Казанлък почете Освобождението си

С церемония в двора на Девически манастир „Въведение Богородично“ на 7 януари казанлъчани отбелязаха 144 години от Освобождението на града. С кратък рецитал, изнесен от деца, със заупокойна панихида и слова за историческите събития, разиграли се в двора на манастира, кметът на община Казанлък и нейният екип, общински съветници, директори на културни институти, представители на патриотични организации, ученици, деца и граждани сведоха глави в памет на загиналите в огъня на Освободителната Руско-турска война.

От името на общинските съветници от групата „Алтернативата на гражданите“ кошница с цветя в цветовете на българското национално знаме поднесоха Янко Запрянов, директор „Технологично и иновационно оборудване“ и Владимир Чучумишев, ръководител-направление „Образование и квалификация“ в „Арсенал“ АД.

Освобождението на Казанлък на 8 януари 1878 г. и превземането на турския укрепен лагер край Шипка-Шейново на следващия ден представляват фактически завършек на прочутата Шипченска епопея, започнала на 9/21 август край историческите върхове Св. Никола и Шипка.

Девическият манастир в Казанлък е едно от емблематичните места, свързано с Руско-турската Освободителна война.

След падането на Стара Загора на 19 юли 1877 г. многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. А сестрите заедно с игуменката Екапитолина се присъединяват към бягащите изплашени люде. Войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. За това свидетелства монументът в тяхна памет. Временно църквата е превърната в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения, пристигнали от Русия и другаде, са плячкосани, а стенописите в олтара и иконите – осквернени, като са избодени очите на образите. Според кондиката на манастира при бягството си турците правят опит да опожарят храма. Стенописите са силно опушени и тяхната красота доскоро бе скрита за очите на миряните.

Казанлък е освободен за втори път на 8 януари 1878 година. Част от войската на лявата обходна колона на ген. Святополк-Мирски, под командването на ген. Шнитников настъпва на 8 януари от Мъглиж към Казанлък. Именно тази част освобождава Казанлък. Тази колона тръгва към Енина и се включва в боевете за Шипка-Шейново.

Двуетажната къща източно от храма в двора на манастира е предоставена за временна военна болница. Заедно с руските медицински сестри монахините поемат грижата за ранените и болните. Но някои от тях остават завинаги в манастирския двор. Наред с гробовете на монахините, са и тези на починали от раните си опълченци от Пета дружина на Българското опълчение и на руски офицери и войници.

На 9/21 януари 1878 г. в Казанлък се състоят първите преговори за примирие между представители на Русия и Османската империя. През 2018 г. по инициатива на Община Казанлък бе направена възстановка на това историческо събитие, състояло се в Папазовата къща.