герои.

На тази сценка все повече ще ходят все по малцина.

По простата причина, че и децата вече разбраха, че независимо от факта, че и едното е театър, и другото, то има голяма разлика между Театър и Куклен театър. При първия има елемент на изненада. Винаги. Я се разболял актьор, че паднало представлението, я забравил репликите, че настанал неизпровизиарн смях в залата, я го сменили с дубльор, щото на този друг по – важен театър му дали, или се е сдърпал с режисьора. Или стъпил накриво и тупнал насред сцената някой главен герой.

А и винаги може да се ревне насред театрото. Има драма, някак. Неивестно. Адреналин. Тръпка. Очакване. При живия театър.

А при кукления. Скука. Няма тръпка. Най- много малко страх от някоя грозна или страшна кукла. Която ръмжи. Няма драма. Най- много някое въженце да се скъса и куклата съвсем да осакатее в движенията или да стане неуправляема. Макар че и децата знаят, че когато говори Косе Босе, при куклите говори Лиса. С преправен глас.

Откъдето и да го погледнеш живият театър си за предпочитане пред кукления.

По тази и причина 66 дни преди куклената премиера на България, никой не хваща дикиш на яловите репетиции, дето трополят оттук- оттам, с надеждата да ни накарат да дръпнем зад завеската.

Ясно ни е.

В крайна сметка ще излезе лошият, който ще изиграе ролята на добрия зъл, и ще ни посочи таблото за аплаозите.

За тези, които нямат друга работа, и принципно живеят за театрото, и са останали в залата. Наивни в надеждичките си, че може да видят нещо ала Бродуейско, като за миг си забравят, че са на селска седянка.

/ Че и моми няма/

Да ме прощават кукловодите, ама хич не ни е интересно това.

Още повече, че и към момента се търсят удобни кукли, които да не се държат в сюблимните моменти като ощипани моми.

А такива вече бол.

Пък било то и бивши Главнокомандващи, генерали, оз-та, разни там ОЗ- БКП-та, изтупани прашасали СДС-та, патриоти някакви, псевдо и други, които още са в Хамлетовия период на „Да бъде или да не бъде“, макар да се репчат реформаторски.

Нека кротуват, защото и без тях куклената пиеска е свирена, макар да има все още наивни кандидат суфльори и такива за поддържащи роли. Забравили, че в кукления театър няма нужда от много народ. Един сръчен кукловод може да върти няколко кукли на пръста си, стига да са му майсторски наредени въженцата и под ръка.

Така де, какво да се харчим за щат и персонал.

А и добри писачи изискват пиеските с многото герои.

Още повече, ако имат и сложни характери.

Я давайте по – семпло и по от края. И не врякайте много преди премиерата.

Ясна ни е.

Съдейки по героите от черновата и врявата от първите репетиции, пак ще ни събирате на халтура.

Ама ние си знаем: добрите режисьори отдавна забегнаха и поставят другаде, а тези дето все още нещо назнайват, се свиха в домашните си интелектуални килери, демотивирани от масовия зрителски вкус.

Така че, тупайте си кротко и без много драма прашасалите кукли, белким нещо свежо блесне по тях.

И не чакайте пълни зали. На кофти премиери ходят хора без работа. И без вкус. Пуснете на прИмоция билетчетата.

Вместо да правите като по нашенски : да вдигате билети и миза, навръх гледано вече театро.

А тези, дето ви знаят възможностите, със сигурност ще са за гъби.

Бас хващам.

Нищо лично: