Финално. Много лично Защото няма забравими години.. които да сме изпреживели ..
Независимо какво са ни донесли те.
Добро, изпитания, любов, болест, мъчен житейски урок, късмет, пари, нови хоризонти, изключителни срещи и интересни хора, множене.
Или са ни взели: част от нас, от сърцето, посегнали са на добри хора край нас, част от комплексите ни, неувереността ни или страховете.
Или са опитомили алчността ни и озаптили злобата ни..

Те винаги са били добри. Годините ни човешки.

Независимо дали въздишаме по тях заради факта, че с всяка следваща растем, и не винаги хубавеем, или защото с тях нещо хубаво от нас си отива, или въздишаме, за да поемем въздух от нетърпение да си тръгне тази и да дойде следващата.
Новата.
Година.
Така сме устроени човеците- винаги да чакаме новото с надежда и вяра, с оптимизъм и страст.
И така следва да бъде.
Стига в тези наши човешки въздишки: от радост и споделеност, от нетърпение и очакване, от страх и надежда, да не преставаме да знаем, че всички наши години са хубави, и те са такива, каквито са, защото си ги творим и редим самите ние.
Новите ни следващи човешки житейски години.
Нижем ги с нашите мисли по добро и зло, с действията или с кършенето на пръсти, с приятелствата и предателствата, с крачките и стоенето, с делата, и с бягствата ни. С обичта и олайването, със смелостта да хванеш бика за рогата и с грешните избори, със страховете и комплексите ни, с безразсъдството да скочиш отвисоко, с любвта към ближния и към самите нас, с различните ни чифтове и инчове очи.
Затова на финала и на тази, непредсказуема, вълнуваща, променлива, огнена, пъстра година, й благодарим:
За вълнуващите срещи, за научените уроци, за споделените мигове, за дареното щастие, за незабравилото ни здраве, за това, че някой вървя до нас.
За смелостта да скочим в дълбокото и за страха да се оставим на течението, което да ни отнесе.
За любовта към враговете, даваща още сила да вървим напред, за куража да плуваме в непознати води, за топлината, с която дарявахме другите и ни завиваха те.

Беше добра ..
Независимо от пъстрината й във всичкото Всичко.

И щом след броени часове ще вдигаме наздравици за новата, щом имаме парче хляб и чаша вино на софрата си, независимо дали сами или има с кого да споделим това, в къщи или на работа, значи е била добра.
Годината.

Независимо от делничните й намигания през всичките 365 нейни дни.
И да сме й благодарни.
За Очите и Надеждата, които ни дава и даде, за да можем утре да продължим в следващата. Независимо от посоките ни, накъдето поемем и хоризонтите, подир които хукнем.

Която от нас зависи да е по-добра, по- плодотворна, по- светла!
Да си я опазим мирна, за да сме по-здрави и по- добри хора .. след нови 365 човешки дни.

За да прегръщаме света. И той нас!
Амин!

С благодарност към всички, с които я споделихме.

Много лично: