Визитка:


Той е директор на едно от най-желаните от ученици и родители училища в областта и най-предпочитаното в Казанлък. Носи тежки дини под мишница: да опази младия талант на България в науката любопитен, любознателен и трудолюбив. И да го надгражда.
Той и колегите му са превърнали в мисия и лична кауза съхраняването на новата българска надежда. Отглеждат я с любов, всеотдайност, постоянство и упорство. И се опитват да държат буден и жив пламъкът на духовността. На онази духовност, която създава тъй нужните ни за оцеляване в делник и в трудни исторически времена ценности. Човешки ценности, които превръщат обикновения човек в откривател и откривателя в добър гражданин.
По ирония на съдбата ръководи Профилирана професионална математическа гимназия с диплом по българска филология. Поема училището след експертна работа в Регионалния инспекторат по образованието. Именно заради експертността си и свободата да мисли широко и сърцато за хоризонтите на българското образование, вече втори мандат е и член на групата „Експерти за Казанлък“. Отвъд бумагите и администрирането, задължително за директор на училище, Красимир Дамянов влиза и в час - по български език и литература.
Повече от петилетка е начело на ППМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък. Училището, дало на света учени, физици, откриватели, потенциални Нобелови лауреати. Училището, което след броени дни със заря ще изпрати своите 100-тина абитуриенти и наесен ще „прегърне“ още толкова... нови надежди за науката.
За поне 20 от отиващите си чужди ВУЗ-ове вече щедро редят столове.
В навечерието на празника на българската духовност - денят на „Върви, народе възродени“, избрахме да поговорим без възрожденски патос, честно и открито за язвите на българското образование, за Ахилесовата му пета и ежедневните болежки на едно от фундаменталните, но все по-неглижирано в обществените очи съсловие - учителското.
За раните на българското образование.
Един разговор встрани от фалша и патоса на изкуствените напудрени речи, леещи се по традиция в следващите дни.





Господин Дамянов, как се поддържа реноме на училище като Математическата?


С много труд, с много работа, с много усърдие. Истината е, че тук се работи много.


Не е новина, че образованието в България девалвира. Че учениците стават все по-необразовани, учителите – все по немотивирани. Споделяте ли това и как Вие и колегите Ви от Математическата гимназия се противопоставате на тези тенденции?


За съжаление, споделям това мнение. И учениците, и колегите, са плод на системата. Системата в момента е антиученическа и антиучителска. Тя е и антиобразователна до голяма степен. Така е направена, че първо не възпитава ученика в традиционни български ценности, второ, и това е голям „препъникамък“, връзва ръцете на учителите и на практика те нищо не могат да направят по отношение на спазването на дисциплина, възпитаване на ценности и оттам нататък всичко се сгромолясва. Каквито и знания да има ученикът, без дисциплина, без ценности, това за мен са дори зловредни знания. Ценностите и дисциплината се възпитават от малки. Ако такива няма, учениците не могат да се организират в училище, да се подчинят на правила, то не можем да очакваме, че в момента, в който те напуснат училище, ще станат други, че ще заработят в екип, че ще бъдат самостоятелни, че ще се подчинят на работодател, на граждански ценности, на общество. Всичко се възпитава от самото начало на социализирането на индивида от детската градина. И, ако има адекватна на обществените нужди образователна система, тогава нещата се получават. Но, ако няма дисциплина и труд, традиционните човешки ценности на изграждане на добро - нищо не става. До времето на промените - хубава, лоша, имаше дисциплина. После всичко отиде в посока на абсолютна слободия. Новоизлюпени философи на образованието започнаха да проповядват, че ученикът е в центъра на образованието и образователната система, да я елементаризират, като всичко се върти около ученика. Той бива обгрижван и от училище, и от родителите, и от баба и дядо, от бюджета и от какво ли не. Резултатът: той свиква, меко казано, на едно нездраво поведение. Образователната система е много по-сложен механизъм. И, за съжаление, не се гледа на нея от всички гледни точки. Или се чака само на учителите, или по посока на ученика. Не може да се отрече обаче и това, че в последно време се правят опити да се оцени подобаващо труда на учителя и личността на учителя да стане част от тази сиситама. Засега всичко това - само декларативно. Колегите ги боли, колкото и да им е трудно, не от ниските заплати за един толкова висококвалифициран труд, колкото от липсата на ред и дисциплина в училище на законово ниво.
Има голям парадокс в нашето образование: ние непрекъснато се приспособяваме към ученика и в момента, в който този ученик излезе от училище, то към него трябва да се нагодят и бизнесът, и обществото, и всичко. И каквото и да направи, всички други трябва да му помагаме. За мен това не е нормално, ако този ученик не прави нищо за себе си: мързелува, руши. Не може да се толерира такова поведение чрез разбиране.
Примери много. Дори, ако искате, един счупен фонтан в град Казанлък. Не го намирам за нормално да се вложи труд, да се направи нещо красиво и друг ненаказано да го разруши. Същото е и с хигиената около нас. Всяка сутрин чистят, после пак е мръсно. Тънем в собствената си кочина и в същото време сме недоволни, че някой друг не е почистил боклуците ни. Живеем в кочината, която сами си правим.

