Експерт: При дуалното обучение работи системата на споделената отговорност ВИЗИТКА
Петя Евтимова е юрист с дългогодишен опит в сферата на образованието и науката. Била е заместник-министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов и в служебното правителство на Марин Райков, с отговорности в областта на структурните фондове на ЕС, международното сътрудничество и младежката политика (2010- 2013). Заместник-министър на труда и социалната политика в служебното правителство на Георги Близнашки (2014).От март 2015 г. е ръководител на екипа за управление на проект “Швейцарска подкрепа за въвеждане принципите на дуалното обучение в българската образователна система” към Швейцарския офис за сътрудничество в София.
Омъжена, с една дъщеря.

- Госпожо Евтимова, оптимист ли сте, че проектът за дуално образование в България по Швейцарския модел, на който вие сте национален координатор и ръководител от българска страна, ще го бъде и след 4-5 години ще можем да видим и първите резултати на нещо, което много успешно, като страна, унищожихме ?

Истината е, че в началото не бях такъв оптимист, но сега ,6 месеца след началото на проекта, мога да кажа, че да, вече съм оптимист. И ще се мотивирам: вече проведохме първи срещи и в София, и в Казанлък, и с наставниците, и с учениците, които са част от проекта. Изключително развълнувани сме да установим и видим това, което проектът е направил в отношението и на учениците, и на наставниците, както ипо отношение на подхода, който виждаме в училищата, които работят с тези ученици. Ще кажа, че навсякъде, където бяхме, получихме уверения и го видяхме, а иемнно: включването на тези ученици в проекта за дуално обучение ги е направил много по-отговорни, и в същото време на тях им е много по-интересно, от една страна. От друга, сред тези ученици, които вече работят от месец септември миналата година в конкретните фирми, виждаме едно самочувствие, че могат да се справят с поставените задачи и работата. От училищата, в които учат учениците казват, че те наистина работят с удоволствие, макар и от толкова кратко време. Харесва им. От друга страна и самите колективи ги включват в други социални мероприятия, които правят. Въобще учениците се чувстват много доволни.
А защо според мен проектът ще успее? В България, в годините са се изпълнявали много проекти в тази посока, голяма част от които много добри, но е липсвала политическа воля добрите практики по тези проекти да станат стабилни: било чрез изменение на законодателствоот, или популяризиране на практиките. И тези хубави неща са умирали с края на проекта. Разликаат при този проект е, че първо той се основава на двустранен договор между България и Швейцария и в него изрично е записано, че всичко, което се върши по проекта, трябва да се превърне в стабилна практика и да стане част от българското законодателство. Затова и вярвам, че всяко добро, коете се случи по проекта, няма да умре с неговия край. Напротив, то по естествен път ще стане нормална практика за всички училища и фирми, които желаят да прилагат тази форма. А фирмите, които проявяват интерес към дуалното образование се увеличават с всеки изминал ден, тъй като всички знаем за проблемите на фирмите и работодаелските организации с квалифицираните кадри и това е една от причините те все повече да обръщат винамине на тази нова професионална форма на обучение. Като доказателство към това мога да кажа само, че в началото на тази учебна година Министерството на образованието издаде Наредба за дуалното обучение, която може да се прилага за всички училища, които искат. Тоест, има ли желание в самите училища, имат ли добра фирма- партньор, могат да започнат прилагането на дуалното обучение, независимо дали е във или извън швейцарския проект.

-Тоест, това означава, че ако има желаещи да обучават учениците в дадена професия и има ангажирана фирма, то училището има право на автономност да го прилага и започне обучението ? И оправдания, че няма нормативна база за това, вече не са валидни?

Да, точно така. Дори в тази посока изрично и специално бяха направи изменения и в Кодекса на труда, където е записано какво възнаграждение трябва да получават учениците, които са в тази форма, какви трудови договори сключват. Няма никава законова пречка за това. И в случая единствената възникнала пречка пред тези възможности би могла да бъде нежеланието на самие фирми да станат партньори на училищата и да си сътрудничат.

