Казанлъшки свещеник получи поздравления от Папата

Архимандрит Петър Немец, енорийски свещеник на енорията „Свети Йосиф” в Казанлък, получи специални поздравления от Папа Франциск. Поводът за тази висока чест е 40-ата годишнина от ръкополагането на Петър Немец за свещеник. В прекрасно изработения поздравителен адрес Папа Франциск отправя апостолическа благословия към отец Немец и му пожелава да продължи все така упорито да работи и да събира духовни плодове.

Точно на 3 юли 1977 година Петър Немец е ръкоположен от кардинал Франтишек Томашек в Митрополията в град Литомиржице в Северна Чехия. 23 от тези 40 години той е в Казанлък, където посвещава цялата си енергия на децата в неравностойно положение.

Роден е на 12 декември 1949 година в чешкия град Лиса над Лабем. Още на 5-годишна възраст усеща, че нещо се случва с него, но чувството все още е неосъзнато и неясно. Когато е тийнейджър на 15 години, майка му започва да се интересува от какво се увлича младежът, иска ли да стане духовник, но и тогава отговорът не е еднозначен. Междувременно младият Петър завършва машиностротелен техникум, специалност „Индустриална техника и автоматизация”. На 19 години е приет в Техническия университет в Прага, в Машиностроителния факултет. Учи една година за инженер. Но така и не завършва техническата специалност. Сприятелява се с момчета, с които свирят на китари и създават своя група, започва упорито да чете Библията, като особено го впечатлява книгата за пророк Йеремия. Всъщност, тя оказва най-силно влияние за избора на младия човек. И вместо инженер, Петър Немец става духовник. Завършва Богословския факултет в Литомиржице, след това проповядва в различни градове в Чехия. От периода на техническото образование обаче му остава любовта към мотоциклетите и хокея.

Преди 23 години идва в Казанлък. На 6 март 1994 година епископ Методий Стратиев изпраща писмо до отците Салезиани в Прага, в което официално потвърждава, че приема предложението им да работят в България и ги кани в ръководената от него Католическа апостолска екзархия.

Когато двамата чехи отец Петър Немец и отец Антон Коман идват в България, натоварени със задачата да изберат място за своята дейност тук, обикалят страната и търсят подходяща енория. Апостолическият екзарх по това време им предлага да започнат в Казанлък. Те харесват града и се установяват. Влагат много труд и сили, за да превърнат мястото в истинска Света обител. Най-напред приспособяват места за битово настаняване и едновременно с това - стая за параклис. След време преустройват складовете на бившето детско заведение в църква. Всъщност това помещение - днешната католическа църква от източен обред „Свети Йосиф”, е строено от епископ Епифаний Шанов именно за храм. През 1921 година той купува имот на ул. „Пейо Яворов” и превръща една от стаите на къщата в параклис. След като се установяват в Казанлък, отците салезиани правят строежа на сегашния храм. В самото начало те смятат да посветят църквата на братята Кирил и Методий. Но казанлъчанинът Иван Папукчиев, католик от източен обред, разбира за идването на братята салезиани в града и просълзен от вълнение отива при тях. Именно той им разкрива, че този храм си има светец-патрон и това е Свети Йосиф.

През януари 1995 година идва официалното нареждане за основаване на монашеско католическо общество на Салезианите на Дон Боско в енорията „Свети Йосиф”. За негов първи директор е назначен отец Петър Немец. И досега той ръководи общността в града, установявайки сърдечни отношения със свещениците от православните храмове, с местната власт и гражданите.

Следвайки заветите на Йоан Боско, посветил изцяло живота си на бедните деца и младежи, на тези, които изпитват нужда от обич, архимандрит Петър Немец извършва огромна социална и пасторска дейност в Казанлък. Заедно с него е отец Петър Цвъркал, както и доброволците от Европейската доброволческа служба Вацлав Якубичек и Ян Томига. Всички те са насочили своите усилия към интегриране в обществото на деца и младежи от ромската махала „Кармен”. Десетки от тях са намерили своя дом и училище в образователния център на Католическата монашеска общност „Салезиани на Дон Боско”. Посветилите се на благородното дело отци и доброволците се грижат тези момчета да се образоват, да развият чувство за отговорност към самите себе си и към обществото, да имат цели в живота и да ги постигат, да вярват в християнските ценности и да ги съблюдават. Освен че учат по различни предмети, ромските деца спортуват в залите и на специално изграденото спортно игрище в двора на светата обител, учат вероучение. За тях се организират походи и лагери сред природата.


В Казанлък братята салезиани организират и курсове за доброволци от цяла България, които се обучават за аниматори - как да работят с малолетни и непълнолетни от рискови групи, да ги образоват и интегрират. Към ордена работи и фондация „Дон Боско България” – клон Казанлък, която се грижи за разработката на проекти, с които се подкрепя финансово социалната дейност. Принос към каузата на салезианите има и фондация „Оазис”.