Клавирният талант Надежда Цанова: Две жени ме направиха това, което съм

Пианистката Надежда Цанова свири от петгодишна в Казанлък и е от първите възпитаници на музикалния педагог Елена Юлиянова, чиито ученици донесоха толкова музикална слава на Казанлък в последните години. За пианото я открива най-напред нейната майка, известната в Града на розите, д-р Детелина Динева.

В Националната музикална академия, Надежда Цанова учи пиано при проф. Стела Димитрова – Майсторова. Има специализация в Кралската консерватория на Белгия в Брюксел при проф. Боян Воденичаров. Специализира и в Париж, град, който много обича. Била е в Майсторските класове на проф. Марчела Грудели – Германия, проф.Валери Шарупа – Русия, проф. Пламена Мангова – София, проф.Маурицио Моретти – Сардиния.

Пианистката от Казанлък има награди от „Пианисимо“, „Аполония“ в България и Австрийските музикални седмици в България, както и от фестивалите „Bosa Antica“ в Сардиния – Италия и Моцартеум – Залцбург. Свирила е като солист със Софийската филхармония, Оркестър „Симфониета“, Симфоничния оркестър на БНР. Има концерти в Италия, Белгия, Словакия, Германия, Унгария, Япония, Полша, Австрия, Китай.

- Аз бях сред първите приети от моя випуск в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, нямаше проблем. Но да, имаше известно учудване, защото не бях завършила Музикално училище. С такъв прекрасен учител като г-жа Юлиянова, обаче, нямаше наистина, никакъв проблем, да стана студентка в Музикалната академия.

- О, тя е прекрасна! Г-жа Юлиянова е много изискващ, много всеотдаен преподавател, аз искрено съм възхитена от начина, по който тя работи, от това, което тя прави за децата, които повежда професионално към музиката! Музиката е нейният живот! За условията, при която тя работи, особено, в началото, когато аз бях нейна ученичка, постиженията на нейните възпитаници, са направо невероятни! Аз и сега продължавам да се виждам с г-жа Юлиянова, ето и сега, при последното ми идване в Казанлък, отидох да се видим, да види тя какво свиря в момента, да поговорим. Г-жа Юлиянова е едно малко чудо за Казанлък!

- Аз съм била едно много неспокойно дете и единствено слушането на музиката е била нещото, което ме е успокоявало, чувствала съм се добре като слушам музика, както се казва, само слушайки музика, съм била способна да се заседя на едно място. Тогава майка ми е решила, че може би, трябва да се занимавам с музика. Първата ми учителка по пиано бе покойната вече, г-жа Славова. Когато майка ми научава, че в Казанлък е дошла г-жа Елена Юлиянова, ме записва при нея.

- Да, винаги съм знаела, че искам да изляза и да работя в чужбина, не само в България. Всичко, което съм, го дължа на две жени – майка ми, която ме следваше неотлъчно навсякъде, където е трябвало да бъда, заради музиката и г-жа Юлиянова, която ми даде толкова много! Те двете ме направиха това, което съм. Майка ми винаги е била неотлъчно до мен, оказвала ми е огромна подкрепа. Колкото до мечтите, не спирам да мечтая! Ако спреш да мечтаеш, означава, че си спрял там, където си, а аз искам и продължавам напред. Боря се постоянно, не спирам, боря се за нещо повече, за нещо по-добро, за нещо, което ми носи в професионален план най-голямо удоволствие! В този смисъл, важно е да се свири и навън, но и тук, в България, ми се струва, че през последните години, нещата се развиват много добре, концертните зали са пълни, има интересен музикален живот.

- Винаги, когато мога, винаги, когато съм в България, намирам време да си идвам в Казанлък. Намирам го променен към по-добро, дори от таксито, докато пътувам, го виждам. Още първите неща, които виждам край шосето, когато се връщам, ме вълнуват като нещо близко – кубетата на Шипченския манастир, силуетът на Казанлък отдалеч...Определено се дават и възможности за развитието на талантливите деца, на малките пианисти, на всички, които искат да се занимават с изкуство. За мен Казанлък е едно магично място, любимо място, има нещо магично тук. Винаги, когато мога, за мен е удоволствие да свиря пред публиката в Казанлък. Както и сега. Но има и нещо друго, за което непременно искам да говоря! Казанлък няма добър музикален инструмент, на който неговите талантливи пианисти, да покажат истинските си възможности... За нивото, за което г-жа Юлиянова работи, това е наистина неразбираемо, да нямаме хубав инструмент. Трябва ни нов, абсолютно нов, музикален инструмент, роял, на който те да покажат големите си възможности. Най-добре е да бъде Steinway & Sons, разбира се, може и Yamaha, такъв роял е нужен на Казанлък. Сега имаме само един в читалище „Искра“, много тежък роял, който не е добър и един в Исторически музей „Искра“, където единствено, може да се свири. Знаете ли, когато отида някъде, особено, в чужбина, преди концерт ме питат, какъв инструмент бих искала да ползвам...А тук, в Казанлък, нямаме истински добър, съвсем нов инструмент...Мисля, че градът и музикантите, го заслужават. И наистина, трябва нещо да се направи по този въпрос. Липсата на постоянна концертна зала, където би могъл да се съхранява и използва, според мен, не е такъв проблем, който не може да се реши до такава степен, че да попречи, Казанлък да се сдобие с добър професионален роял.

- В големите концертни зали влязохме още като ученици на г-жа Юлиянова. От конкурс –на конкурс, постепенно, по един естествен начин се случиха нещата при мен. Г-жа Юлиянова подготвя децата за това – първо малките, а после – и големите конкурси! В това отношение, съм се чувствала подготвена за големите зали. Още в детските си години, свирих, например в Украйна. После – Зала „България“ в София...И – така – малко по-малко, ангажиментите растат.

- Изненада ме Изтокът. За Запада знаем много, а и аз в последните години, живея в Западна Европа. Не бих казала, че е толкова различна атмосферата в различните зали, където свиря. Може би, единствено, в това, че на някои места на Изток, публиката все още не знае толкова добре, как и кога да изразява емоцията си по време на концертните изпълнения. В това отношение, българската публика е културна публика, например. Силно съм впечатлена от Япония, от големите и прекрасни зали, от респекта към класическата музика и към музикантите там! Изключително удоволствие за мен беше, да свиря в Барселона, в една от най-прекрасните зали, проектирана от великия архитект, Гауди – изключително усещане! – нещо, твръде различно от всичко останало.

- Да, постоянно пътувам. Ето сега, след концерта тук, заминавам за Палермо, Сицилия. После – Брюксел, Лондон. Разбира се, обичам да се връщам в България, в Казанлък. Може би, Брюксел е мястото, където се чувствам като във втори дом, все пак, учих там четири години, веднага след завършването на Консерваторията. Имам приятели, близки.

- Да, така е. Не виждам почти нищо, затова се радвам, когато в програмата има поне един ден, за да открия духа на мястото, където съм. Сега, в Палермо, ще бъде така, радвам се, че ще мога да видя Сицилия, където не съм била до сега.

- За личния живот, наистина трябва време.../усмихва се/! Спасението за музиканта е или друг музикант, или много разбиращ партньор. Нашата работа е такава, много пътуваме, имаме отдалеч уточнена програма, турнета, репетиции, записи...Единственото спасение е партньор, който знае какво е това, разбиращ партньор.

- Нека това засега, остане тайна.

- Вече имаме дата за концерт в Зала „България“ в София в средата на май. С чудесния музикант Петър Македонски, с когото свирихме тук, в Казанлък, подготвяме Шостакович, Концерт № 1 за пиано, тромпет и оркестър.