А откъде идва в момента по-големитя ступор, бойкот ,съпротива по отношение на дуалното обучение у нас в момента: от страна на учителите, които се притесняват, че ще останат без работа при тази форма на обучение с повече практика, от страна на родителите или от страна на учениците, които не жеалят да се обучават в такива форми? Или от страна на фирмите ?


Не бих казала бойкот, но наистина голяма част от фирмите не знаят за тази възможност, нито каква е тази система. И са предпазливи.Нямат тази информация. Това показа и едно изследване от миналата година на Българската стопанска камара. Много голяма част от фирмите действително не знаят каква е тази система на дуално обучение и се нуждаят да разберат малко повече. В този смисъл, най- добрите посланици на тази нова форма по отношение на това дали тя е добра, са фирмите, които първи започнаха да работят по българо- швейцарския проект. Общо три са фирмите в Казанлък, които работят по него: „Арсенал“, „М+С хидравлик“ и „Гуала Клоужърс тулс“, както и една в София. В същото време цялата тази реформа ще отнеме време да се приеме от обществото. Учителите-да, те наистина се страхуват по отношение на нормативите сии заплащането си, но тази ннаредба за която казах на Министерството на образованието, е предвидила тези въпроси и там са регламентирани намалените нормативи именно с тази цел: да не се засягат местата на учителите и да не намалее възнагражданието им. С тази форма на обучене на тях им се дават други функции.


Тоест няма опасност някои учители да останат без работа, след като училището, в което работят започне да си партнира с фирми по дуалната система на обучение?


Да, точно така. В наредбата се предвижда тези учители да имат и контролни функции, тоест те да прекарват част от времето си в съотвената фирма, където се провежда практическото обучение на учениците и да имат там контролни функции. Просто се променят функциите на учителите, но не намалява тяхната заетост.


А как изглежда това от другата страна, на работодателя: те са категорични, че няма достатъчно квалифицирани кадри, че тези, които идват на работа от университетите или професионалното училище на практика нямат нужния фундамент от теоретични и практически знания и умения за съответната работа. Това свърхпретенции на работодателите ли са или действително професионалното обучение и образование в страната ни е разрушено. Разруха, която не може да се компенсира с обучение във висше учебно заведение? Основателно ли е това, което оказва бизнеса по отношение на човешкия продукт?



Бизнесът си има своите основания да се оплаква, от една страна. От друга, училището не знае как да срещне тези изисквания на бизнеса и дуалното образование е една напълно възможна форма, при която те да си споделят взаимно отговорността и грижата- училището и бизнеса, вместо взаимно да се обвиняват. Тези обвинения ги слушаме от много години. Бизнесът твърди, че училището не знае как да отговори на техните нужди, а училището отвърща, че бизнесът не може да каже какво ще му трябва след примерно 5 години. Омагьосан кръг. Въпросът е, че когато едно дете започне да учи в професионално училище – в 7 или 8 клас, то бизнесът трябва да може да каже още с постъпванеот му в училище какво ще иска като можене, като компетенции от този специалист, след като завърши училще, след 5 години. А бизнесът не винаги е готов да направи такава прогноза. От друга страна, бизнесът се плаква, че образованието не дава нужното. При формата, която прилагаме на дулно обучение, учениците от 11 и 12 клас прекарват два дни в училище и 3 дни на конкретно работно място, с конкретни отговороности. На тези умения ученикът трябва да бъде научен от фирмата. Затова твърдя, че в случая става дума за споделена отговорност, която вярвам, че ще проработи. След като вече работи в Швейцария, Австрия, Германия, където има такива изградени системи и в тези три държави младежката безработица е най- ниска в Европа, значи при споделената отговорност системата работи.
Според вас, колко години ще са ни нужни, за да видим истинските резултати?
По мои наблюдения от различни европейски държави, една образователна реформа в нейната цялост, отнема около 10 години. В случая с реформата в професионалното образование, тъй като курсът на обучение е средно 4 годишен, аз очаквам след около 5 години да видим някакви конкретни резултати вече. Още повече, че настояването от страна на бизнеса е много голямо. И вярвам, че този 10 годишен среден срок за образователна реформа, в този случай можем да го видим и след 5 години.


