Конструкторът на новата картечница "Арсенал" чете "Мълчанието на агнетата"

В случая, не става дума за нещо съвсем свое – направеното в „Арсенал“ е винаги екипно дело. А също и дело, по което във времето не спира да се работи. Всяко изделие тук се усъвършенства, докато стане най-добро. Така е и с картечницата „Арсенал“ MG-2M, калибър 7,62 х 51. Специалистите не спират да търсят още и още възможности за нейното подобрение. Както се търсят и възможности за създаването на нови изделия. „Времето опроверга мисленето ми, че стрелковото оръжие е консервативно. Оказа се, че то не спира да се развива“, признава с тежестта на опита си конструкторът инж. Тодоров. Доказва му го и личният професионален опит. 26 години работа. Само в „Арсенал“. Логично. Ако държиш да си професионалист в стрелковото оръжие, къде другаде у нас, можеш да правиш точно това? Всъщност, Тодоров има опит в професията и от .... Съединените американски щати. Лас Вегас. Да остава там, обаче, никога не е било негова цел. Въпреки кризите, преминали през „Арсенал“, времето, според Валентин показва, че всичко преживяно от фирмата, е било за добро. Добро не просто за фирмата и хората, които имат шанс да работят там, а добро за града, който живее по-добре, когато и оръжейницата работи на пълни обороти. Впечатлен от умението на мениджмънта на „Арсенал“ да развива бизнеса, инж. Валентин Тодоров отчита, че като цяло, Казанлък продължава да има добра индустрия, тук функционират много предприятия, както е било и в близкото минало. В доста градове, това вече е загубено, отбелязва той. Явно, в Казанлък има отлични мениджъри, които успяха да запазят индустрията, развиват предприятията и правят добър бизнес, е обяснението на Валентин. Като инженер, няма как това да не го радва. Той е от поколението, което преживя срива на българското индустриално производство. Така че, сега няма как да не се радва на постигнато в по-ново време. Като един от хилядите арсеналци, преживели сътресенията от няколко кризи в последните 20 години, Валентин „знае две и двеста“. Но не си отива от „Арсенал“, защото такава му е професията. Той държи на нея. Смята, че човек е най-добре там, където прави това, което може най-добре. Уж, случайно попаднал сред момчетата с визи за Тулската политехника някъде в средата на 80-те, той сега признава, че професията на оръжейник му паснала добре. Ако не беше така, едва ли щеше да остане в „Арсенал“ цели 26 години. Признава още, че като малък, далеч не се е увличал страстно от оръжието. Не си е играл само с пушки, не е мечтал да става войник или ловец. Истината е другаде. Бил отличен математик, а обучението в Тула – престижно. Затова след Математическата гимназия в Стара Загора, изборът му се спира на бъдеща кариера в „Арсенал“, където е взет като стипендиант. „В Русия ни научиха. Не са крили от нас тайните на професията. Имахме отлични преподаватели, много от тях с опит в науката, други – с опит директно от производството“, споделя конструкторът на новата казанлъшка картечница. След дипломирането младият инженер продължава да се учи вече „на терен“, в арсеналския Завод 1. С годините идва ред и от него да почнат да се учат по-младите. Сред петнайсетината конструктори в отдела тук, и сега има хора от различни поколения. Има млади хора, има опитни колеги, има и ветерани, които продължават да дават своето, въпреки пенсионната си възраст. В тая типично арсеналска приемственост, инж. Тодоров, вижда една креативна тенденция. Професионална среда, която помага за добрата работа. Работата в партньорство дава добри резултати. А конструирането на новата картечница, довело до сглобяването на първия прототип само шест месеца след старта по задачата, потвърждава правилото, че успехът идва само в добрия екип. „Без колежката, инж. Нела Димитрова, нямаше как да успеем. Тя е невероятно креативен специалист, много добър конструктор“, казва Валентин за съвместната си работа с Димитрова по „Арсенал“ MG-2М, калибър 7,62 х 51. Започнали да работят по изделието през юни миналата година. След около два месеца и половина интензивен труд по конструирането, стартирала и дейността по самата метална изработка. Бързали, защото задачата на ръководството била такава, трябвало да се бърза. Имало конкретен повод и точен срок. Към Никулден, екипът видял резултата от усилията си – изцяло готовото ново изделие, новата картечница на „Арсенал“. „Работата на конструктора е от най-тежките. Има много дребен труд, ровене, работа, която просто трябва да се свърши...“, казва спокойно авторът на „Арсенал“ MG-2М, натовски калибър 7,62 х 51. Той обича спокойствието. Разумността. Не драматизира. Не прекалява с бурните емоции. Даже празниците в семейството, обича да преминават спокойно. С малко близки приятели, както станало и преди седмица, по повод рождения му ден.

Нищо, че е роден с водната зодия Рак. Желанията му за бъдещето не са еуфорични. Те са разумни. И като при всеки нормален човек – свързани са с детето. Синът Мартин е математик като баща си. Учи в казанлъшката ПМГ „Никола Обрешков“. Още не знае, къде точно ще прилага дарбата си на човек, верен на точните науки. Възможностите за математиците в днешно време са много. Затова Валентин, не притеснява сина си със собствените си родителски амбиции. Предпочита момчето само да намери себе си в професията. Надява се, наистина да се намери - да работи онова, което обича. Нещото, което ще му даде стабилност в живота. И добри професионални перспективи. Засега, България е мястото, където Мартин мисли да живее живота си. Има и такива деца, които не мечтаят за чужбина на всяка цена. Валентин и съпругата – Недялка, също арсеналски специалист, не налагат на сина си своите виждания за нещата от света. Дават свобода. На избора. И с увлеченията на ума е така. Татко и син обичат книгите. Но Валентин колекционира великите трилъри на Томас Харис, а Мартин се е зачел в „Игра на тронове“. Всеки с времето си. „Младите хора са такива, каквито ги прави тяхното време. Животът е различен, имат нови възможности за общуване в интернет, нови интереси, изобщо не е задължително да четат, каквото сме чели и четем ние, да правят това, което ние сме правили“, казва Тодоров – старши. Като човек, видял живота и в Щатите, и в Индия, както и навсякъде, където го праща работата му, от погледа на своите „50 плюс“, инженерът конструктор, знае, че животът е различен. И в тая различност си щастлив само, когато откриеш своето кътче от света. Всъщност, сърцето може да бъде на много места – в магията на индийската природа и в цветовете в душите на хората край Инд и Ганг; в естествената среда на обществото в Щатите, където наистина, а не на думи, приемат различието на другия като ценност, без никакви предразсъдъци относно народност, мислене и вяра; сърцето може да остане в един селски двор на Чирпанското Гита или Кольо Мариново, където си се родил или където имаш свои хора, дървета, треви и небе... Сърцето пътува. Но умът, теглен от работата, няма как да пътешества в едно със сърцето. Умът най-често е в труда на деня. В работата, където няма нищо героично. Но там си точно ти. Спокоен в онова което правиш. Защото знаеш, че можеш да го правиш добре.

За инж. Валентин Тодоров, това място се оказало „Арсенал“. Изборът станал уж случайно. Но бил точен като отлично стрелково оръжие. Което 26 години вече, бие точно в десятката.