Нещо се случва тук
„Гласът на България в Европейския парламент трябва да е по- ясен, по-висок, да сте по-забележими.

И въпреки това е факт, че нещо се случва тук.
Навсякъде е изградена и инфраструктура, която се е подобрила много за последните 10 години, когато за пръв път бях в Казанлък. Ако икономическият път от „единствената евтина работна ръка“ към технологично трудна икономика и силен туристически сектор успее, градът ще има много светло бъдеще. Мисля, че отговорните в града изглеждат по същия начин и определят подходящия курс. Мисля, че Казанлък е на добър път“.

Тезата е на германеца Клаус Монтигел.

Човек с интересна лична житейска история, избрал Казанлък за свое ново начало преди 9 месеца.
Идва на срещата с немска точност. И с две минути разлика от българския ни часовник.
И с шеговит политкоректен коментар затова: „вярва на часовника на велосипеда си, а и леко принципно се разминавали часовниците ни.“

Завършилият философия и психология в Берлин Клаус Монтигел е от Шварцвалд. Случва живота си обаче в Берлин, където десетилетия работи на високи обороти за големи международни компании.
Стресът, напрежението, „прегарянето“ в работата, му донасят като бонус куп здравословни проблеми. Клаус решава, че трябва да промени нещо в живота си и ... избира България. Казанлък. Доверявайки се на доброто впечатление и особеното усещане тук, получено преди 10 години.
Пристига през септември миналата година, с идеята за нов бизнес с приятели тук. Първоначалната идея обаче не се реализира, заради административни проблеми и тогава намира друга ниша. Сега помага на местни компании да намерят свои нови партньори в страни от Европа, основно Германия, Австрия, Швейцария.
Има любима спирка за срещи с приятели, където се събират много хора, с международен опит. За мен е лесно да създам нови приятели тук, казва Клаус.
Въпреки сравнително краткото време, в което е тук, е почти местен вече. Купил си е колело, обиколил е околността, научил се да си кваси сам кисело мляко, което купува от производители в района.

Харесва Казанлък, защото тук се свързвал лесно с хората, за разлика от по-сдържани германци. Определя града като „малък, но достатъчно голям, за да стигнеш до планина, язовир, или някое село“. Харесва спокойния и уютен живот тук, в сравнение с големите немски градове.
Интересува го въпросът дали не се притеснявам от самотна разходка в центъра на града в 23 часа. На отрицателния ми отговор е категоричен, че това в Берлин е невъзможно.
Последовател е на природосъобразния начин на живот, който по думите му, „тук е възможно да водиш, за разлика от големите европейски градове“.

Трудно разбира защо не осъзнаваме сред какво богатство сме родени, колко уникална природа имаме и колко неизползвани възможности от това сме заровили.
Вдъхновен е от идеята тук да има голям СПА комплекс.

Клаус Монтигел харесва българската природа. И никога не си спестява възможност за излет в планината. Успял е да бъде на почти всички интересни места в района. И събития. Бил е сред публиката на конкурса за избор на Царица Роза тази година. Харесал спектакъла, силно го впечатлили гайдарите.
„Само с чантите с подаръци, които трябваше да решите по различен начин, не се получи.. Момичетата не знаеха къде да отидат с чантите си“ казва Клаус Монтигел от Берлин.

За времето, в което е казанлъчанин, с настоящ адрес, вече има отношение и тези за много от нещата тук. За проблемите, силните и слабите страни на града и хората му.
Тук най-ценна е природата, която имате е, казва германецът. Непонятно му е защо не пазим природните си дадености и не се грижим около нас да е чисто и приятно.
С набитото си немско око, веднага забелязва израсли треви на тротоар пред частен имот. „Това не бива да е тук“, отсича.
„Знанието за природата и опазването на околната среда се развиха през последните десетилетия в Западна Европа. Изхвърлената от прозореца на кола пластмасова бутилка, не се разтваря във въздуха и дори хвърлената цигара отнема години, за да се разгради.
Ако разбирате това, може да промените собственото си поведение. Туристите не искат да виждат мръсна природа, неопазено богаство“, споделя Клаус и допъва, че с цел да са полезни с опит и „заразителност“ имат идея с някои приятели да започнат кампания за повишаване на осведомеността на гражданите тук по тези въпроси.

