От Юрая Хийп, през войнишкия пост до Джулая

Децата на слънцето тази година няма организирано да посрещнат изгрева на 1-ви юли на скалния Камен бряг, както от години насам. Поради настъпилата повсеместна криза, свързана с коронавируса и изискванията да не се събират много хора на едно място, тази година традицията ще бъде променена. Вероятно ще има и такива, които ще останат верни на нея, но условията ще бъдат по-различни и ще се наложи да се спазват разпоредбите на Здравното министерство.

Джулай морнинг.

Юлското утро е традиция, свързана с хипи движението за посрещане на изгрева на слънцето на 1-ви юли.

Джелай морнинг, или как започва всичко.
Важното е да се знае, че празникът няма аналог в чужбина. Началото му е поставено през онези 80-т години на миналия век, когато западната музика, дънките и хипарското движение навлизат и в България. И онова свободомислие, вътрешното желание за протест срещу ограниченията и забраните някак си започва да превзема съзнанието и душите на млади и не толкова млади.

През 1985 г. един култов варненски герой, известен с прозвището Тяната, посреща първото юлско утро сам на поста си в казармата. Красиво утро. Гледайки как летните лъчи пробиват хоризонта и яркото огнено слънце полека уголемява диска си, заливайки с жар земята, го обвзема още по-силно чувството на самотност, потиснатост и униние. Това го кара да се замисли и да се зарече никога повече тази красота да не остава несподелена, никога да не остава самотен и потиснат.
На следващата година той събира една шумна весела компания от около десетина души. Заедно посрещат рождения ден на един от тях и отпразнуват войнишката отпуска на двама от компанията в Морската градина във Варна. Весело, с китари и песни посрещат първите слънчеви лъчи на 1-ви юли. И това им харесва. Харесва им дотолкова, че решават да не пропускат и следващата година.
Желанието им се осъществява. И решават да го повтарят всяка година, да го превърната в традиция. Там, около морския фар, посрещат утрото и на следващата година, но не остават незабелязани. И как да не ги забележат – с китарите, с песните и онези стари касетофони на батерии, от които звучи колкото сила има парчето на Юрая Хийп. Така от 1988 г. идеята се възприема и от други. И традицията на десетината се превръща във всеобща традиция. Един прекрасен празник на красивия юлски изгрев, музиката, свободомислието. И подготовката започва като за празник – още от предния ден – стягат се китарите, касетофоните, палатките, спалните чували. Но вече идеята е подета от желаещи да посрещнат изгрева от цялата страна.

Така Джулая се превръща в първия български неофициален социален фестивал, събиращ съмишленици от цялата страна за споделянето на един приказен момент, символ на новото начало, свободата, красотата на летния изгрев.
С годините този празник започва да се разгръща. Касетофоните се заменят с рок групи и музика на живо. Празникът не остава само край морския бряг, но навлиза и във вътрешността на странната. Джулая е навсякъде, откъдето се вижда харизматичния изгрев на първото юлска слънце.
И е завладяващо. Заразително завладяващо. Защото, който веднъж е посрещнал така първото юлско утро, не го пропуска и на следващата година. И на по-следващата…

Защото е Джулая…