Съкровищата на Казанлъшкия музей: Главата на знатния траянец е един от първите експонати

Богатото културно-историческо наследство на Казанлъшкия край е известено далеч извън пределите на страната. Фондът на Историческия музей „Искра“ е един от най-богатите в страната, а всеки от съхраняваните в него експонати си има своя история. Затова, днес стартира рубрика, посветена на част от уникатите, които не винаги могат да намерят място в постоянната музейна експозиция или в други изложби. Част от тях са постъпили като дарения, други са откупени, а трети са открити при археологически проучвания. Съвместно със специалистите от музея, ще разкажем историята на част от тях, на сайта zakazanlak.bg и на страниците на вестник „Трибуна Арсенал“. Започваме с един от първите, постъпили в музейната сбирка експонати, за който разказва Меглена Първин, главен уредник в отдел „Античност“. Той е получен благодарение на един от основателите на музейното дело и създател на Художествената галерия в града – Иван Енчев-Видю, и то, преди да бъде открит музея.
Един от първите експонати в сбирката на Казанлъшкия музей е мраморна глава на мъж. Заведена е на 5 юли 1901 г. под номер 86, като в инвентарната книга е записано „... за която нарочно Иван Енчев-Видю ходи в Стара Загора и я взе от къщата на Георги Х. Дечев ...“. В дневника си на 29 юни Видю описва тридневните издирвания на главата. За нея научава от адвоката Симеон Карасимеонов. След като я намира, изпраща телеграма на Петър Топузов с шеговит текст „Приготви още една шапка. Двуглав съм. Здравей! Видю!“(потвърждавайки, че не се връща с празни ръце – бел. ред). Интересен е фактът, че в дневника на Видю за този ден няма нищо написано за откриването на музея, макар в статията си „Изкуството в Казанлък“, в трети том на „Казанлък в миналото и днес“, да посочва именно тази дата за неговото създаване.
Самата глава е на мъж в зряла възраст. Носът и брадата са частично нарушени. Косата е третирана на малки вълнообразни кичури, спускащи се около очите и назад към тила. Брадата и мустаците са предадени чрез изчукване на тънки, леко вълнисти кичури. Чертите на лицето са индивидуализирани. Челото е ниско, с две дълбоки хоризонтални бръчки. Издълбаването на зеницата и леко спуснатият горен клепач придават на погледа съсредоточеност. Чертите на лицето са моделирани реалистично. Бузите са леко хлътнали, скулите – изпъкнали. В ъгълчетата на устните има по една ямичка.
Портретът вероятно представя знатен гражданин на Августа Траяна и е дело на талантлив скулптор, като може да се отнесе към високохудожествените произведения на римското провинциално изкуство от средата на III в.