Категоричен е, че в Европа, ЕС има много пари, които могат да се предоставят за развитие на туризма тук, където има благоприятни условия за това, убеден е Клаус.
Намира рекламата на Казанлък и неговите възможности по света за недостатъчна и на практика градът е непознат за още милиони туристи от цял свят, които биха дошли тук.
Покажете се на света, за да ви види, казва берлинчанинът, който с интерес и вълнение очаква и Празника на розата, на който ще е за пръв път.

Три основни проблема го дразнят тук: липсата на уважение у хората към природата, циганските каруци, които правят лошо впечатление и лоша реклама на града сред туристите, бездомните животни по улиците и отношението на повечето хора към тях.
Казва, че приютът за бездомни животни в града трябва да се ремонтира, а на „Ива от Анимал Хоуп“ трябва да се помогне повече, да бъде подкрепена“. И добавя, че това все пак е въпрос на приоритети, каквито местната власт тук определи.

За краткото време тук Клаус има и свои четириноги приятели. Всички са зачислени на порцион. На един от тях, кръстен от него Клев, заради клепналите уши, направил подарък за Коледа - къщичка. „В която той не влезе нито веднъж“. За сметка на това в къщичката уютно пребивават няколко бездомни котки.

За германеца, една от причините България да има лоша репутация навън са .. циганите. Добавя, че дълго време за сънародниците му именно те били впечатлението за гражданите на България. Веднага прави аналогия и със случая с наританFто немско момиче от наш сънародник в Берлинското метро.
„Те са във Франция, Германия, идват, записват децата си на училище, вземат пари, казва Клаус Монтигел, който споделя, че знае твърде малко за живота и структурите на циганите.

Убеден е обаче, че само образованието може да разбие старите структури. Човек, който е научил нещо, който може да чете и пише, не трябва да събира боклук. Колкото по-високо е нивото на образование, толкова повече човек ще се интегрира в обществото. Много компании имат недостиг на работна ръка. Офертите за по-нататъшно образование също могат да създадат стимули за циганите. Останалата част от населението трябва да преосмисли някои свои предразсъдъци, е тезата на немския предприемач, с диплом по философия и психология.

Клаус е част от малка, но пъстра група немски граждани, които са избрали на този етап да живеят в Казанлък.
Казва, че тук се чувстват добре. И биха предпочели да не се връщат в родината си, ако не го налатат професионалните им ангажименти.

Затова и се вълнува от ставащото в страната.

Гражданинът на Германия ще гласува на изборите в неделя за Европейски парламент. Ще гласува в Казанлък.

С ясното убеждение, че Европа е единствената възможност за самостоятелно развитие на България.

„Американците, руснаците, дори и китайците дават много надежди и обещания на зависими държави, а България няма шанс сама. Дори Обединеното кралство бавно осъзнава какво означава да бъдеш сам след Brexit, а Великобритания има много по-силна икономика от България. Но богатите страни в ЕС трябва да бъдат наясно, че повече средства трябва да се вливат в Югоизточния регион. В замяна на това трябва да се води борба с корупцията в България и парите също трябва да се вливат в проектите и да не им се позволява да се просмукват. Гласът на България в Европейския парламент трябва да е по-ясен, по-висок, да сте по-забележими“.

Като по учебник.

Тезата на един германец в България, който има преимуществото да вижда и с другото око на гражданин на най- силната европейска страна.

„Само с висока избирателна активност,която ще е силен сигнал за европейските политически партии, с гражданска ангажираност и отношение, ще се чуе гласът на България в Брюксел“, е другата теза, европейската за България на германския гражданин, с настоящ адрес в Казанлък.

Който споделя, че обича да живее тук. Защото „нещо се случва тук“.

Убеден, че ако икономическият път от „единствената евтина работна ръка“ към технологично трудна икономика и силен туристически сектор успее, градът ще има много добро бъдеще. Ако отговорните хора в града мислят и работят в тази посока и определят подходящия курс.“

Вмъквайки и поредната доза немски прагматизъм: „и направят така, че туристите в града да могат да го разглеждат с колело. Както е по света и каквато възможност сега няма. Така ще се печели, а и въздухът ще е по-добър“, допълва Клаус Монтигел.