Представители на 8 от фирмите в страната от отбранителната индустрия се срещнаха в Казанлък, на поредна работна среща на Сдружението „Българска отбранителна индустрия“.
Домакин на срещата бе изп. директор на „Арсенал“ Николай Ибушев, който е един от съпредседателите на Сдружението и българският представител на тази организация в ADS - Асоциацията на аерокосмическата и отбранителна индустрия на Европа.
За пръв път лично да чуе проблемите и разговаря с представителите на българската отбранителна индустрия в България, от Брюксел пристигна председателят на ADS Жан Пайе.
Посещението му в страната е безпрецедентно. За първи път ръководител от неговия ранг идва тук, по лична покана на изп. директор на "Арсенал" АД- Николай Ибушев. Българските представители на отбранителната индустрия определиха визитата му като „важен жест към нас“.
В работната среща участваха съпредседателите на СБОИ акад. Стефан Воденичаров от БАН, Николай Ибушев, изп. дирекотр на "Арсенал" АД -Казанлък,, инж. Петьо Милков, изп. директор на „Черно море“ Варна, Банко Банков, изп. директор на „Аркус“ Лясковец, Николай Киров, председател на Борда на директорите на „Дунарит“ – Русе, изп. директори на „Кинтекс“ Иван Досков, на „Оптикс“ Иван Чолаков, на „Самел-90“ – Самоков Петър Георгиев и на ВМЗ-Сопот Иван Гецов.
На форума са обсъждани въпроси, свързани с дейността на СБОИ, във връзка с продължаващото членство на българското Сдружение в ASD. Асоциацията на аерокосмическата и отбранителна индустрия на Европа, на която е член и българското СБОИ включва в себе си около 26 национални асоциации на отбранителната индустрия и около 40 фирми, с общо брой на заетите в тях над 500 хиляди работници в цяла Европа.

На форума в "Арсенал" свое изказване е направил и председателят на ADS Жан Пайе. Той е говорил за ролята на Асоциацията, която представлява в Европа, за ползите от членството на националните асоциации и сдружения в европейската организация, за връзките с НАТО и други важни за отрасъла въпроси.
На срещата са обсъждани и въпроси за съвместното участие на членовете на Сдружението с единен щанд на изложенията на отбранителна и въоръжена техника, както и в тазгодишното издание на специализираното Международно изложение „Хемус 2016. Дискутирано е също и изработването на единна позиция по проекта на Плана за изпълнение на националната Програма за реализиране на Стратегията за развитие на българската отбранителна технологично-индустриална база, предложени от СБО на Министерството на отбраната и на Министерство на икономиката.
Пред председателят на Европейската Асоциация за аерокосмическа и отбранителна индустрия са поставени въпроси, касаещи общата европейска сигурност и предизвикателствата пред света в сегашната ситуация.

След края на форума, акад. Стефан Воденичаров, един от съпредседателите на Сдружение „ Българска отбранителна индустрия „ даде кратко интервю за читателите на „Трибуна Арсенал“ и сайта zakazanlak.bg
Тезата на академика е, че:
Небрежността на държавата не вдъхновява работещите в отбранителната индустрия.

Цялото интервю може да прочетете тук:

Визитка:



Стефан Воденичаров
е български машинен инженер, учен и академик на БАН, бил е министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов. Завършил е ТУ- София, специалност „Технология на металите. След защита на дисертация е удостоен с научна степен кандидат на техническите науки (днес: доктор) през 1974 г. и доктор на техническите науки през 1998 г. Става доцент през 1989 и професор през 1991 г. Избран е в БАН за член-кореспондент на 4 август 2004 и за академик на 11 октомври 2012 г.
От 1969 г. работи в Института по металознание при БАН. Бил е негов заместник-директор 4 мандата; директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012
Основните направления на научната и научно-приложната му дейност са:
- механика на материалите и изследване процесите на създаване и развитие на пукнатини;
- управление на остатъчния ресурс на уникални промишлени съоръжения – корпуси на атомни реактори, каталитични реформинги, магистрални газо- и нефтопроводи, парогенератори и др.;
- импулсно деформиране;
- създаване на брони срещу кинетични и кумулативни боеприпаси, работещи на различни физически принципи;
- разработване на интелигентни управляеми инженерни боеприпаси за защита.

Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.



- Акад. Воденичаров, какво искат от държавата представителите на отбранителната индустрия в България?