... и образованието е един от елементите, които могат да променят ситуацията с кочината?

Да. Затова твърдя, че възпитанието в традиционните български ценности трябва да е водещо. И това възпитание се постига чрез дисциплина, труд, изискване към ученика, което е и истинската грижа. Грижата към ученика не е да го извиниш за това, че се е отклонил от нормата, а да изискаш от ученика да се опита да постигне спрямо собствените си възможности целите, които си е поставил. Ако не изискваме от нашите деца, ние ги правим мързеливци, лентяи и това е вредно и за тях, и за нас, и за обществото.

Това ли е разковничето за успеха на Казанлъшката Математическа?

В 99% това е разковничето: труд, труд, труд и много изискване. И дисциплина. Останалото е може би и талант, но над 90% от всичко е труд. Отговорност пред ученици, самите себе си, родителите и много старание. Стараем се да сме откровени с родителите, да се решават проблемите бързо. Но в основата на успеха, на всичко в нашето училище, е трудът. И то от двете страни. Разбира се, че има и талантливи ученици и учители, които в съчетание с труда постигат значителни усехи. Най-големите успехи са с онези ученици, на които им е трудно и са на ръба да се откажат. Имахме такъв случай с ученичка, която бе на ръба да се откаже от нашето училище, но се завърна, стана лауреат на национална олимпиада по руски език и за мен това е успех.


Повече или по-малко стават в днешно време талантливите деца на България, по Ваша преценка, в сравнение с предишните години?

Относно таланта не мога да преценя, но относно мързела - стават все по-мързеливи с годините. Талантливи винаги е имало и ще има. Въпросът е да се развие този талант. А, за да се развие този талант, трябва много работа. И то не само по време на часовете, а ежедневно. Независимо в коя област е талантът. Труд с добър педагогически състав. Това е рецептата.

Каква учебна година ще изпрати колективът на ППМГ „Никола Обрешков“?

Може би няма да е най-силната и добра година, която има училището, но смятам, че е една достойна година, с отлични постижения. Малките ни ученици от 5, 6 и 7 клас доказаха, че като средно ниво са водещи в областта, както в колективните, така и в индивидуалните изяви, в олимпиадите на областните кръгове по математика, физика, български език, история, география. От гимназиалния курс до момента имаме трима лауреати на национални олимпиади - по български език и литература, по гражданско образование, имаме много достойно представяне на националните кръгове по почти всички предмети. Имаме отлични постижения на международно ниво. Тази година наши възпитаници участваха в Тайландската математическа олимпиада и се върнаха от там със сребърни и бронзови медали. Тези постижения са отново плод на много труд и на допълнителни часове, финансирани от училището или от национални програми.


Как ще изглежда приемът Ви на нови ученици през следващата учебна година?

За новата учебна година ще направим прием на 2 паралелки след завършен 4-ти клас и на 4 паралелки след завършен 7-ми клас. Но предстои дискусия за броя паралелки за по следващата година за седмокласниците, които приемаме в тези 4 паралеки и дали броят им да е максимум ученици или да го редуцираме - така, че да попадат само тези, които имат данни и потенциал да се справят с учебния процес при нас. Мотивът ни е, че при максимален прием за училището ни се класират ученици, които не би следвало да са тук. Въпреки това с много работа отстрана на колегите и те тръгват напред. Но стартът, от който тръгват, е нисък и не трябва да е така.


Вие сте и преподавател по български език и литература. Върви дебат за учебните програми по някои предмети и редуциране на част от изучаваните автори и произведения. Дебат има и по наредбата за приобщаващото образование. Като литератор и като директор на профилирано училище, какъв е Вашият коментар за тези промени на фона на все по-дефицитните ценности в българското образование? Някак мълчи съсловието.

