На 8 януари 2021 година се навършват 143 години от Освобождението на Казанлък от османско владичество. Девическият манастир „Въведение Богородично“ е едно от емблематичните места в града, свързано с Руско-турската Освободителна война.

След падането на Стара Загора на 19 юли 1877 г. многолюден бежански поток се отправя към Балкана. Когато минават през Казанлък, част от хората се подслоняват в манастира. А сестрите заедно с игуменката Екапитолина се присъединяват към бягащите изплашени хора. Войските на Сюлейман паша, преследващи бегълците, се настаняват в манастирския двор, като преди това избиват приютилите се там около 340 ранени и болни жени, деца и старци. За това свидетелства паметникът в тяхна памет. Временно църквата е превърната в затвор, в който пленени български и руски войници са оковани, измъчвани и избивани. Всички дарения, пристигнали от Русия и другаде, са плячкосани, а стенописите в олтара и иконите – осквернени, като са избодени очите на образите. Според кондиката на манастира при бягството си турците правят опит да опожарят храма. Стенописите са силно опушени и тяхната красота доскоро бе скрита за очите на миряните.

Казанлък е освободен за втори път на 8 януари 1878 година. Част от войската на лявата обходна колона на ген. Святополк-Мирски, под командването на ген. Шнитников настъпва на 8 януари от Мъглиж към Казанлък. Именно тази част освобождава Казанлък. Тази колона тръгва към Енина и се включва в боевете за Шипка-Шейново.

Изображение "Грижа за ранените старозагорци", архив zakazanlak.bg

Двуетажната къща източно от храма в двора на манастира е предоставена за временна военна болница. Заедно с руските медицински сестри монахините поемат грижата за ранените и болните. Но някои от тях остават завинаги в манастирския двор. Наред с гробовете на монахините, са и тези на починали от раните си опълченци от Пета дружина на Българското опълчение и на руски офицери и войници.


И още интересни подробности, свързани с историческите събития в Казанлък преди 143 години с още едно емблематично място в града – Папазовата къща.

При първото влизане на руските войски в Казанлък в края на юни-началото на юли 1877 година цялото женско дружество се събира в дома на неговата председателка Неда Папазоглу. На тържеството отива и учителят Димитър Душанов който пише: “Здрависвах събраните там весели госпожи и госпожици с новото положение и нашите храбри освободители”. В Казанлък Генерал Гурко устройва щаба си в къщата на Димитро Папазоглу – “всепризнатият вече първенец на града”.

При второто влизане на руските войски в града, идва и същинското Освобождение на Казанлък на 8 януари 1878 година. И в тези паметни дни на радост и надежда отново принос има родолюбивият род Папазови. Във фамилната им къща няколко дни по-късно се установява Главната квартира на Главнокомандващият руската армия княз Николай Николаевич.

Ето какво пише в заключителните си бележки Феликс Каниц от посещението си в Казанлък: “…На 12 януари 1878 година Великият княз посетил позициите на Шипченския проход, а на 13-ти, руската Нова година, той преместил главната си квартира за по-продължително време в Казанлък, където пристигнало след 6 дни известието за появяването на Радецки пред Адрианопол. Казанлъшките улици се оживили постепенно, българските бежанци се върнали отново. Ще мине обаче много време, докато потъпканата от казаци и черкези прехвалена “Розова долина”, която би могла да бъде наречена след последните ужаси на войната “Долината на сълзите”, се съвземе от тежкия удар.”

Много любопитно е мнението за ситуацията преди 143 години, което споделя в свой коментар казанлъчанинът Стефан Саранеделчев, юрист, дългогодишен заместник-председател на Старозагорския окръжен съд, общественик и ревностен краевед: „Според спомени на съвременници, отразени на много места /например Константин Бозвелиев, в неговите "Спомени, том 1 -1868 -1878 г", издадени в Казанлък 1942 г. стр.186/, Великият княз Н. Николаевич е отседнал не в Папазовата къща, а в конака на бившия турски началник на пощата. Тази сграда се е намирала, там където навремето бе телевизионният сервиз /от северната страна на бул." Княз Александър 1 Батенберг", малко след кръстовището с ул. "Славянска"/. Доколкото си спомням през 60-те години на миналия век, на жилищния блок, който се намира на това място поставиха за този факт паметна плоча, която струва ми се все още съществува. Версията, че първите преговори с представители на султана са се провели в Папазовата къща на мен лично повече ми допада и нямам против тя да се поддържа.“

Каквото и да посочват различните източници, спомени и записки, истината е, че Казанлък, Шипка и Шейново остават като ключови места в историята на България във войната, довела до нейното освобождение от османско владичество.