Когато става дума за „Арсенал“, обикновено хората го свързват с мащабността на предприятието. Но мнозина знаят, че „Арсенал“ означава не само производствени структури, отдели, цехове и машини, „Арсенал“ е едно огромно семейство, в което си помагат и се подкрепят. Арсеналското семейство от добри и отзивчиви хора, които често пъти са „бързата помощ“ за човек в нужда. Мястото, където надеждата намира своята опора.

През 2020 година кръводарителите в "Арсенал" са 160 души

В годините броят им варира, като основната част от тях са постоянни. Те се включват винаги, когато има кръводарителска акция или пък се отзовават при спешна нужда от кръводаряване за спасяване на човешки живот. Обикновени хора с огромни сърца, за които навреме подадената ръка не е героизъм, а човещина. Без да търсят отплата, награда, често пъти дори остават анонимни. Защото за тях „да дариш кръв, за да спасиш живот“ не е девиз на думи, а същността на изпълнен човешки дълг. И както винаги се случва при хората с големи сърца, те странят от светлините на прожекторите и следват своята мисия тихо, последователно, безрезервно.

И все пак. Намирам двама от тях. Трудно се съгласяват на снимки, предпочитат да са зад кадър. Обяснявам си го – милосърдието и съпричастността не искат показност, те се събират в един-единствен образ – огромно сърце, в което чуждата болка и крещящата нужда от подкрепа намират място и отклик.

Деница Ганева е контрольор по качеството в 0/760

От 20 години работи в „Арсенал“. Млада, енергична жена, на която отдалеч личи, че не се предава пред трудностите и намира изход и в най-заплетената житейска ситуация. Неслучайно е станала кръводарител. От 7 години дарява кръв по два пъти годишно. Включва се винаги, когато има организирана кръводарителска кампания. Когато ситуацията позволява, не се замисля и за секунда да дари и по спешност. „Правя го, защото искам да помогна на хора в нужда“, съвсем естествено обяснява Деница. Само преди месец тя пътува до Стара Загора, за да дари кръв за съпруга на арсеналска служителка, който имаше спешна нужда от кръвопреливане. Половин година преди това пък е пътувала до Габрово, отново да дари кръв за близък роднина на друг арсеналец, който трябвало спешно да бъде опериран там. И така, всеки път, когато това е възможно, Деница Ганева е насреща. Широко усмихната, ведра, безрезервно отзивчива. От нея струи оптимизъм, който вдъхва спокойствие и сигурност, че всичко ще е наред.

„Ние сме едно голямо семейство, които си помагаме и в добро, и в лошо -

споделя още тя. - С годините обаче кръводарителите намаляват, а има много здрави и енергични млади хора, които бих призовала да се включат в тази общност от кръводарители. Неповторимо е чувството, когато знаеш, че си спасил човешки живот, че си върнал надеждата, радостта и усмивките. Това не може да се сравни с нищо друго“. Житейският спътник на Деница – Христо Маринданев, също е кръводарител. Той винаги се включва в акциите по кръводаряване или при спешност.
Хората казват, че нищо случайно няма в живота. Така е. Христо Маринданев пък е брат на

друг кръводарител от „Арсенал“ – Даниела Неделчева

От 36 години Даниела работи в „Арсенал - 20 години е била шлайфист, 16 години е шлосер. В момента работи в 6/130. Както Деница, така и Даниела дарява кръв от 7 години. Тя се запалила по каузата от своя съпруг Георги Неделчев, който бил дългогодишен кръводарител. Той също работи в 6/130. Всяка година Даниела се включва в кампаниите по кръводаряване, които се организират в „Арсенал“. Отзовава се и на подаден зов за спешна помощ – само преди месец е дарила за болна жена от завода. Синът и дъщеря й също са готови да даряват кръв, вероятно желанието да се помага на хора в нужда в тази фамилия се предава по наследство.

„Истински осъзнах колко е важно това, което правя, от един случай преди няколко години – разказва Даниела. – Дарявах кръв и медицинската сестра ми каза, че предния ден една бременна млада жена спешно търсела кръв от моята кръвна група, която е много рядка, но точно тогава нямало подходящ човек. В този момент с цялата си същност разбрах колко е ценно да дариш в точния момент, да си там, където и когато имат нужда от теб, понякога дори, за да спасиш не само един човешки живот“.

Към хората с кауза "Добро" прибавяме и Радостин Константинов

от цех 130 на Завод 6. Стругар по професия, кръводарител по призвание. Съвсем скоро, в началото на месец септември, той е дарил кръв, а в организираните кампании и тримата заедно се включват. Като всяко задружно семейство, обединено от мисията за добротворство.

Връзката между нуждаещите се и тези, които се отзовават, се осъществява от съпричастните към каузата арсеналци. Сред тях са Любомир Лалев, председател на ФСО на „КТ „Подкрепа“ в „Арсенал“, и Светлана Станчева, заместник-председател на синдикалната организация, които при всеки зов за помощ, стигнал до тях, се включват на мига и търсят всички варианти за съдействие. В тази общност е и Иван Маринов, началник-смяна на 6/130 и заместник-председател на структурата на КТ „Подкрепа“ в Завод 6. От 25 години работи в този цех, много добре познава всеки човек и винаги откликва на апела за помощ. Преди години той също е бил кръводарител и знае от какво значение е да се реагира бързо и навреме в такива ситуации.

„Благодарим от сърце и на Васил Чолаков, началник ОТК на Завод 6 - не пропуска да добави Деница Ганева. - Той винаги проявява човечност и съпричастност – незаменим е и като професионалист, и като човек“.

Едно голямо арсеналско семейство… от кръводарители и от съмишленици, истински съпричастни към житейските болки и проблеми на хората.

Човеци с големи сърца,

за които даряването на кръв не е формален акт, а осъзнат и осмислен жест на милосърдие. Кауза, чието име е „Добро“.