Меглена Първин, главен уредник в ИМ "Искра", разказва за Мъглижката гробница

Състои се от малко преддверие, от двете страни на което са изградени по едно допълнително помещение. Следва двуделен коридор (дромос), две правоъгълни помещения (помещение I и помещение II) и завършва с гробна камера. Камерата и конструктивно свързаното с нея помещение II са изградени от тухли, останалите части са с каменна зидария на глинен разтвор.

Особеностите на плана, архитектурата и строителните материали позволяват разграничаването на поне два строителни периода. Именно с втория период се свързва богатата (макар и частично запазена) стенописна украса. Тя е покривала стените на коридора, двете помещения и гробната камера. Основните цветове са бяло, червено, черно, розово и жълто. Те са нанасяни в редуващи се хоризонтални цветни пояси с различна височина. За съжаление, за подложка на мазилката с цветна украса е бил положен слой глина, който през столетията е поел влага и това е причината по-голямата част от цветните мазилки да бъдат открити паднали на подовете и разтрошени на множество фрагменти. Днес от тях е възстановен фриз от редуващи се амфори и палмети, украсявал стените на гробната камера.

Фризът се състои от редуващи се три амфори и четири палмети. Амфорите са черни. Върху всяка има по три полета оцветени в червено. При централната амфора в горното поле е представена палмета, в средното Нике препускаща с бига, а в долното ластар с разклонения. При едната от страничните амфори са запазени две от полетата. Върху средното личат три фигури – на мъж и две жени. В долното поле са изобразени два хералдично разположени грифона и една женска фигура, държаща факли. Палметите са единадесетлистни, изрисувани в червено-кафяв цвят. От двете страни в основата си са фланкирани от ластари с волути и листа.

В триъгълното поле (фронтона) над входа на гробната камера е частично запазено изображение на колчан с поставени в него лък и стрели, върху чиито горен край е преметнато охровожълто наметало. Отгоре се спускат четири панделки.

Гробницата е ограбена още в древността, което затруднява нейната датировка и определянето на етапите и продължителността на използване. Наличието на останки от две гробни легла в последната камера свидетелства за повече от едно погребение. Намерените по време на проучването обгорели кости също потвърждават предположението за многократното използване на гробницата и интерпретацията ѝ като фамилна гробница.

С използването на тухла като строителен материал, Мъглижката гробница заедно с още девет формират специфична само за района на Казанлъшката долина група монументални подмогилни съоръжения. От тях само Казанлъшката гробница, тази при Мъглиж

и две при Крън са украсени с полихромна мазилка. Гробницата при Мъглиж е малко по-късна от Казанлъшката гробница, чието строителство се отнася в периода 80–60-те години на III в. пр. Хр. Като добавим и поне двата строителни периода, вероятно Мъглижката гробница е построена и ползвана около и малко след средата на III в. пр. Хр., а повторното ѝ стенописване може да се отнесе към последните десетилетия на същото столетие.

Особеностите на този тип гробници свидетелстват за отлично познаване на монументалната архитектура в Тракия и за връзки с най-големите елинистически центрове в Източното Средиземноморие. Тенденциите към рационалност в строителството са обусловени и от настъпилите обществено-икономически и политически промени в Тракия, довели от една страна до намаляване на финансовите ресурси на тракийския елит и от друга – до засилващите се центробежни процеси в политическия живот.