Музикална кутия на близо 200 години дари казанлъшката фамилия Маргарита и Стефан Папукчиеви на Националния политехнически музей в София. Кутията може да изсвири 7 мелодии, което я прави единствена по рода си в богатия музеен фонд.
Музикалната кутия има много любопитна история. Тя имала уникална за времето си изработка и била притежание на сина на арабски принц, който учил във Виена. По неведомите пътища на любовта, младият мъж от Изтока се влюбил в красива артистка от Европа. По законите на неговата държава и от религиозни съображения, тази връзка била обречена. Когато синът на принца се изучил и трябвало да напусне Виена и да се върне в родината си, той подарява на своята възлюбена приказната си музикална кутия. Завъртайки мелодия след мелодия, този ценен подарък винаги щял да напомня по най-романтичния начин на младата европейка за връзката й със сина на арабски принц.
„При нас музикалната кутия дойде чрез наследника на човек, който е учил по същото време във Виена – разказва Маргарита Папукчиева. – Повече от 40 години нашият баща Иван Папукчиев и семейството ни съхраняваше тази реликва, но дойде време да отиде там, където й е мястото – в Националния политехнически музей, за да бъде достояние на хората и да се съхрани за поколения напред. Защото тя наистина е уникална, както с изработката си, така и с възрастта и с историята си.”
Всички части в музикалната кутия са запазени в автентичния си вид, само едно зъбно колело трябва да се поднови. Мелодиите, които свири, се получават чрез фин механизъм, съставен от валяк, който се опира върху изящен механизъм като гребен. На валяка има щифтчета, които натискат отделни пластинки, разположени върху гребена, и така се получават звуците. Валякът може да се измества встрани, така че да се получи натиск върху различни пластинки, извличат се различни ноти и съответно звучат различни мелодии. Точно такава музикална кутия Политехническия музей не притежава, затова дарението е прието с огромна благодарност към казанлъшката фамилия, съхранила този уникален инструмент. В Музея ще направят и датировка точно кога е произведена кутията.
Заедно с музикалната кутия семейство Папукчиеви дарява и радиоапарат „Христо Ботев”, над 60-годишен, с цялата запазена документация за него.
Освен това дарение, Маргарита и Стефан Папукчиеви оставят за фонда на Музея в София и пет часовници. Най-големият от тях е на повече от 150 години. Той се задвижва с торсионен механизъм. Самият часовник е поставен под стъклен похлупак, който би могъл да се подмени, защото времето е дало своя отпечатък. Но самият часовник работи. Останалите четири часовници също са работещи. Те са изработени в периода 1920-1930 година. Двата от тях са часовници-касички, което означава, че се навиват с пускането на монети. Такива в Политехническия музей досега не е имало. Другите два часовника са малки будилници, използвани за туристически цели.
И четвъртото дарение, което казанлъшкото семейство връчва, е машинка за заточване на бръснарски ножчета – нещо, което наистина вече може да се види само като музеен експонат. Националният политехнически музей притежава огромен фонд, като интересна подробност е, че съхранява механичното пиано на красивата казанлъчанка Анна Орозова, съпруга на богатия и известен казанлъшки розотърговец Александър Орозов и модел на емблематичния художник от града на розите Иван Милев за неговата "Ахинора".
Bsfmia преди 1 година
Bsfmia преди 1 година