Преди 117 години е създаден Български зъболекарски съюз

Преди 107 години, на 20 декември е основана първата съсловна организация на българските зъболекари. След Освобождението на България, в страната, със зъболекарски услуги се занимават непрофесионалисти – зъбари, бръснари и други, които често нямат необходимия опит и не оказват адекватно лечение. В княжеството и в Източна Румелия няма къде да се завърши стоматология и затова първите дентални медици са твърде малко и всички са завършили в чужбина, подобно на първия българин с такава диплома - Михаил Елмазов. Д-р Елмазов е роден в Стара Загора, женен е за известната писателка Евгения Марс. Той търси съмишленици сред колегията, като иска да създаде професионална организация, която да допринесе за въвеждането на регламент в бранша, с който да се установят стандарти и да се гарантира адекватното лечение на населението.
Инициативата му е посрещната много положително от неговите колеги, като един от най-добрите му сподвижници е неговият съгражданин д-р Димитър Тошков, също заралия. На 20 декември 1905 г. в заведението „Славянска беседа“, в столицата, е основано Българското одонтологично дружество, а негов пръв председател е д-р Михаил Елмазов. Секретар става д-р Димитър Тошков. Пет години по-късно организацията е преименувана на Български зъболекарски съюз.
Първите действия на ръководството са насочени срещу дейността на недоучилите зъбари, като се настоява пред санитарните власти право да упражняват професията да имат само дипломираните стоматолози. Д-р Елмазов обуславя и необходимостта от изграждането на обществено зъболечение, както и от създаването на стоматологични кабинети в училищата в страната.
Усилията му дават резултат и през 1911-а са назначени първите двама зъболекари в две от столичните учебни заведения. Ръководството на БЗС не спира дотук и иска тази практика да се въведе и в други големи градове като Русе, Пловдив, Варна...
Съюзът издава свое списание „Зъболекарски преглед“, със всички законни средства се опитва да утвърди авторитета на професията, да издигне професионалната квалификация на своите членове и да ограничи и спре злоупотребите на зъболекарите-шарлатани, за които членството в съсловната организация е невъзможно.
Д-р Елмазов е автор и на множество статии, в които си проличава, че интересите му са многостранни и в лечебната си дейност се занимава с трудни важни проблеми, най-вече в областта на хирургията - оралната и лицево-челюстната.
По време на войните от БЗС непрекъснато увещават Военното министерство да уреди служебното положение на зъболекарите във армията. Така през 1918-а 74 стоматолози, служещи във войската, получават чин "запасен санитарен поручик-зъболекар“.
След д-р Елмазов председател на съюза става Минчо Стоянов, който преди това е редактор на списание „Зъболекарски преглед“. Михаил Елмазов умира от белодробно заболяване през ноември 1928 г. (през 2013, по инициатива на Сдружението на българските зъболекари, в негова чест са поставени паметни плочи на сградата на бившата стоматология в Стара Загора и дома му в столицата на ул. "Бачо Киро").
През 20-те години на ХХ век съсловната организация продължава работата по развитие на научната дейност на своите членове, издаването на специализирана литература и насърчава професионалното развитие на дантистите. Тогава се изменя и чл. 30 на Устава, според който при разтуряне на организацията, имуществото на БЗС няма да премине към БЧК, както е предвидено първоначално, а към Зъболекарското кооперативно потребителско дружество.
Това е организация, която снабдява членовете със стоматологични материали с гарантирано качество. Това става чрез плащане в брой или на кредит, който е определен от управителния съвет, съобразно внесените от членовете дялове. В списанието на Съюза редовно се поддържат рубрики, посветени на историята на зъболечението, практични и законодателни казуси, нови научни постижения и реклами на познати и днес продукти като юнити на Сименс и Ритер, пещи на Вита, борери и камъчета на Майзингер, Харвард цимент... Определени са и минимални цени на стоматологичните услуги, с което се слага край на нелоялната конкуренция в бранша.
Интересен е конфликтът между Съюза и Фонда за обществени осигуровки, където денталните медици не са доволни от определените цени и договорените дейности. След преговори се определя, че фондът ще покрива ограничен размер от две пломби и няколко екстракции годишно. През 40-те години отново се преустановява работата с обществения фонд, тъй като според Съюза "не са защитени интересите на осигурените и общото здравно осигуряване на населението".
През 1949 година са закрити всички съсловни организации, включително и БЗС. Съсловната организация на зъболекарите е възстановена след демократичните промени в България.