Пано от олово-калаен-цинков бронз, с площ почти 7 квадратни метра, разказва историята на машиностроенето в България и Казанлък. Поставено е на преден план на сградата на Централното управление на „Арсенал“ АД. Според надписа, паното е изработено от С. Пейчевъ през 1936 година. Липсват исторически данни, както и записани спомени за този барелеф, както и за неговия автор. Като се има предвид, че сградата на управлението е строена през 1935 година, то, следвайки хронологията, след нейното завършване е монтиран и самият барелеф.

Интересното при него е, че се състои от 3 части, в които се проследяват различни етапи от развитието на България и нейната промишленост, свързана с отбраната на страната.

В лявата част е пресъздадена Шипченската епопея през 1877 година. Героичните боеве на легендарния връх и удържането на Шипченския проход от руските воини и българските опълченци се оказват решаващи за изхода на Руско-турската Освободителна война. Знае се също, че веднага след нейното приключване през 1878 година се поставя началото на българската военна промишленост, а от 1924 година Софийският арсенал се премества в Казанлък.

Преди 96 години на едно празно място край Казанлък започва строителството на „Арсенал“. Точно тук, в местността „Кашът“, южно от града, се ражда родното машиностроене, което дава нов тласък в развитието на Казанлък и на цяла България. В изграждането на Военната фабрика са вложени невероятна енергия и денонощен, самоотвержен труд. Местят се работилници от София, местят се машини, съоръжения и оборудване, работници и специалисти напускат столицата и се установяват в провинцията. Животът на хората се променя, променя се и обликът на града. Точно този подем отразява второто пано. На фона на релефната карта на България е изобразено родното машиностроене, като на преден план е поставен човекът, без чийто ум, воля, познания и умения не би имало развитие в нито една сфера.

Третата част от паното отразява типично батална сцена, като в стълкновението участват бойна авиация и бронетанкова техника. Изображенията са стилизирани и показват видовете технически съоръжения, използвани във военни действия. Оръжейни специалисти припознават в танковете немската машина „Панцер 1“, която е била произвеждана от 1934 до 1943 година. По отношение на самолетите също личи немски почерк.

Казанлъшка връзка обаче съществува и за летателните апарати. И тя е, че през 1927 година в града на розите отваря врати Самолетната фабрика, която през 1942 година става клон на Държавната военна фабрика.

Смята се, че паното е отлято в „Арсенал“. Съвсем наскоро то бе обновено със специален препарат на солиева основа. Технологията за неговото почистване и консервация е на Стефан Илиев, технолог в Завод 5. Самата дейност е извършена от строителния цех в дружеството.