За това призовава една от най- харесваните, слушаните и гласовити наши народни певици- Славка Калчева.
Визитка:
Тя е от онези жени, които човек помни дълго. И срещата с нея е от тези, които оставят спомен, отпечатък. За един естествен, жив, истински неподправен и топъл човек. Такива са песните й, такава е и тя. Докато говори, те гледа в очите. В думите й няма фалш, нито онази превзета дистанция на нарочените звезди, на важната персона. Не обича да дава често интервюта, „защото изхабяват“.
Приема хората открито и не се притеснява да е истинска, открита с тях. Впечатлява със своята искреност, човешка топлота и естественост. Впечатлява с живата си, пищна красота, но признава, че няма самочувствие на красавица, нито се мисли за такава. От онези жени е, които оставят дълъг спомен след себе си.
Родена е в Ямбол, завършила е музикално училище и пее цял живот. Не се притеснява да каже, че кариерата й е започнала като сватбарска певица, защото в онези години на българските сватби се е пеело здраво. И само истински певици са можели да останат дълго в този бранш. Сама пише голяма част от песните си. Домошар, който обича и самотата.
Зодия Стрелец. Скоро ще празнува пореден рожден ден. Има десетки авторски албума и още дузина компилации. Участвала е в множество различни фестивали и събори.
Гостува на празника на „Арсенал“ за първи път. И не скри възхищението си от топлото посрещане и благодарната, даваща публика.



„Бяла роза“ ли е песента на живота Ви или това е само парченце от всичко онова, което Славка Калчева е направила през годините и което харесва?

Народна певица съм от много години, от над 35 години пея само народни песни. Имам много авторски песни, изпяла съм и много други песни. Но не знам каква е магията на тази песен, тя просто стана голям хит. Направила съм много песни след нея в същия ритъм, получиха се: „Бели гълъби“, „Момини сърца“… получиха се и тези песни, но „Бяла роза“ си остана ненадмината. Хит. А дали е частица от мен? Явно. Тя е едно от моите деца. Тя е моя песен. Може би тази песен дойде в един такъв момент за мен, в който след толкова години труд, който съм положила да работя за името си, трябваше да го наложа. Тази песен като че ли ми дойде отгоре, като една награда. Аз наистина съм положила много усилия и съм работила много за името си. Сега някак младите певици не го разбират това, не го знаят, нямат търпение. Работила съм здраво, без да очаквам нещо кой знае какво. Дала съм много от себе си и това като че ли е наградата ми. Не знам. През целия си живот съм работила искрено и от сърце и съм се раздавала максимално.

Трудно ли стават нещата при Вас?


При мен нещата стават от само себе си. Аз не съм правила кариера на всяка цена, при мен пеенето е било между другото. На първо място е било семейството. Пеенето е било, за да си изкарвам прехраната. Никога не съм имала болни амбиции да ставам звезда, да бъда на всяка цена във вестници, списания. Мисля, че, ако си навсякъде, се изхабяваш. Трябва да даваш интервюта, само ако имаш какво да кажеш на хората. При мен нещата стават от само себе си. Така е трябвало да се случи. Може би защото всичко правя с много любов. И никога не съм се възгордявала. Не съм гледала отвисоко на хората и на останалите си колеги. За мен е важно да бъдем човеци. Хора много, но човеци малко.

Как живеете отвъд този си сценичен живот?

Много скромно. Нормално, като всички хора. Не обичам да съм по заведенията и по светските събития. Не ми харесва да съм център на внимание, в полезрението на хората. Не съм от тези, които искат да се набиват на очи. Домошар човек съм. Обичам домашния уют. Обичам нормалните човешки неща, да съм около близките си. И сама дори ми е добре. И точно тогава съм правила едни от най-добрите си авторски песни.

Цветя, плетки, животни, книги... Кое е другото „Ваше нещо“ в живота?

Преди много години обичах да плета. Всеки период от живота си човек почва различни неща. Имаше период, в който имах 5 кучета в къщи, все различни породи: два питбула, един доберман, един сетер, беше шарено. Голяма менажерия! Това е кучкарският ми период. Обичам животните много. С течение на годините заобичах цветарството. Имам доста цветя, които вече няма къде да побирам. Харесва ми да ги гледам как растат. Чета и духовна литература, конспиративни книги, документални, книги от които можеш да научиш нещо.

А имате ли си любимо ядене?

Обичам храната и затова си угаждам. Готвя добре и вкусно. И обичам постни неща основно. Не съм вегетарианка, но употребявам по-малко месо. Готвя почти всеки ден за любимите си хора и не ми тежи. Гледам да готвя вкусни неща, които харесват домашните ми - кисело зеле, сармички. Традиционалист и патриот съм в кухнята. Обичам традиционната българска кухня. Правя хубави баници.

