Калоян е отскоро в „Арсенал“ – само от около три години, но вече започва да настъпва здраво в работата си като конструктор в Завод 1. Ръководителите и колегите, с които работи, считат, че спокойно може да влезе в графата „нова генерация арсеналци“. Не без основание.
Без да го питам, започва сам отдалеч да ми обяснява, че и той, като мнозина в дружеството, вече е потомствен арсеналец. Тук е работила баба му. Майка му, баща му и чичо му все още работят в предприятието. И той не прави изключение, макар преди това да e срещал разочарованието от други предприятия в Казанлък.
Кореняк казанлъчанин, завършил Механото със специалност „Машини с цифрово-програмно управление“. Веднага след завършване започва работа в най-голямото предприятие в общината – „Арсенал“. Поработил година и половина като оператор на машина и още толкова като настройчик в 1/300 – пружинният цех. Но още тогава решил – ще учи.
Преди да влезе в техникума, решил да учи за готвач. Не го приели. Не е разочарован толкова от този факт, само се подсмихва: „Ако ме бяха приели, поне щях да бъда по-дебел“. Но, уви – запазил си е елегантната фигура и до днес.
По-късно друго решава – да кандидатства „Рибовъдство“. И там – „греда“. Пак се подсмихва: „Кой знае къде щях да развъждам риба сега…“.
Трети опит – решава да изкара курсове в БДЖ за „ревизор вагони“. Работата най-общо се състояла в извършване на технически прегледи на вагоните, но и тук се задържал само докато траят практическите занятия.
Последен опит за повишаване на образованието си прави в Техническия университет в Габрово и… го приемат. Може би тук е мястото да кажем – съдбата си знае работата
Младежът записва специалност „Мехатроника“,
а по-късно завършва и магистратура „Машиностроене и уредостроене“.
И тук идва един доста травмиращ момент от живота на младия инженер. Като току-що завършил специалист, подава документи в две други големи казанлъшки фирми. Взели го на работа в едната, но като ОТК. Обещали му, че в най-скоро време ще му дадат възможност да работи по специалността си като инженер. Всичко обаче си остава само обещание. „Подведоха ме, не постъпиха коректно с мен. А аз исках да работя, да се развивам. За какво учих?...“. Във втората фирма пък му искали стаж като инженер. „Нали, за да го имам този стаж, все пак трябва да започна някъде работа. Един вид – направо ме отпратиха, без да знаят колко зная и какво мога“. Всичко това Калоян разказва с огорчение, но през цялото време усмивката почти не слиза от лицето му.
Отчаян в търсенето на работа, Калоян решава, след случилото му се вече, без особени очаквания, да подаде документи и в „Арсенал“. Тук обаче решават да му гласуват доверие и веднага е назначен като конструктор в Завод 1. Калоян е леко притеснен, заради спецификата на производството, която няма нищо общо с неговата специалност, но не се отчайва. Започва да се учи в движение. Радостното за него е, че попада на добри специалисти, към които е прикрепен, за да направи първите си стъпки в конструкторската работа. Симеон Загаров и Елена Демидова са първите, които му подават ръка, както и ръководителят на отдела инж. Рачев. За Калоян конструкторът Симеон Загаров казва, че е изпълнителен, точен и кипи от желание да научи всичко ново. Елена Демидова му се доверява и често го изпраща с указания да свърши някаква работа. Помага му и при изготвянето на документацията. „Така започнах да се уча, макар че оръжието не е моята страст. За мен по-интересни са конструкцията и принципът на действие на самото изделие. В процеса на работа разбрах колко важни са самите детайли. И не само детайлите, като компоненти на изделието, но и детайлите на самата работа“.
Инж. Кормев вече е напреднал в работата. Работил е по няколко изделия, срещал е трудности, преодолявал е препятствия и казва, че всичко дотук е постигнал благодарение на колегите си. „Много добър колектив сме. Всеки си гледа работата. Но, когато някой има нужда от помощ, всеки, който има познания и опит, го споделя. Това за начинаещите специалисти е от голямо значение. Та нали трябва да има приемственост“.
От скоро Калоян Кормев е водещ конструктор по ново изделие
За него – ново, за „Арсенал“ – позабравено старо, чието производство се налага да се възобнови. Вече се е запознал с цялостната му документация. В момента изработва 3D-модели на всички компоненти по изделието и предстои да се съберат в едно цяло. А те са страшно много… Работата е мащабна, обемна като количество, а трябва да се гонят и срокове. Това не го притеснява. Личи му по усмивката. Даже споделя, че му е любопитно. „Моделите, които изработваме на компютъра, са различни, с много размери. Изисква се съсредоточеност и отговорност“. Явно, работата е доста сериозна. А дали ще се справи?... Калоян смята, че човек трябва да пробва. Докато не опита, няма как да знае ще се справи ли или не. Симеон Загаров казва за Калоян, че е много упорит. „Няма начин да не се справи“, – категоричен е той.
Калоян Кормев вече гради авторитет
Заместник-директорът на завод 1 инж. Тодоров го определя като амбициозен. „За краткото време, откакто започна работа при нас, пролича изключителното му желание да върви напред, да се учи. В него има голям потенциал, активен е и бързо навлиза в работата с новия продукт на компютъра“.
Питам Калоян как щеше да се чувства, ако му бяха предложили работа в някои от другите заводи. Той е категоричен, че
където и да е, в „Арсенал“ има база за развитие
И още по-важното е, че вярват в младите специалисти и им дават поле за разгръщане на възможностите. „Работа има. Друг е въпросът кой как ще се справи с нея. По това проличава на кого какви са възможностите и има ли желание за професионално развитие. Аз лично с удоволствие идвам на работа“.
И още нещо споделя младият специалист – „покрай работата с изделията, върху които е работил, „още едно висше е изкарал“. Направи ми впечатление колко мъдрост има в разсъжденията му. „Колкото повече научавам, толкова повече осъзнавам колко не знам“. И въпреки това, все повече и повече задълбава в работата. Сам казва, как лека-полека тя се превръща в негово хоби.
Иначе, с друго сериозно не се занимава. На работа, след работа – с приятели, през почивните дни – в планината или някъде другаде за отмора.
Засега живее с родителите си. Има си апартамент, който ремонтират с баща му и в най-скоро време смята да се отдели и да бъде самостоятелен – време му е вече. На 30 години човек не трябва да виси на „врата“ на родителите си.
Има сестра, която се е реализирала в съвсем различна сфера – тя е ветеринарен лекар в Стара Загора. Добре, че са наблизо и имат възможност честичко да се виждат и събират. Калоян казва, че най-голямата радост в живота му е неговата племенница Татяна. „Заедно ли сме – тя командва“. И с това се изчерпва като че ли всичко, а то звучи като безпределна обич.
И пак тази усмивка, която почти през цялото време не слиза от лицето му – излъчва откритост, ведрост, чистота.
Последното, казано в заключение от Калоян Кормев, е, че
не е нужно човек да тича по чужбина
Има ли желание, всеки може да се реализира и да се чувства щастлив и тук, в България. Явно, той е точно от тези хора.
Неслучайно му вярват в Завод 1. Млад е. Учи се. Амбициозен е. И успява.
Това е новата генерация на „Арсенал“. И такава трябва да бъде.


Първолета Петкова