Казанлък е орисан да е със запазено място в националните новини.

Било за хубаво или лошо.

В повечето случаи -за второто, защото такава ни е семката българска:

да ни е по-интересно лошото, да ни "дърпа" повече, защото за него има повече какво да се човърка. А ние обичаме да човъркаме. Стига да не е в нас.

Добрата новина не е новина, е неписано правило в медиите. Превърнато в обществен колективен стандарт. Правило, което ако дръзнеш да нарушаваш, ти предстои битка: първо си трошиш главата в неразбиране, после се препъваш в рейтинги и лайкове, и накрая с мъка свиваш армия от дузина с по-ведри очи. Ако оцелееш дотогава.

Но това е друга тема.

Сега темата е за ТАБЕЛИТЕ.

С една голяма бетонна табела Казанлък влезе в новините миналата седмица. Табела в знак на признателност за личен принос и съдействие на министър - председателя.

Кой е той, следваше да се досещаме, защото идеологът за табелата очевидно не бе посмял .. да ни го каже право, може би леко смутен от хорското злобеене и недоволство..Нали хич не любим идолите. Хеле пък политическите.

Отличници по правописа пък дори съзряха грешка в табелата.

Лошо няма, щом е грешно, следва да се каже и поправи. Зер няма да ставаме за срам на хората от света, които идват да ни видят Музея. .



Чуха се разни приказки от рода на: сакън, култ към личността, тоталитарно неудобно и неприлично, как можа, то как ли пък не, това са нашите хорски пари, и прочие народни доводи. Улични, уместни, справедливи, завистливи, злобни, хорски.

И във всички тях има доза истина. Народът е докачлив. Особено когато става дума за заслуги и принос.

Но и това е друга тема.

Сега обаче думите са за ТАБЕЛАТА.

Другата табела, която никой комай не зърна, в суматохата и празничната бутаница, да пита, пипа и чуе.

НЕГО. Премиерът.

А тя е факт.

Също толкова голям, също толкова бетонен, също толкова благодарен, като онзи, другият.

Дори може и повече. Дори само заради това, че на тази ТАБЕЛА са изписани ИМЕНАТА.

Конкретни имена. Зад които стоят конкретни хора. С конкретен принос.

И ако трябва така да теглим нещата, би следвало да отчетем, че всеки си е получил заслуженото.

Друг е въпросът дали е трябвало това да бъде точно така, с точно тези думи, точно по този начин направено, изписано.

Но това са подробности. Ланшафтни и граматически, даже естетически и управленски, ако щете.

Но че е е било нужно диря да се остави, е неоспорим факт. В безпаметното и неустойчиво на ценности и норми време, дирята е от съществено значение за паметта.

Но в случая думите са за ТАБЕЛАТА.

И за очите. които могат да гледат различно. / В различното е справедливото. Другото е ОТНОШЕНИЕ/ .

Уж едни и същи, уж на едно и също място, но всяко око друго види.

Стига да иска да види.

Но когато съдиш, на везните бива да сложиш и двата товара, от двете страни. Честно.

И тогава да теглиш мярката.

Пък каквото покаже.


Иначе : нищо лично.