„Писма от степта“ – за първи път показват литературното наследство на Иван Милев

Иван Милев като поет и прозаик ще се разкрие в цикъл от изложби на Художествена галерия – Казанлък, събрал за първи път цялото литературното наследство на художника
Литературните експерименти на Иван Милев, изоставени от него самия още през 1919 г., днес са част от документалното архивно наследство на художника. По-голямата си част от него се съхранява в казанлъшката Художествена галерия. Първата от цикъла изложби е „Писма от степта“. Тя ще бъде открита на 7 декември от 10 часа в Музей „Ахинора“ и ще остане там до 19 май 2024 г.
Литературните опити на художника не са били обект на общ изследователски интерес, а публикуването им в своята цялост предстои. През 1947 г., само три години след като архивът постъпва като дарение от майката и брата на Иван Милев в читалище „Искра“, а сетне става част от фонда на Художествена галерия-Казанлък, първият, който се фокусира върху него е Любен Белмустаков. Той оглежда фрагменти от дневника на художника, чието начало е поставено непосредствено след завършването на ръкописа „Писма от степта“. В отпечатания през 1997 г. каталог, съпътстващ изложбата на Иван Милев, подредена в залите на Националната художествена галерия в София, Ружа Маринска и Анелия Николаева, без какъвто и да е коментар, публикуват също части от това наследство. Сред тях е и разчетеният ръкопис на „Писма от степта“, към който по неясни причини авторките на изданието причисляват и няколко по-ранни текста. След повече от двегодишна работа с архива на Иван Милев, екипът на Художествена галерия – Казанлък подготвя цикъл от изложби, в които публиките ще имат възможност за първи път да се срещнат с литературното наследство на автора в неговата цялост. Първата от тях е именно „Писма от степта“.
„Писмата“ са художествен литературен опит в стихове и проза. Те са създадени между 5 и 7 октомври 1917 г., когато Иван Милев е на Добруджанския фронт и Румънската кампания е достигнала до позиционен военен етап. Той приключил едва няколко месеца по-късно с Фокшанското примирие от 9 декември. От есента на 1916 г. Иван Милев е бил там няколко пъти. В това свое поредно завръщане обаче освен на любимата си четка и акварелните бои, той ще се отдаде и на литературните си увлечения. Макар и неравни, подражателни и белязани от низ от слабости тези, останали непубликувани от автора си, като че ли „изоставени“ литературни опити, както отбелязва проф. Валери Стефанов са „още един процеп към душевността на този голям български художник“. Редом с ръкописа на „Писма от степта“, в изложбата публиката има възможност да се срещнат и със завещаните ни от Иван Милев художествени образи, създадени именно през 1917 г., всички те част от фонда на галерията в родния му град.