Името му не фигурира в официалната информация, която масово се разпространява за монумента на Света Богородица с Младенеца в Хасково. Статуята е включена в книгата „Световните рекорди на Гинес” като най-високата статуя на Дева Мария в света. „Уикипедия” не е твърде разточителна за този български рекорд – там се посочват, че авторите й са скулпторите Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Монументът обаче печели място в Гинес-рекордите заради своята височина – втора като нея няма в целия свят. Едно съоръжение от такъв мащаб, извън художествените му достойнства, буди възхищение заради техническото решение и самото изпълнение. Точно тук е ролята на инженерите, които присъстват в документацията с име и подпис, но отсъстват от хвалебствените текстове. Без техния труд, опит и знания в целия процес – техническо обследване, изготвяне на идейния и работния проект за конструкцията и надзор на строителните дейности, няма как амбициозната идея да се случи. Човекът, който стои зад сериозната и отговорна техническа работа, е казанлъчанин.

Строителният инженер Румен Русев

През 2000-та година той работи към фирма „Стройконсулт '99”. Като неин представител заминава за Хасково, където набира скорост инициативата да се издигне статуя на Богородица. Божията майка се счита за покровителка на града. Обявеният конкурс за скулптурата е спечелен от колектив от художници, но е необходимо техническо решение къде и как ще бъде издигната. За постамент е избран паметник, посветен на петимата от РМС. Паметникът е разположен на хълм, от който се вижда градът. Висок е 17 метра, но не е поддържан. За да се разбере дали ще може да „носи” високата 14 метра и тежаща тонове статуя, е необходимо сериозно обследване на монумента. „Вмъкнах се в една много тясна ниша, в най-горната точка на паметника, за да мога да огледам и да заснема вътрешността на обекта - спомня си днес Румен Русев. - Постаментът трябваше да бъде прецизно изследван и да бъдат изчислени техническите му параметри, за да се прецени дали ще издържи на натоварването. Тогава ми се наложи за първи път да използвам дигитален апарат за заснемане на съоръжението”.
Въз основа на това той изготвя кофражните планове на съществуващата конструкция, която ще носи „Богородица с Младенеца“. Заедно с негов колега от „Стройконсулт“, с когото правят обследването, разработват идейния проект. Предоставят му една снимка, пощенски размер, на миниатюрна – около 70 см висока, скулптура, по която инж. Русев се ориентира как ще изглежда статуята и как да изгради носещата част.

На него се пада отговорността да изготви целия работен проект





Статуята на Богородица с Младенеца в Хасково

За да се издигне статуята, върху постамента се изгражда 10-метрова метална конструкция, в горния край на която има малък телферен кран. По схема от художниците за контура на скулптурата строителният инженер изготвя работните чертежи на носещата част. Работи се метър по метър. Отливките следват очертанията на фигурата на Дева Мария, а между тях и вътрешната метална конструкция се излива бетонът. Така, ден след ден, се извайва статуята на Богородица. Изпълнител на строителните дейности е фирма „Кули и комини”. Освен проектирането, Румен Русев осъществява и надзора на обекта. „Близо 10 тона от общата тежест на статуята се спести с кухата метална конструкция в средата“, разкрива още подробности от строителството инж. Русев. Но, според него, най-трудната част от всичко било свързването на съществуващия постамент със самата статуя. Техническото решение, което дава казанлъчанинът, позволява това да се осъществи. Така се реализира мечтата на хасковлии да издигнат монумент на своята покровителка. Цялата конструкция е висока 32.8 метра и тежи 80 тона. С тези размери става най-високата статуя на Божията майка в света. Открита е с водосвет от митрополит Арсений през 2003 година, а през 2005-а влиза в „Световните рекорди на Гинес”. В основата на монумента има малък параклис „Рождество Богородично”. Вярващите са убедени, че всяко желание, изречено в този параклис, се сбъдва.

