На 16 март 2023 г., в зала „Иван Милев“, Клуб „Светлини сред сенките“ към ОДК „Свети Иван Рилски“ представи поредния си колективен роман в стихотворна форма „Тайната на старата върба“. Директорът на Общинска библиотека "Искра" Теодора Георгиева приветства успехите на клуба и сподели, че за нея постиженията на творящите светлинки отдавна не са новина, а като ежедневна част от събитията на града ни.

За създаването на романа, за сработването на толкова различни деца, разказва преподавателката и основателката на клуба Валя Димова, която винаги успява да извлече най-доброто от децата и да отключи техния потенциал от таланти. Малките художници и писатели създаваха тази книга почти три години. Започната е още по време на пандемията и завършена миналата година. Книжката е малка, но изпълнена с много мъдрост и по детски чисти приключения. Най-важното, което може да се научи от тази книжка е за какво мечтаят децата. Как те виждат света си, ако вкарат в него магия и вълшебство. Може да се научи много за любовта към животните, растенията и природата в цялост. Как в тяхното неограничено въображение всеки има възможност да се превърне в любимото си животно и да види живота през неговата кожа.

Идеята тръгва от една стара върба, столетница, която се намира в двора на Детския комплекс и за която децата от клуба пишат за втори път. Преди много години съвсем други деца, тези, които вече завършиха университет и се реализираха успешно в живота като възрастни, написаха една подобна книжка. Също толкова малка и вълшебна „Войната с фафите“ и приключението се развиваше в тази върба. В нейната корона. "Нашата върба обаче се сцепи и се наложи да бъде отсечена. Децата от комплекса тогава много страдаха по тази върба, че вече не могат да играят там, но дойде пролетта и се оказа, че отсечения пън пусна едни огромни клони и стана една малка върба, която образува един магически портал - и точно за този портал разказва книгата - споделя ръководителката на малките писатели. - И така, от една тъжна история от нашата стара върба се роди нов живот и един вълшебен роман в стихове. Тази вечер е първата премиера от поредица събития, които сме замислили да реализираме през настоящата година по повод 20-годишния юбилей на клуба, който на 2 септември навършва точно 20 години от създаването си. Това е осемнайститата книга, която издаваме, плюс няколко сборника, които не броим. Самият процес на създаване такъв колективен роман, с толкова много и различни деца започва с идеята за герой. Първо всеки си измисля негов герой. Чак тогава създаваме света. Когато авторите са малки, те искат да обичат и да харесват своя герой, дори неговата роля да е отрицателна. Не можем като възрастен и опитен писател да съставим един перфектен свят и тогава да го заселим с всякакви герои. При нас е важното индивидуалният автор какво иска да изпрати като послание. Затова всеки казва какъв тип герой ще бъде, какво ще прави и чак тогава създаваме света, в който ще се случва и се разбираме как ще си взаимодействат героите. Имало е случаи, когато много сме се карали, че така не може да реагира този герой и търсим ключа за взаимодействие и екипност, за да не си личи колко много автори са участвали. Случвало се е да липсва автор и друг да поеме героя му, после започват едни спорове: „Не! Моят герой не говори така! Моят герой не се държи така!“. Напоследък не се караме, защото ние като се съберем, много говорим. Не винаги пишем. Всеки споделя преживявания, оплаква се от житейски и училищни ситуации. И в един момент разбираме какви точно са протестите на децата. С какво искат да се преборят. Какво искат да кажат със своето поведение и дори мълчание и това пресъздаваме чрез героите и чак тогава го вкарваме в книгата като персонажи, реплики и развитие. Иначе е много трудно в една голяма група всеки да казва „сега това напишете“ и останалите да почват да пишат. Един говори, друг пише, така става при нас... Пишем в тетрадка, после съединяваме и накрая го набираме. В реализацията на книжката голяма подкрепа получихме и от нашия редактор Елена Павлова, която е редактор, преводач, детски писател, също така и хорър автор. Тя е редактор на книгата на големите деца, но когато разбра, че и малките подготвят малка римувана книжка прояви интерес. Хареса й и предложи да я редактира напълно безплатно в подкрепа на клуба и децата.

А децата се вдъхновяват от живота в училището, в семейството и още от утре продължаваме към романа, който създаваме сега. Той е малко по-тийнейджърски, защото докато три години работихме по този, те децата пораснаха и вече се вълнуват от други теми и други приключения ги теглят.

Интересен беше начинът на работа на децата. Не винаги написаното се рисуваше след това. Понякога децата рисуваха нещо и тъй като много ни харесваше самата рисунка решавахме да я включим в книгата. По този начин писането вървеше след рисуването, но това се случва във всичките ни романи. Има много интересни герои. Всеки от авторите води свой герой, а някои от децата и по няколко.

В книжката всяко дете получава специална дарба, но едно дете не получава нищо и се оказва, че това дете е най-важното, защото без него не може да се случи..., трябва да прочетете книгата, за да разберете какво...“

Авторката на корицата и на рисунки в романа Рая Енева

В книжката участват дванадесет автора Геновева Трифонова, Фая Гератлиева, Рая Енева, Версавия Янкова, Поля Лалева, Диан Драгнев, София Маркова, Милла Рачева, Йоана Маркова, Ралица Спасова, Цветин Радевски и Мартин Минев.

Четири от децата, освен талантливи писатели, са и чудесни художници. Как изглеждат действително героите в страниците ни показаха Рая Енева, Версавия Янкова, Диан Драгнев и Геновева Трифонова, а Рая Енева е и илюстратор на корицата.

Рая и Версавия са деца на арсеналски служители и бивши възпитаници на заводската детска градина „Буратино“. Сега са най-малките художници в НУПИД „Академик Дечко Узунов“.

"Имаше върба – столетница,
в детския комплекс, на двора.
Беше хубава и спретната,
но налегна я умора.
Годините й натежаха,
клоните, листата, времето…
Сякаш отегчени бяха,
сякаш им дотегна бремето
на зимите и на летата.
Приведе се върбата стара,
поклони се до земята
и заспа на тротоара."

Автор на публикацията: Мирослава Енева