Казанлък и Долината били първи в света по орехови насаждения

За ресторант "Орешака" с огромния дансинг и жива музика и за ореховата слава на Казанлък и Долината разказва юристът Стефан Саранеделчев. Той дълги години е бил заместник-председател на Окръжен съд - Стара Загора. И до днес е невероятен пазител и изследовател на казанлъшката история и казанлъшката родова памет

Стефан Саранеделчев

Първият ресторант "Орешака" е съществувал преди 1944 г. Една дълга жълта сграда с формата на паралелепипед, с жива музика и обширен циментов дансинг. Дансингът се е намирал където сега е зелената площ между „Багира“ и ресторанта.

По време на моето ранно детство, в началото на 50-те години, той вече не работеше, но стоеше сградата – дълга, правоъгълна, бледожълта, общо взето безлична. Тя се намираше успоредно на алеята в южния край на сегашната градина на ресторанта. Наоколо имаше

много орехови дървета, над 50-60, а между тях, южно от сградата, бе дансингът,

връща се в спомените си Стефан Саранеделчев. Това, което се е запечатало в негова памет, е, че през 1952-54 година пространството, където сега е Северният парк, се е ползвал за харман, но модерен за времето си. Тук докарвали ожънатите снопи, за да ги вършеят, но не с диканя, а с вършачки – харман с диканя имало северно от местността „Кайнарджа“. И други увеселителни заведения с жива музика имало преди 1944 година в Казанлък. Като заведението "Лунапарк“, което било срещу фабрика „Роза“, заведение с жива музика имало и в местността „Кайнарджа“, както и северно от сегашната галерия „Рувел“. След национализацията у нас излязъл Закон за ограничаване на питейните заведения. Едно по едно популярните казанлъшки ресторанти затворили и веселата глъчка от тях замлъкнала. Затворил и ресторант „Орешака“, останал обаче харманът за вършеене на житните снопове.
Местността още известно време защитавала името си „Орешака“. Освен ореховите дървета около ресторанта, на запад, по главния път от Казанлък към Шипка, те били също толкова много, че

образували тунел с короните си

Кестенови градини край Казанлък, снимката е предоставена от Бонка и Сашко Кръстеви

Дори като асфалтирали пътя и направили автобусна спирка, хората я кръстили „Орешака“, макар че самата местност „Орешака“ е разположена пó на изток.

Позовавайки се на своята завидна памет, изследователски усет и контакти с възрастни казанлъчани, Стефан Саранеделчев цитира спомените на Митьо Ламбов, роден през 1925 година. Той разказвал как като деца учителите ги извеждали в местността „Орешака“, където си играели по цял ден. Майките приготвяли храна и вода в торбичките, децата хапвали на обяд и пак подхващали заниманията на чист въздух. Освен орехови насаждения, имало и много кестени. Този орехово-кестенов разкош продължил до към 60-те години на 20 век. По време на колективизацията голяма част от дърветата били изсечени, а след това по-старите започнали да съхнат. Имало хора от квартала в северната част на Казанлък, които посадили нови дървета край булевард “Освобождение“ – в частта от автобусната спирка до разклона за село Енина, но онзи разкош от орехите, който съществувал навремето, вече го нямало.
Той добавя и един любопитен щрих, предаван и като факт, и като легенда.

Ореховата кория била създадена по турско време

Турчин отглеждал някъде в края на 18 век и началото на 19 век фиданки на орехи и кестени и ги раздавал безплатно на живеещите в околността, които те засаждали. Пак по думите на Саранеделчев, неговият учител през 1960-1961 г. по трудово обучение Кольо Бъчваров, който бил дърводелец, им разказвал, че

Казанлък и Казанлъшката долина били с най-много орехови дървета на един квадратен километър в целия свят,

още преди Освобождението. Дълги години районът се е славел с ореховите си дървета и вкусните орехови ядки. Казанлък бил един от основните производители на орехово масло, т. нар. шарлан.

Петър Рахманлиев

Когато през 1959 година направили циментовата писта на Колодрума, намиращ се непосредствено до ресторант „Орешака“, в две стаички от съществуващата сграда на стария ресторант „Орешака“ заживял бай Дечо Бангиев с жена си Мара. Двамата се грижели за поддържането на Колодрума, поливали тревата на стадиона.
Малко след това, по времето, когато Петър Рахманлиев започнал работа като треньор по лека атлетика в Казанлък, той използвал част от сградата за занимания на своите възпитаници през зимата. „Тренирахме в мизерна стаичка, с един варел вместо печка и всеки носеше по едно дърво, за да я палим и да се топлим. Стаичките на пазача бяха до нас, а в нашето помещение имаше складиран и цимент“, разказва знаменитият казанлъшки треньор Петър Рахманлиев за онези времена. Спомня си още, че през 1962 година, като натрупал дебел сняг, покривът едва не паднал, едва го оправили….Новата зала към стадиона е построена по-късно – през 1963 година. И още една интересна казанлъшка връзка – възпитаничката на Петър Рахманлиев – Лютвян Моллова, която става четвърта на олимпиадата в Мюнхен на хвърляне на копие и балкански шампион в Измир, е от един випуск със Стефан Саранеделчев. Както се казва, светът е твърде малък.

Жълтата сграда с форма на паралелепипед била срутена през втората половина на 60-те години на миналия век, спомня си дългогодишният юрист. Тогава

построили нова сграда с лятна градина

и възстановили името на едновремешния ресторант "Орешака". По-нататък историята е по-известна. Заведението няколко пъти променя името и вида си. До днес, когато пак е „Орешака“ и когато пак се търсят начини да се съхранят спомените за това място и да се възродят старите традиции.