Решението: Най- хубавото тепърва предстои

Той винаги ходи така, сякаш е уловил Господ за шлифера или най- малкото са си рода. Вее елегантна походка, разхожда стилен стайлинг и кожен куфар, мъти водата на останалия мъжки свят, в женските блата и винаги изглежда така, сякаш нито един проблем никога не го е препъвал и че най- хубавото винаги му е под ръка.

Изглежда леко хулиганен хлапак, отколкото пораснал и улегнал мъж. Какъвто е всъщност. И не е за вярване, макар и факт, че днес вдига тост за толкова, че спокойно да си каже: момчето си отива, да живее момчето!

Когато преди N десетилетия похлупил фуражка и диплом от Старозагорския Строителен, усвоил как се редят тухли и темели, базисна основа на всеки читав зидарлък, надали е подозирал, че тези мурафети ще му свършат работа и насетне, в професионалното му и жизнено поприще в средата: като реди държавни и общински граждански темели.

Нямам спомен да е „скачал, щото не е червен“, нито да е редил сини павета, но сега успешно ниже цветните, при това в мир, сговори тишина.. Или поне така изглежда. Факт, сам по себе си достоен за признание, предвид всенародната ни врява напоследък.

Навярно поради тез тънки струни на душата, още в епохата на войнишката му младост, подбалкански офицери са оценили това и пратили младежът с бъдещо „Право“ не къде да е, в секретно поделение на ракетните войски. Сиреч, афинитетът и професионалното отношение към тайните, му е оттъдява.

Широтата на душата му обаче е оценена и отвъд пагоните. Обичат го и четириногите, и той тях. Тази любов е взаимна, също от войниклъка. А всеки порил портите на българската казарма знае, че каквото там научиш, ти е до гроб.

Изял си е отдавна и войнишката чорба и вероятно по тази причина е и голям естет. И в живота, и в стайлинга, и в отношенията си с хората.

Не остава незабележим и от шавливите женски очи и сърца, независимо дали е в анцуг за по няколкостони, или в последен врясък на Пиер Карден или Армани. За капак и трете му стоят перфектно.

Като Слънцето е. Никога не залязва. Усмивката и лекото му ведро намигане, с което приема живота. Не само в очарованието му.

Умее да връща топки. С финес. Не само на корта, а и в заседанията на Общинския съвет на Казанлък, където всъщност е един от тях. Но пръв. В равните. Научил е това на корта, където репетира всяка събота и неделя. Без да забравя, че в живота винаги може да има някой, който да връща по-добре топки от теб.

С годините се е научил здраво да стои на краката си и да не се огъва при леки и по-големи вълни. Последното вероятно е от сърфа, който е друга негова страст.

Не е станал моряк, макар морето и лятото да са съботно- неделното му бягство.

Има тапи в ушите за злите езици, и му личи: не си го слага и пори ведро и с усмивка в живота.

Пестелив на приказки, но не и на дела. Като типичен Козирог, кове с думи, и са винаги на място.

Толкова, че понякога и най- устатите срещу него се запират.

В кръвта си е юрист. Не само по диплом. От най- престижното висше училище за тези работи. Най- вероятно по тази причина понякога открива „съдебното заседание“, а не това на Общинския съвет.

Не харесва драскачите и писачите особено, ако си лаем, на воля. Без факти. Като всеки юрист се доверя на написанато у дело, а не на приказките на село.

Като типичен представител на рогатия си знак, прекрасно знае какво иска от живота: споделя го с две невероятни красавици и куп приятели.

И пак като типичен представител на рогатите знае цената на финикийските знаци, храни особена почитх към тях, но също така знае, че те преди всичко и основно за кеф.

Другото са битовизми, над които момчето, което говори с морето и отказва да порасне, не позволя да му прекършват иначе ведрият личен хоризонт.

Всъщност най- вероятно е и причината същият този пораснал вече младеж все така чаровно да крачи в живота, независимо дали води под ръка кака си Шарън или Линда Еванджелиста, да е над времето и над нещата. И да не са засипани от Времето и мечтите и начина, по който ги следва.