Лъвът на Шипка чака по-добро време, над 73 хиляди са събрани за реставрацията му


Над 73 хиляди лева са събраните до момента средства, които ще се ползват за реставрацията на бронзовата фигура на лъва на Паметника на Свободата. По сметката на Национален парк-музей „Шипка –Бузлуджа” от дарителската кампания на БИЛЛА „Ние обичаме България” вече са постъпили над 68 хиляди лева. В последните дни на 2016 година софийска фирма е дарила още 5000 лева за благородната кауза.

Имаме утвърден проект за консервация и реставрация на бронзовия лъв, има проект на договор с реставратор, очакваме по-добро време, за да започнем работа по ремонта на скулптурата, съобщи д-р Чавдар Ангелов, ВРиД директор на НПМ „Шипка-Бузлуджа”.

През 2017-а се навършват 140 години от епичната Шипченска епопея, която знаменателна годишнина музеят се надява да посрещне с напълно реставрирана фигура на символа на победата и свободата на България.


Конструкцията на скулптурната фигура се състои от метален скелет, върху който са монтирани 28 елемента. Висока е 4 метра и е дълга 8 метра. От построяването на Паметника и поставянето на лъва са изминали 83 години, през които не е правен преглед на скулптурата. Затова първата стъпка е отваряне на фигурата чрез демонтиране на един специално оставен за целта елемент. Втората стъпка включва оглед отвътре за състоянието на останалите елементи и на скулптурата като цяло. В резултат на тези изследвания ще се определи как ще се процедира - дали ще се смени само част от елементите, или цялата фигура и дали дейностите ще се правят на място, или ще се наложи демонтиране на скулптурата.

Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 24 август 1922 г., а изграждането му завършва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх „Свети Никола“ е тържествено открит от цар Борис III.


През 1920 г. живите ветерани-опълченци се събират на нов конгрес и решават да се построи Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за изграждане на паметника са събирани като доброволни дарения от целия народ. Конкурсът за паметника е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев, който заедно с Кирил Шиваров изпълнява монументалната фигура на лъва. Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от архитект Генчо Скордев.


През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеньо Атанасов Колев от с. Дралфа, Търговищко (Пеньо Бомбето). Камъните се обработвали на ръка и извозвали до паметника с волски каруци, а пясъкът се превозвал чрез катъри от Мъглиж и Енина, по нов път. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 г., а изграждането на паметника завършва през 1930 г. Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в Софийския военен Арсенал по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде поставен върху паметника. С помощта на макет върху изградената кула, направен с подръчни средства, се е установило, че ако фигурата бъде на това място, нейната видимост не би била добра. По тази причина лъвът е бил поставен върху корниза над главния вход на паметника.