През последните седмици станахме свидетели на усилен ремонт на казанлъшката автогара. Ремонтът, обаче, се свежда до това тя да бъде оградена отвсякъде с популярната днес зелена мрежа. За преминаващите в тази посока казанлъчани е оставена една вратичка, през която да минат.

Освен това, в разбитото пространство от север на автогарата се намира единственият тротоар въобще в тази част, който също отчасти е заграден. Така че хората да се чудят откъде и как да преминат, за да отидат на самата автогара или да се придвижат към ж.п. гарата и до други обекти в тази посока. Само в рамките на 10 минути видях как се справят гражданите - един човечец се провря под бариерата за автобуси, а една жена обиколи и отиде да търси път от юг, където се придвижи по уличното платно.

Автогарата в Казанлък е частна собственост и собственикът може да прави с имота си, както сметне за добре. Но в случая – това е обект за обществено ползване и има редица нормативни документи с изисквания как тя трябва да изглежда и каква организация да има в нея. И тук идват ангажиментите на компетентните органи от Общината, които, ако не са запознати със случая, се очаква да отидат на място, да видят и да проверят, за да се произнесат – правилно или неправилно, редно или нередно е това.

Честно казано, никъде другаде в България и по света аз не съм видяла досега автогара, опасана отвсякъде с мрежа. Защото, ако се случи инцидент, хората трябва да могат лесно да се придвижат към местата, където има обществен транспорт, т.е. достъпът до такива възлови места като автогари, ж.п. гари и т.н. трябва да е свободен... А тук как ще стане?!