Доколко според вас са основателни страховете на министъра на икономиката Божидар Лукарски, изразени на национален форум наскоро, че заради липсата на достатъчно подготвени кадри у нас, вече има отлив на чужди инвеститори от страната ни? Вие имате ли такива индикации, наблюдения?

Не, ние нямаме такива конкретни наблюдения, но безспорно имаме информация, че фирмите, които желаят да инвестират в България, се интересуват от това. И министъра на икономиката спомена точно немски фирми, за които е много позната дуалната система на обучение, които също настояват за въвеждането и в България. Ние работим съвместно в сътрудничество с Българо- швцарската търговска камара, немската, австрийската камара, които и трите работят за въвеждането на тази система в България именно защото тези три чужденстранни инвеститора искат промяна на професионалното образование в България. В тази посока, за да има на какви хора да разчитат.

Тези пилотни проекти, които се реализират в сферата на дуалното обучение у нас, само за дефицитни на пазара на труда професии ли са, на изчезващи или въобще? Има статистика, че 1/3 от общия брой професии у нас са изчезващи, дефицитни, или проектите засягат всички професии?


Ние започваме с обучение в професии, ,за които има заявена готовност на фирми и училища да се включат да обучават в тях. Има глад за тях. Затова и тази година започахме с техник-технолог в производството на мляко в София и за машинен техник тук, в Казанлък. За следващата година имаме заявено желание за партньорство от училища и фирми в областта на електротехниката, газовата техника и готвачите в сферата на туризма. Тези професис ще разработваме през следващата година по Швейцарския проект. Но германската, австрийската камари, те също започват свои малки проекти, за други професии. Има голяма вероятност още от следващата учебна година ПГ „Иван Хадиженов“ да започне да обучава специалисти по мехатроника, по Австрийския проект за дуално обучение, стана ясно по време на моята визита в Казанлък. Според мен, тази гимназия има потенциала цялото учиилще да работи като пилотно за България училище, обучаващо ученици по дулна система на образование. И това ще е много добър сигнал към всички подобни училища в страната, които все още са много предпазливи по отношение на тази нова и непозната форма на обучение. Това е първото техническо училище на Следосвобожденска България и много ще му отива да стане и първото, което изцяло се реформира по отношение на обучението.

Тук общински съветник от Експерти за Казанлък, лансира идеята за необходимостта от Общински стратегии за професионално ориентиране, за дуално обучение. Според вас, има ли нужда общините да създадат такива документи и длъжници ли са в тази посока на младите хора и бизнеса ?


Всъщност това се предложи и на последния национален форум- среща, проведен в края на миналя месец в София. Да се създаде национална карта на общините в България, в която общините след активен диалог с бизнеса, на своя територия да изготвят такива местни карти. Смисълът е как на тяхна територия може да се въведе тази форма на обучение, в подкрепа на бизнеса .

Формулата „Учи, за да работиш!“ ли ще спаси България или по-скоро наличието на умни политики и съответно доходи, които биха задържали младите хора в страната?


И двата фактора са важни, според мен. Защото първо трябва да се промени отношението във възпитанието на младите хора, което всъщност е най- трудно. Защото от обхваща обществената, семейната среда, училището, всички, които трябва да възпитат убеждението, че младите не трябва да чакат на някой друг. Че от малки трябва да учат, да работят, че трябва да придобият както знания, така и умения да си изкарват сами парите и прехраната. Това е единият фактор – възпитанието към труд. Нещо, което наистина съществува в Швейцария още от най-малките деца, а именно убеждението, че те трябва да се научат да да работят добре. Това е единият фактор. Другият е подобряването на икономическата среда в България и заплащането.