Страстната седмица. Приказното балканско градче Шипка, огряно от слънце, което се оглежда в златните кубета на храм „Рождество Христово”, блестящо от чистота и пролетно зелено, крие купища изненади, особено в навечерието на големия празник Великден.


Стойко Димитров, доктор по химия, технолог, родом от Плачковци и гражданин на Русе, от 11 години живее в Шипка. Първо синът му Иван си купил къща тук, но заминал за Япония заедно със съпругата си и детето. Стойко останал в Шипка да се грижи за къщата. Точно преди 10 години от Осака тук пристига фината японка Хидео Токуно. И за да бъде уравновесена житейската везна, двамата споделят живота в живописното българско градче. В тяхната компания са майка и дъщеря Ондо от Токио – майката Мичико е учителка по йероглифи, а дъщерята Миуки е научен работник в областта на биотехнологиите.



Един български учен и три непрекъснато усмихнати японки ще посрещнат Великден, спазвайки българските традиции. Стойко ще шари днес великденските яйца. Признава, купува си боята от магазина, а трите се включват с помощ – подсушават готовите яйца, подреждат ги в купи, дори им правят красиви панерчета от хартия, подобно на изящните фигурки оригами.


Към великденската трапеза ще прибавят още козунаци, курабии, шоколадови зайчета и шоколадови яйца. Купуват ги, но все едно – трапезата става по български богата, подредена и празнична. Няма да липсва и печено агнешко, но Хидео определно предпочита агнешка супа. От всички български гозби обаче най обича шкембе чорба. Мичико и Миуки пък твърдо си падат по пържолките, жарнати на барбекю. И колкото да е странно, обожават шоколадовите вафли, както и домашно приготвено сладко от плодове.


За Великден, и четиримата ще отидат в храм „Рождество Христово”, дори се гласят в събота срещу неделя да присъстват на цялата служба. На следващия ден ще празнуват заедно, защото за нищо на света няма да пропуснат ритула с чукането на шарените великденски яйца и с детско нетърпение очакват кой ще бъде късметлията с борака.


Мичико и Миуки разпределят годината поравно между България и Япония, а Хидео вече десета година си е в Шипка. Лети до Осака, но за кратко. Шипка я привлича като магнит - чист въздух, тишина и спокойствие, вкусни зеленчуци и плодове. Двамата със Стойко си имат своя градина, в която отглеждат различни зеленчуци и се грижат за доста овощни дръвчета и лози. Хидео изпълва дните си с разнообразни занимания - слуша класическа музика, прави оригами, следи събитията по интернет, с приятели си организират излети в Стара планина и екскурзии до близки места. С интерес разказва за книгата „Бай Ганьо” на Алеко Константинов, която е чела, преведена на японски език. И докато говори за България, запява „Къде си, вярна, ти, любов народна”, след което признава, че много харесва българските възрожденски песни.



Хидео, Мичико и Миуки са част от живота в Шипка. И част от многото чужденци от Европа, Азия и Канада, които избират малкото градче за свой втори дом. И привнасят колорит в неговия делник, както и попиват с мерак от българските обичаи. За да се чувстват уютно и добре дошли, немалко работа върши Кметството в Шипка. Градът е чист, подреден, белосан, зелен и пролетно цветен.

И още един щрих към великденското настроение в Шипка. Кметството, начело с кмета Василка Панайотова и Дамският клуб в града полагат специални грижи за хората в неравностойно положение. Всички лежащоболни и самотни възрастни жители на Шипка ще получат за светлия християнски празник козунаци и шарени яйца.