Не мълчим. Имаше обсъждане с колегите от цялата страна за промените и новите програми по литература. Те категорично не бяха съгласни с представената визия за учебни програми. От известно време насам учебните програми така са структурирани, че правят учениците все по-неграмотни. Отпадна писането на текст, отпадна възможността ученикът да се изразява. Преди писането на текст бе една от задължителните форми на обучение, сега това се изтласква встрани. И се оказва просто един компонент сред други. Но останалите компоненти са под формата на тест. И по този начин учениците малко или много свикват на по-лесното, на мързела - само да ограждат и, както е тръгнало, скоро тестовете ще станат съвсем елементарни за отговори, само с „да“ и „не“. Оттук нататък е безсмислено да се говори за грамотност.
В нашето образование, според мен, учебните програми изповядват една много грешна философия. Конкретно за учебните програми по български език и литература за мен е важно кои автори ще се изучават в училище. Важно е и кои произведения от тези автори ще се изучават. Не е нужно да се учи всичко от един автор, важно е произведенията да се изучават по такъв начин, че да възпитават и въз основа на тях ученикът да може да гради собствено мнение и да се изкаже - писмено и устно. Лично мое мнение е, че учебните програми в България са направени безумно. Те не отчитат спецификита на различните училища, учениците, които се обучават в тях, целите на обучението в отделните училища. Една и съща е математиката в пети клас за математическо, за основно училище и за училище по изкуствата. Учи се един и същ материал. След 7-ми клас е същото безумие. Едни и същи са програмите и в хуманитарна гимназия, и в математическа, и в професионална гимназия, и в спортно училище. За мен това не е нормално. Нормалното е математиката да се изучава на много по-високо ниво в задължителната подготовка в математическо училище и на много по-ниско ниво в задължителната подготовка в другите типове училища, където очевидно няма да им трябва тази математическа грамотност. Направата на такива специфични учебни програми изисква много повече гъвкавост, усърдие, работа, отношение, експертност от страна на министерството, за да може наистина, ако се грижим за развитието на способностите на учениците, да им дадем онова, за което те са влезли в съответния тип училище, а не да ги товарим с неща, които малко или много са встрани от техните потребности. Сега непрекъснато се преправят учебни програми, без да се съобразяват съдържателно с колегите, набляга се на количество, бакалски сметки, а съдържателният и ефективен учебен процес е на заден план, често на практика го няма. Колко да се учи, колко да се упражняват знанията, колко да се изпитва, е работа на учителя, а не на чиновниците в министерството. Защото учителят най-добре знае нивото на всеки свой клас, на отделните си ученици и може да прецени. Затова едни такива несъобразени учебни програми не вършат работа на никого. Те са пагубни за всички - ученици, учители, министерство, общество.

сн: Директор и просветен министтър

Какво да се направи тогава?



Трябва да се разбере нещо: че, ако не се даде свобода на учителя, но същинска свобода той да работи, както смята, че е най- добре, нещата ще продължат да са в упадък. Трябва да има проверки на резултат накрая на всеки етап или клас, но как ще се постигне този резултат, това е работа на учителя. Трябва да се задава краен резултат като постижения, а не как да се постигне, като предписание.

Държавна политика ли е, според Вас, тенденцията към опростачване на нацията ?

Не.

Кое или кой тогава премаза българското образование?

Елементарното мислене, елементарният подход към образованието, по принцип. Незаинтересоваността на много от родителите за живота на техните деца. Сега родителите вече са от поколението на родените в началото на прехода. На времето, в което се трансформираха едни ценности в други. На времето без ценности. Много неща потънаха и много се вижда вече.


Тогава защо дограмата и фасадата на училищата са по-важни от това, което става вътре?

Аз съм за това учениците да учат в модерни и хубави условия, в съвременно оборудвани кабинети. Защото и това възпитава... в ценности. Друг е въпросът как се пази после тази база. Както и друг е въпросът, че има нужда училището да има свободата да организира учебния процес така, както го вижда. Най- лесно се прави сградата. Трудно се изпълва тази сграда със съдържание. Ние тук, в открития през тази учебна година Национален център по природни науки, полагаме големи усилия в него да се възпитават учениците и да изучават модерни аспекти на математиката, физиката, информатиката, които ще им послужат в тяхната реализация. С колегите създадохме и проект за интердисциплинарно обучение в Центъра и той е на финална фаза. Ще стартира в началото на месец юли. Този проект ще е за всички ученици с изявени дарби или интерес в областта на биологията, физиката, химията, математиката. Този вид обучение ще мотивира учениците за един по-синкретичен подход при изслеването на даден обект. Както каза и колега, една клетка може едно, много клетки могат много повече. Надявам се да станем добър организъм. Имам късмета да работя в училище с мотивирани колеги за труд, които дават добри идеи, не си щадят труда, раздават се в работата си в името на доброто за учениците ни. Имаме и късмета да срещаме подкрепа в лицето на Община Казанлък и местното предприемачество и бизнес. Специални благодарности за партньорството и подкрепата в нашите начинания на групата „Експерти за Казанлък“, на „Арсенал“ АД, на бившия наш ученик Теньо Шиков, на „Кастамону България“, на „М+С Хидравлик“, на училищното ни настоятелство. Благодарение на всички тях тук има дух и той е още жив. Слава Богу, ние сме едно от оцелелите училища, в които мислим, говорим и творим развитие. И можем да си позволим лукса да мислим и говорим за години напред. Повечето като че ли оцеляват. И това е голяма рана за обществото ни.