Най-важното е децата да идват с желание на училище, казва директорът на ПГ „Иван Хаджиенов” и ново лице в групата Експерти за Казанлък.

Всеки град има своите емблеми – туристически обекти, природни забележителности, културни паметници, личности, митологии, история. Казанлък обаче се отличава и със своите образователни икони – ПМГ „Никола Обрешков” и ПГ „Иван Хаджиенов” (или „Механото”), които през годините създават и изграждат работници и ръководни кадри за предприятията в един от най-индустриализираните градове в България. От три години Мариана Демирева е не просто част от една от образователните икони, но без съмнение може да бъде определена като неин спасител и вдъхновител за нов живот. Действа едновременно с прецизност и с размах. Обръща внимание на малките детайли, но успешно ръководи и мащабните проекти. Днес ПГ „Иван Хаджиенов” е едно уютно, подредено и все по-привлекателно за младежите място. Едва три години след като бе на ръба на пропастта. Държи да говорим за успехите на гимназията в множествено число. „Екипът е всичко, ако със специалистите от ръководството и учителския колектив не действахме в синхрон и с вдъхновение, резултатите нямаше да дойдат”, казва Демирева. За успехите, за трудностите, за бъдещето на децата и подготовката на кадри за местното производство – разказва директорът на ПГ „Иван Хаджиенов” специално за „Трибуна Арсенал”.

Г-жо Демирева, поехте Професионална гимназия „Иван Хаджиенов“ в период, в който авторитетът на училището бе сринат до нулата. Какво постигнахте за тези три директорски години?

През 2012 година, когато с моя екип оглавихме училището-емблема за града, то беше пред закриване. Това не е тайна. Нямаше финанси, нямаше база. Беше голяма риск да се поеме управлението в този момент. Затова често се шегувам като казвам, че ние нямахме време да развиваме училището по известната американска програма „Стъпка по Стъпка“, а трябваше да стъпим на трамплина и буквално да полетим. Изключително съм благодарна на целия екип, който повярва, че промяната е възможна. Успяхме да променим общественото мнение, което бе най-трудното – да започнат да идват деца, които искат да се научат и родителите да не гледат с лошо око на нашата гимназия. Трябваше да работим във всички посоки и то на бързи обороти – работа по проекти, по национални програми, подобряване на материалните бази във всички посоки – първо покрив, после коридори, зали, кабинети, двора.

Какви трудности срещахте?

Едно от най-трудните неща беше да обясним, че наистина се нуждаем от средствата. Причината е, че отговорните органи се чудеха дали е уместно да се влагат средства в училище, в което няма ученици и славата му отдавна е залязла.

Подобряването на материалната база на „Механото” е видимо. С това ли започнахте изчистването на имиджа на професионалната гимназия?

Работим по проект за модернизиране на професионалното образование. Успяхме да оборудваме един кабинет по „Машини и системи“, за който разполагаме с чисто нова цифрово-програмна машина. Предстои оборудването на кабинет по „Мехатроника“. Освен това по програмата „Информационни и комуникационни технологии в образованието” успяхме да обзаведем два компютърни кабинета, а по проект „Професионално образвание“ осигурихме сътрудничество с работодатели от калибъра на Microsoft. В сградата имаме и кабинети за практическо обучение по специалност „Компютърни техники“. В тази посока смятам, че сме постигнали част от целите си, след като имаме качествени учители, ученици и база.


Освен към подобряване на материалната база, накъде насочихте усилията си?

Поставихме на нова основа приемната кампания, защото колкото и прекрасна да е една материална база, най-големият капитал на всяка институция, са личностите в нея. Когато няма хора, няма как да се случват нещата. Затова променихме начина на прием. Въпреки редица противоречиви мнения, с много усилия за учебната 2012/13 година въведохме нова специалност „Строителство и архитектура“. Получихме подкрепата на фирмите от машиностроителния и строителния бранш, подкрепата на общината, бюрото на труда, РИО и МОН. През последната 2013/14 година приехме две паралелки след 7-ми клас и една след 8-и. Дотогава имахме една паралелка след 7-и клас и една след 8-и. Миналата учебна година се оказа много успешна и защото с изключителната помощ и инициативност на Николай Ибушев и подкрепата на областна управа, разкрихме още една специалност - „Мехатроника“ с прием след 8-и клас. Тя е насочена изключително към подготовката на кадри за машиностроенето. Така към момента имаме две паралелки с прием след 7-и и две след 8-и клас, като специалностите след 7-и клас са със засилено изучаване на английски език.

След този сериозен скок в стабилизирането на гимназията, какви са актуалните проекти и цели?

Вече спокойно взимаме участие по европейски проекти и национални програми. И тук говорим за програми, които са не са насочени само към подобрение на материалната среда, а и в посока нови възможности за учениците – за обучение, придобиване на компетенции, надграждане и развитие. Целта ни е нашите ученици след завършване и придобиване на сертификата за професионална квалификация да имат много отворени врати. Самите ученици имат желание да участват в голям брой национални конкурси и това им доставя удоволствие. През лятото на тази учебна година ще изпратим 20 ученика на обучение в Дрезден. Това се превърна в традиция и участваме за трета поредна година. От там учениците получават сертификати за преминатото обучение.
Както споменах, беше много трудно да променим мнението на хората за училището, но през последната година е факт, че учениците ни се гордеят, което много ме ласкае. Ние искаме децата да се чувстват добре, защото простичката формула за щастие е да се прибираш с желание вкъщи и да отиваш с желание на работа. Важи за всички възрасти.

Въвеждате дуалното обучение и в тази посока сте едни от първите в България.

Стремим се през всичките три години да развиваме училището в синхрон с политиката на общината и с бизнеса. С тяхна помощ се надявам заедно да успеем да създаваме и задържаме кадри за местната икономика. Приятно е, че миналата година наши ученици, които записаха задочно обучение, получиха покана от ковачницата на кадри „Арсенал” за работа. Сега с настъпващото дуално обучение по всяка вероятност броят на заетите ще се увеличи. Иска ми се да прогнозирам, че нещата вървят в правилна насока. Учениците изключително много се радват, че ще постъпят на работа, защото трудът, който полагат ще им бъде възнаграден.
Между другото с „Арсенал” сме в много близки отношения в посока на практическото обучение на учениците. Когато направихме новата специалност „Мехатроника” господин Ибушев каза: „Предоставям цялата база на „Арсенал” за обучение на учениците“. Това наистина е една широко отворена врата, която дава големи възможности за децата ни.

Имате ли вече изяснена формула на успеха? Правили ли сте равносметка кое стои в основата на възраждането на „Механото”?

В основата на успехите ни стои на първо място екипът. Не случайно винаги говоря за успехите на гимназията в множествено число. Държа да го подчертая – без ръководния екип на гимназията, без опитните и по-младите колеги учители, днес „Механото” можеше не просто да не е привлекателно за учениците, но най-вероятно щеше да е част от историята.
Много активно е и училищното ни настоятелство. Няма как да не обърна внимание на този орган, който подпомага изключително много дейността ни. Сериозна помощ получаваме и от големите предприятия в общината – „Арсенал”, „М+С Хидравлик” и „Гуала Клоуджърс”.
Когато сме заедно сме по-силни и успяваме повече. Всички се раздават максимално, за да може с общи усилия да постигнем целите си.

Вие сте нов член в групата на Експерти за Казанлък. Какво Ви накара да отговорите положително на поканата на г-н Ибушев да се включите в листата с кандидати за общински съветници?

Когато прочетох биографиите на Експертите ми направи изключително приятно впечатление, че половината от тях са завършили ПМГ „Никола Обрешков”, а почти всички останали са възпитаници на „Механото”. Определено това не е случайно. Това бяха най-авторитетните училища. Школата беше много силна и тази ковачница на кадри е подготвила хора, които са оценени навсякъде.
След като се чух с господин Ибушев и той отправи поканата си да се включа в групата на Експерти за Казанлък се почувствах много поласкана. Причината е това, че съм била забелязана и най-вече оценена. Според мен листата е изключително силна. Хората, които са в нея, са опитни и експерти в областта си. Впечатлена бях и от каузата, че парите от заплати в Общинския съвет отиват за хората, благодарение на дарителската дейност, която Експерти развиват. Дори си мисля, че е време управляващите да почерпят опит отдолу, защото местните експерти дават образец за подражание в национален план.