Със стихове от душа за душата, гарнирани с "Огън и лед" от емоции събра на маса скъпи на сърцето хора и приятели казанлъчанката Румяна Григорова.
В артпространството на „Агарта“ да сподели съкровеното от душа Румяна избра това да сторят синът Георги, дъщерята Петя и приятели, убедена, че е "благословия да можеш да обичаш".
От признанията и уроците от живота на жизненото поприще в средата, тя сподели едни от най- ценните си и очистващи душата изводи: че „поиска ли сърцето, разумът предава“, убедена, че „Бог избира силните за своето състезание“.



Много емоции, цветя, и сълзи даже, поляха поетичната муза на събралите се.
За да е в очарование душата от думите, с невероятно лъчезарие и страст допринесоха поп и джаз изпълненията на Мая и Николай Славов.
"Глътналата славей" със запомнящ се приятно дрезгав глас Мая, успя да разчувства приятели и почитатели на казанлъшката поетеса, за която „Огън и лед“ е изстрадана и дълго отлежавала трета поред книга.


Сред избраните стихове, намерили място в нея са рими, писани по различни дълбоки поводи, свързани с децата на авторката, лични срещи и емоции, както и посветени на приятели. Сред тях е стихотворение, посветено на кмета на Павел баня Станимир Радевски и неговата любов към конете.
За неподправеното и автентично усещане на вечерта допренесе и специалната изненада- поетичен портрет от части от отделни творби на Румяна Григорова, създаден от Васил Самарски.



„Не чувствам старост, бръчките по челото ми са съчки от огъня, който гори и в душата“, признава авторката, прописала на 30 години. Тогава издава и първата си стихосбирка със заглавието "Закъсняла равносметка." Три години по-късно се ражда и "Само зрънце грях", в памет на нейна приятелка.
Предпремиерното представяне на поетичната книга „Огън и лед“ ще има и своя същинска премиера- на 29-ти ноември във фоайето на НЧ „Искра-1860“.


Огън и лед

Не, няма да ти се предам живот!
За мене ти не си ковчег, а си кивот!
Каквото и да сторваш на душата,
тя, вярата ми е крилата.

Когато наумиш си да я изгориш,
издебва те за миг, когато спиш,
Веригите на мисълта разкъсва
и пак в сърцето ми се връща.
Аз знам, че точно за това ме любиш,
защото няма как със страх да ме погубиш.
И знам защо избра мен да изтезаваш-
Та ти единствено със силните се състезаваш.

Така до гроб ще си играем двама с теб:
Аз ще съм огън, ти ще бъдеш лед.
Но там, където среща огънят леда
извира най- пречистената- живата вода.

РГ