И коя е Вашата баница? Баницата на Славка Калчева?


О, тя става много хубава. Кори за баница, намазва се тавата със задушено олио. Слагат се две цели кори на тавата отдолу. Следващите се набират една до друга, редят се една до друга. Като ветрило, като хармоника. Отгоре се слага сирене, едно яйце и малко газирана вода. Всичко това се обърква заедно като смес преди това и се реди върху кората. После тавата се завърта обратно и се слагат напреки другите 5-6 листа. Като хармоника. Слага се и останалата смес. Най-накрая се слагат два листа отгоре, пак цели, без да се нагъват. Те просот „запечатват“ баницата. Нарязва се на квадрати или ромбоиди с остър нож, за да не се смачква. Най-отгоре се залива между нарязаните парчета с нагорещено олио, не сурово. Над олиото се слага заливката. Тя е от 5 яйца с останалата газирана вода. Много е обаче половин литър газирана вода. Малко по-малко трябва да се сложи на цялата баница. Та, това е моята баница, „баницата на Славка Калчева“. Все се получава. Залива се отгоре с тази заливка и се пече. Като се изпече, се обръща върху купи, за да стои известно време надолу, за да не се спихне. И след това се обръща. И... е готова баницата.


Имате ли си Ваши фаворитки от новото поколение певици, които харесвате?

Има много добри певици. Много талантливи момичета има от младото поколение. За съжаление, някои от тях няма и къде да се изявят, в някоя голяма музикална компания, защото и това не става лесно. В „Пайнер“, където съм аз, има доста талантливи певици. Може и да забравя някои, ако цитирам. От попфолкпевиците има много, които пеят много добре народни песни. Емилия, с която направихме дует, Преслава, Нелина, Ивана, Джена, та те пеят много по-хубаво народин песни. И затова включват в албумите си народни песни и дори започнаха да правят и самостоятелни албуми с народни песни. Роси Пейчева, Пепи Христозова, народна певица, пее страхотно това момиче. От Казанлък има две момичета - сестри Диневи. Много добре пеят също. А тези, които не могат да направят клипове, колко добри има сред тях…


Наскоро една казанлъшка поп певица, която пее невероятно и джаз - Надя Тончева, каза, че „25 години чалга стигат!“. Стигат ли? И мина ли й времето?

То, чалга има и в политиката, ако става въпрос. Но да, в попфолка се изчистиха нещата. Е, има начинаещи певици, които още пеят и чалга, но... това е нищо. Като цяло в попфолка и утвърдените имена в този жанр има качествени пессни. Те отиват повече в поп музиката, отколкото в чалгата. Изчистиха се нещата, правят се много хубави песни.

А как се справяте Вие с чалгата в живота, като Ви препречи път?

Аз всеки ден се сблъсквам с това. Много неща ме изумяват, възмущавам се от много неща. Опитвам се, ако мога нещо да променя. Ако не - замълчавам, обръщам се и продължавам.

Така ли се справяте с трудните моменти?


Когато ми е трудно, си имам свой защитен механизъм. Много чувствителен човек съм и много преживявам нещата. Но когато виждам, че не може да се оправи дадено нещо, че няма смисъл, че не мога да се боря с това нещо… Тогава тази врата я затварям. Обръщам си гърба и продължавам напред. И това нещо го забравям. Защото, ако не затвориш тази врата, няма как да ти се отвори друга. Това го знам. Не съм злопаметна, затова, ако нещо не мога да променя, просто затварям тази врата и продължавам към новата. Всичко, което е останало зад гърба ми, не го мисля повече. Казвам си: то е в миналото и не се обръщам назад. Продължавам напред.

Гласувате ли?


Винаги.


Какво не е наред в държавата ни? Какво непременно трябва да ни се случи и то скоро ?

О, не знам. С политиката съм малко на „вие“. Мога само да кажа, че бих призовала българите, всички хора, да бъдат по-добри. Да се опитват поне да са по-добри. Да вярват в себе си. Ние, българите, сме много талантлива нация, добри хора, гостоприемни, добри по душа. Но случилото се досега в годините ни е направило такива. Затова бих помолила хората да не ровят и да не гледат повече назад, а да гледат напред. Всичко се променя. Времето не стои на едно място, върви. Знам, че някои хора си искат старото, стария строй, но това няма да се върне. Както не можем пак да станем на по 20 години. Всичко се променя. Това искам да им кажа на хората: да си повярват, че са по-добри, че могат да са по-добри и да бъдат по-добри. И нека спрем с това самоотрицание: че ние сме такива или онакива. И че само в България се случват такива неща. А то не е така, в цял свят стават разни неща. Но ние не ценим нашето, а все навън гледаме. Защо? Да ценим българското! Това призовавам хората, политиците, нас всички.