С първите признаци за затопляне и запролетяване все повече хора предпочитат за разходка алеите и поляните на парк „Тюлбето“.
Там обаче на фона на упорито напъпващата пролет, ги очакват и дузина неприятни изненади: поголовна сеч- контролирана и не, непочистени пущинаци с десетилетия, повалени дървета, изхвърлени всевъзможни строителни отпадъци, неприбрани отпадъци в чували от незнайно кога проведени акции за почистване, изпокъсани и разпилени, които допълнително замърсяват, импровизирани полеви мотели за т.н „кърска любов“, с разпилени всевъзможни опаковки от мокри кърпи, презервативи, кутии от бира и алкохол, винетни стикери, ремъци за автомобили, и всичко, с което хората могат само да се срамуват.


Пътьом покрай възрастни жени, тръгнали на разходка, за които да си изхвърлят опаковката от свършилото лекарство или от току- що изядения кроасан, не е проблем, а нещо нормално, при очевадната липса на места за отпадъци, и дори се киселят на направена забележка, срещаме и Кристина млада жена с бебе в количка, която в найлонова торба събира изпречилите й се на пътя отпадъци.


За Кристина е недопустимо и неразбираемо казанлъчани да продължават да се отнасят по този небрежен начин с едно от красивите и зелени все още места в Казанлък. Възмущението й споделят и група младежи, тръгнали „на теферич“ в местността „ Гледката“, от която освен прекрасна гледка към планината, могат да се нагледат на още доказателства за човешката небрежност, невъзпитание и немара към красивото около нас. Според тях вместо да си търсим лустросани каузи, за които да пилеем пари, нерви, време, и в крайна сметка със съмнителен откъм обществена полза резултат, да се хванем вкупом и да почистим създадения с много любов и отношение от дедите ни зелен парк на Казанлък.

С общи усилия, с отношение от страна на Общината и непременно с контрол на извозваните след това отпадъци.









И за това не е нужно някой да ни нарочи национална кампания от рода на „Да изчистим България за един ден“, нито европари, а желание край нас да е чисто и красиво. И ефективен контрол, който да пази това желание.
Ако се прави от сърце, а не за „отбий номер“, със сигурност желаещите ще са много, паркът по- чист, а отношението- грижливо отглеждано.

И тогава ще са все по- редки, а един ден, и може и да изчезнат редовните съботно- неделни гледки от контейнерите в кварталите ни, както и заровените в купища разпилени чували с отпадъци граждани.