- Първото нещо е, че държавата трябва да разбере, че една голяма част от националната сигурност е българската отбранителна индустрия. И съответно държавата, която носи отговорност за българската национална сигурност, да започне да носи отговорност и за българската отбранителна индустрия .Защото, знаете, старата приказка, която е малко по-обща, че ако не храниш собствена армия, ще храниш чужда армия. Ние в момента, като държава, правим точно обратното: храним чужда индустрия, не храним българската. Държавата трябва да седне, да си поеме тези отговорности.
Първото нещо, което трябва да се направи, е да седнем и да осигурим добри кадри за българската отбранителна индустрия. Това е работа на държавата. Второто нещо: държавата трябва да се интересува какво е състоянието на индустрията и има ли тя някакви административни проблеми. Защото главно нашите проблеми са такива- административни. В България не се прилагат много от законите, липсват нови закони и тези неща трябва да бъдат уреждани в дискусия с държавата. Държавата трябва да се върне към старите си правила, че разработването на прототипите на новите изделия трябва да е съвместно- производител и държава. Държавата трябва да направи така, че Министерство на отбраната да помага при създаването на новите отбранителни средства и да оказва помощ за тяхното изпитване, окачествяване и Министерството на отбраната да даде документ, че това е прието на въоръжение в България. Това трябва да стане административно. Следващото нещо, което трябва да се промени, също е много важно. Ние ходим по изложби, изложения в цял свят. И на тези изложения, ни сме оставени сами. България е една от малкото страни в света, която е изоставила своята отбранителна индустрия да се представлява сама на тези форуми. Ние сами си плащаме участията, сами си водим клиентите, сами си ги търсим. А по света е друго: ако имаш щанд и той е дори на една малка държава, се чувства на него присъствието на държавата. Ще дам примери с близки до нас страни- Чехия, Полша, дори съседната ни Сърбия. Там се чувства присъствието на държавата. Там, на техните щандове, винаги има по един-двама униформени хора. Задължително. И когато на щанда дойдат интересуващи с бъдещи клиенти, те виждат, че зад този производител стои държавата. Той не е сам. Това нещо не се демонстрира у нас. Да оставим и другото: че тази площ, на която се представя продукцията ни, не е платена от държавата. Тя е платена от предприятията от тази индустрия, които едвам връзват двата края. Тук всички си плащаме сами. Тази небрежност на държавата не е вдъхновяваща за хората, които работят в отбранителната индустрия.


- Подкрепяте ли тезата, че като цяло Европа неглижира проблемите със своята отбрана?

Не е точно така. Европейските политици, а не цяла Европа, живеят в малко по-друг свят. Не се съобразяват с реалността. Не виждат, че цяла Европа кипи. Обсъждахме и с френския ни гост господин Жан Пайе и въпросите, свързани с програмите за сигурност в Европа. Та допреди 2-3 години ЕС изобщо нямаше програми за сигурност. Едва преди две години се направиха такива. Но много късно. Другото нещо, много важно, което споделих пред нашия гост, е свързано с възможностите на организацията, която той ръководи. Кое е важното за Европа от тази гледна точка? Европа трябва да има технологии. Знаете, че най- добрите технологии са в отбранителната индустрия. Европа трябва да положи усилия и създаде условия да се развиват европейските технологии за защита и отбрана. И най- лесно е не да се събират парите в Брюксел и ние да кандидатстваме за тях, а да излезе като политическа сила Европейския съюз и да задължи всяка държава във военния си бюджет да отдели, или да отдели определена част от бюджета си, процент, за технологии в отбраната. И тогава вече всяка една държава, вътре, в рамките на този бюджет ще намери начин как да го разпредели. Фирмите от съответната държава ще намерят начин как да контактуват помежду си, за да ги разпределят, да създават нови технологии. Простички работи. Гори навсякъде около нас, ние си викаме „Ура!“.


-Очаквате ли да ви чуят по някакъв начин и кой, акад. Воденичаров?.

Това, на което се надявам, е да бъде чуто мнението на една малка държава, каквато сме ние. В момента военната индустрия е смачкана от 7-8 световни гиганта. Другите около тях се опитват някак си да намерят ниши, за да оцелеят. Нека там, дето се мислят големите работи за бъдещето, да се разбере, че малките държави имат добри идеи. И българският лозунг „ Съединението прави силата“ наистина може да работи. Ако всички вървим в една посока, можем да направим една силна Европа.

- Къде сме ние ? Къде е българската отбранителна индустрия, българският ВПК?

В Казанлък. В "Арсенал" ./смее се/


За Сдружението:
Сдружението “Българска отбранителна индустрия” е юридическо лице с нестопанска цел. Основано е през 2004 год. на територията на "Арсенал" в Казанлък, от 12 водещи в отрасъла предприятия и има за цел да служи като форум за обмяна на идеи между държавните органи и отбранителната индустрия за решаване на проблеми на отрасъла и за неговото устойчиво развитие. За идеолози на сдружението се приемат акад. Стефан Воденичаров- председател на Българската академия на науките/БАН/ Николай Ибушев,изп. директор на „Арсенал“ и Петьо Милков, изп. директор на „Черно море“ Варна.
Сдружението си поставя за цел формирането на “единен глас” на българската отбранителна индустрия по въпросите на държавната политика за модернизация, отбранително-индустриална политика, офсетна политика, политика за процедури и доставки за отбраната и сигурността, научни изследвания и технологично развитие. Основната цел на Сдружението “Българска отбранителна индустрия” е да работи за развитието и укрепването на отрасъла за решаване на проблемите по сигурността и отбраната на страната.
В момента 16 са фирмите от сферата на отбранителната индустрия в страната, които членуват в СБОИ.

Това са:"Аркус" АД, "Арсенал" АД, AVIONAMS, "Дунарит", "Кинтекс", ВМЗ, "Видекс", "Терем", "Самел-90", ",Оптикс", "Черно море" "Оптикоелектрон Груп", OMZ LTD, EXSPAL BULGARIA, INSTITUTE OF METAL SCIENCE, EQUIPMENT AND TEHNOLOGIES WITH HYDROAERODYNAMICS CENTRE, "Електрон Консорциум".