Румен Русев е завършил Висшия институт по архитектура и строителство в София – един от най-тежките за следване технически университети. Специалността му е „Промишлено и гражданско строителство”. В богатата професионална биография на инж. Русев са записани десетки важни проекти в индустрията и в жилищното строителство. Той има компетенциите да извършва строителен надзор на обекти. Много спомени пази от дългия си път на строителен инженер. Първият от тях е свързан с Паметника на Бузлуджа. Бил е студент в III курс, когато през лятото е на стаж в казанлъшкия „Стройрайон”. Няколко пъти посещавал строящия се монумент на върха.

По това време монтирали конструкцията на покрива

Румен Русев като студент на строежа на Паметника на Бузлуджа

„Приличаше на огромен чадър, от чиято ос тръгваха към периферията на кръга метални греди - спомня си днес той. - Много ме впечатли смелостта на строителите. Те стояха на тези греди, на 50-60 метра от земята, направляваха краниста и изобщо не се впечатляваха от височината. Бяха големи професионалисти”.

Друг спомен го връща във времето, когато работил във филиал „Проектиране” към Института по хидравлика в Казанлък. Бил е главен проектант – част „Строителни конструкции“, и заместник-началник „Проектиране“. Участвал е в проектирането на обекти на всички 31 площадки на територията на някогашното ДСО „Хидравлика“. В Ямбол трябвало да построят огромен цех за съоръжения със стратегическо значение, чийто проектант на строителната част бил той. При първите копки за фундаментите на голяма дълбочина обаче излязла сярна киселина! Моментално зъбите на багера станали червени... „Имаше „кристално чист“ хидрогеоложки доклад, според който на това място няма агресивна среда, - припомня си строителният специалист. - Направените наново 32 проби обаче показаха наличието на силно агресивна среда. Очевидно докладът е бил фиктивен!“. Това било огромно предизвикателство пред младия инж. Русев, още повече, че по това време нямало правилник за проектиране на сгради в агресивна среда, в случая – сярна киселина. Справил се, а внушителната сграда съществува и до днес.
Професионалната му биография е свързана и със софийските фирми „Стройконсулт“ и „Норкимо“, с които участва в надзора при саниране на сгради от „Казанлък-запад“, газификация на всички детски градини, инфраструктурни обекти и обекти на Министерството на отбраната… И някак си неусетно натрупал 43 години професионален опит.
Румен Русев е завършил първата специализирана математическа паралелка в Казанлък.
Били силен клас.

Неуморният Кольо Горчев водил учениците на състезания по математика

в цяла България и на всички републикански първенства. Отборът, в който участвал Румен, никога не бил побеждаван от други отбори. После кандидатствал в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – математика и физика, и във Висшия институт по архитектура и строителство. Приет бил и на трите места. По средата на изпитите обаче правителството решило, че момчетата първо трябва да отидат в казармата и после да следват. Странно как, но това повлияло на избора му. Записал се във ВИАС. Там следването било трудно, но и забавно. Студентите ходели с дълги коси, което не се позволявало в другите висши учебни заведения, носели се по модата – с възтесни ризи и силно клоширани панталони. Слушали на живо всички рок концерти в София. Данчо Караджов тогава бил солист на „Златни струни”, Румен Русев все още помни неговото изпълнение на „Джулай морнинг”.

Кореняк гражданин е. Като дете Румен играел с малчуганите от махалата в двора на църквата „Успение Богородично” в Казанлък. Неговата баба Рушинка, на която е кръстен, била учителка в Дебър и в Казанлък. Преподавала е и на писателя Георги Караславов. Тя е старозагорка, от рода на даскал Атанас Иванов, основател на първото новобългарско светско училище – Светиниколското. Училището отворило врати през 1841 г. в Стара Загора. В него е учил самият Васил Левски.

Румен е шесто поколение наследник на даскал Атанас

Дядо му Христо също бил учител, а математиката винаги била на особена почит в цялата фамилия. С известния казанлъшки математик Христо Лесов пък са първи братовчеди. Румен Русев се гордее с родословното си дърво, съставено от образовани и родолюбиви люде. Клонка в него е и самият той. И също оставя впечатляваща следа. Макар и малко известен да е на обществеността този факт, но той винаги ще бъде българинът, проектирал най-високата статуя на Дева Мария в света.