Родена е на 3 юни. И на този 3-ти ще навърши 96. Да, не е изискано да се споменава възрастта на жена, но в този случай моля г-жа Гергана Чаушанска да ми прости. Защото това е достойна и достолепна възраст на един български учител. При това - най-възрастният учител в град Казанлък.


Гергана Петкова Чаушанска, по баща Бакоева, е кореняк казанлъчанка. През 1941 година завършва средното си образование тук, след което продължава в Художествената академия в София. Учи живопис при проф. Илия Петров. Странно как, но при Гергана Чаушанска изкуството и точната наука вървят ръка за ръка. Затова, когато завършва академията, тя започва като учител по рисуване и математика в Трето мъжко училище в столицата. Следва завръщане в родния град и учителстване в Мъжката гимназия в Казанлък. „През 1951 бях преместена в Девическото училище в града. За наказание, че не изучавам руски език – връща се в спомените си Гергана Чаушанска. – Но как да стане това, тогава аз вече бях майка.“ Съпруг на Гергана Чаушанска е известният някога аптекар Борислав Чаушански. Той напуска този свят преди много години, но и до днес тя каза, че звездният миг в нейния живот е именно мига, в който се е омъжила за него.

През първата година от трудовия си път в Казанлък Чаушанска преподава рисуване и в Педагогическия институт за учители, от което време пази мили спомени за директорката и за момичетата, които са избрали да се посветят на учителската професия.

За известно време е на работа в БНБ, а през 1959 година училищният звънец отново я призовава в класната стая. Назначена е за учител по рисуване – вече само по основната й специалност, в Трето средно училище в Казанлък. За следващата учебна година е преместена в Основно училище „Георги Кирков“. Училището е току-що построено и отваря врати за първия си випуск на 15 септември 1960 година. Един от първите учители, посрещнали малките казанлъчани, е Гергана Чаушанска. Именно с това училище е свързан и нейният най-дълъг път в учителската професия. С малко отклонение, което я води за 2 години в родопското село Смилян. После, през 1972 –ра, отново се връща като преподавател по рисуване в ОУ „Георги Кирков“. До момента, когато се пенсионира.

Но и до днес нейните възпитаници, сред които известната казанлъшка джаз и поп изпълнителка Надя Тончева, поетесата Женя Димова, си спомнят благия й характер, топлата усмивка и веселия пламък в очите на учителката Гергана Чаушанска. „Деликатна и фина като истински човек на изкуството“, така я помни Женя Димова, а Надя Тончева споделя, че била много тактична, открита, никога не повишавала тон на учениците, отличавала се с интелигентно чувство за хумор. „Беше приятелка с младите хора, обичаше с тях да общува“, разказва дъщеря й, виолончелистката Марина Чаушанска. А семейната къща в Казанлък все била изпълнена с гости. В двора растяла една от най-сладките смокини в града, с чиито сочни плодове учителката черпела своите ученици.


Гергана Чаушанска и... нейната Юлия - скица, молив



Портрет, акварел


„Аз може да се каже, че съм художник-портретист – казва за себе си като творец Гергана Чаушанска. – Човешкото лице винаги ми е говорело и аз съм се старала чрез него да предам душевността на този, когото рисувам.“ И допълва, че рисуването й дава удоволствието от работата и възхищение от „венеца на Божието творение – човека“. Любим художник й е Рембранд, а настолна книга - Библията. Преди няколко години художничката подарява свои творби на Художествената галерия в Казанлък - три живописни и две графични. Живописните платна са със заглавия „Тя и той“ - диптих от 1978 г., „Портрет на Аугусто Р. Сандини“ - 1983 г., и „Къпещо се девойче“, рисувана през 1948 година.

В едно свое интервю Гергана Чаушанска признава, че харесва честността, справедливостта и откровеността сред човешките качества, а в своите собствени – безцеремонната откровеност. И ако е снизходителна към пороците на другите, то към своите е нетърпима. Според учителката Чаушанска, най-красивото нещо на света е светлината, в духовните измерения това е любовта към Бога и ближния. А най-грозното - „злото, което ни дебне на всяка крачка“.


По пътя на Гергана Чаушанска тръгва нейната внучка Берислава, която завършва Художествената гимназия в Казанлък в класа по скулптура на Велин Дечков. После завършва немска филология и се установява да живее и работи в Германия. Внукът Перун също е в Германия. В момента за най-възрастния учител на Казанлък се грижи нейната дъщеря Марина, която дълги години е работила като музикант в Германия. Днес тя е в бащината къща в центъра на Казанлък. Със зеления двор, с каменните стълби и чемшира. Но липсва детската глъч, смехът и приятелските разговори, събирали тук поколения казанлъчани, възпитаници на Гергана Чаушанска.

„Господ има план с всеки човек, роден на Земята. Аз се надявам поне малко от неговия план с мен да съм успяла да изпълня – но дали е така, ще се открие, след като премина вратата, наречена „смърт“, която води към вечния живот“, казва в своите откровения учителката с нежната душа на творец.

А за нейните пораснали вече ученици, които я помнят все така красива, фина и добра, утрешният най-български празник - 24 май, е денят, в който от сърце й казват: “Учителко любима, добър ден!“.

На снимката: Гергана Чаушанска по време на изложбата на дарителите в Художествена галерия-Казанлък, 2011 година