Николай Кърджилов.

Доктор на науките от Техническия университет в Мюнхен. Изследовател от Института в Берлин.

Изследва неутрони.

Физик, казанлъчанин.

Вече се сещате за намесата „Тео“. Доктор Кърджилов е ученик от Школата на Теодоси Теодосиев, завършил е Математическата гимназия в Града на розите. Без някога да е бил един от „супергероите“ на Тео, днес Николай е учен с успешна кариера в Германия. „При мен нещата станаха постепенно, без стандартните подвизи по олимпиади и състезания“, усмихва се д-р Кърджилов. Но като при повечето ученици на Тео, изборът „Физика“ след завършването на гимназията и при него идва „съвсем естествено“. След златния медал от МГ-то е ред на Физическия факултет на Софийския университет, който Николай завършва през 1996-та. После пътят към Запада за Николай Кърджилов минава през завой на Изток - към лабораториите в Дубна, недалеч от Москва. Опитът от изследванията за дипломната му работа, натрупан в Русия, определено натежава като предимство при кандидатстването през 1998-ма за докторантура в един от най-добрите технически университети в Европа – този в Мюнхен. От 2003-та, вече с научна степен, казанлъшкият физик постъпва в Берлинския научен институт, където работи сега.



Страстта към физико-техническото знание и изследвания, очевидно, синът Николай е наследил от семейството на Димитър и Мария Кърджилови: ветеранът от Завод 6 на „Арсенал“ и специалистката от фирмения Международен отдел по въпросите на продажбите и патентното дело.


Всяко лято съм в Казанлък, казва Николай, намерил в малкото си време у дома и час за срещата с „Трибуна Арсенал“ в жежкия ден на август. „Не си и помислям друго“ - връзката с дома у него е силна. Тук са майка и татко. В родния град е и сестра му Антония Славова, един от членовете на листата „Експерти за Казанлък“. С динамиката на живота в Берлин не е лесно да се поддържа връзката с родното, признава Николай. Но той го прави. Тук сега са и трите му деца – 13-годишният Мартин, Лора и Юлия. Синът е истински футболист - вече в селекцията на 20-те най-добри за възрастта си от област Бранденбург. Семейството живее в нейната столица Потсдам. В Германия е важно децата да се занимават успешно в сферата, която изберат, независимо коя, обяснява Николай. Там не е драма, ако децата не са специалисти по всичко, важното е това, което правят, да го правят много добре и по свой избор, да не бъдат насилвани за нищо. В училище е съществено да се научат да общуват, да се уважават взаимно, всеки със своите качества, всеки със своите убеждения. В живота после е същото: професионализмът се уважава, взаимното зачитане – също.

В Германия всеки получава толкова средства, колкото да живее добре, авторитетът се гради с постиженията, парите не са измерител в отношенията на взаимното уважение – дава формулата на социално ориентираната държава един приобщен от нея успешен учен. Българин. На българите там продължават да гледат като на ориенталци, като на хора, които закъсняват, които не винаги държат на думата си, разбрал е д-р Кърджилов. Което потвърждава истината, че българи успешни и стойностни хора има много, няма обаче успешна България като цяло, което да поддържа априори и авторитета на всеки от нас в очите на хората в чужбина. Често там го питат: какво имате вие, българите...?, често германци съжаляват, че ЕС се прощава с британците, а вместо тях си имат за партньори хората от Източна Европа. Това е положението. За да го променим в представата на Запада, в България трябва да направим много, знае Николай.

Той не губи надежда за България. Като човек на точните науки, си дава сметка, че доброто бъдеще на родината би отнело немалък брой години. Иска се време. Дори само 10 процента от българите да се върнат у нас, би било достатъчно, за да наложат другото мислене, другото поведение, което е направило развитите страни успешни, разсъждава докторът на неутроните.


Неутроните са животът на д-р Кърджилов


В Helmholtz-Zentrum в Берлин той отговаря за установка, която използва неутроните за безразрушително изследване на материали от различен характер. Методът е близък до медицинската томография, която с думи прости наричаме скенер. Но вместо рентгенови лъчи, се ползва неутронно лъчение за томография и радиография. Методът, по който д-р Кърджилов и още петима учени под негово ръководство използват, е метод за своеобразна диагностика на материалите. Изключително полезен е за установяване на структурата на материалите, без те да бъдат разрушавани. За живите организми методът е опасен, обяснява Николай, който има в академичното си CV ред лични професионални постижения и разработки, заради които го търсят и по света. Видео с негови презентации може да се намери и в интернет. Името му е познато за Гугъл. Установката, за която сега отговаря, не е проста малка лаборатория с няколко устройства. Тя е голяма установка със сложно оборудване, собствена територия, в която ръководителят създава отделен научен свят по свой маниер и с голяма отговорност. Там работят не само учени от неговия екип, посрещат се и специалисти от цял свят, които провеждат изследвания под наблюдението и указанията на домакините. Връзката с научния свят е непрестанна. Д-р Кърджилов пътува по работа много.



Но сега му се говори за други пътувания. Фамилни. По традиция семейството използва краткото ваканционно време заедно за истинско общо преживяване, близко един до друг. Съпругата му Даниела до скоро обгрижвала децата у дома, но вече работи. Семейството живее по строг график в Германия: децата – работата – училището на децата – заниманията на децата – срещата вечер. Освен футболните мачове на големия син, Ники и Дани не спират да гледат и балетни постановки – щерките /на 7 и 10 години/ танцуват балет. В Германия момичетата ходят на балет, не защото непременно ще станат балерини, обяснява таткото – идеята е друга. Балетът гради дисциплина, усет към красотата, женско изящество, творчески подход към живота, умението да си публичен на сцената, одухотвореното присъствие. Родителите са длъжни да посещават изявите на децата си – и мачовете, и представленията, всичко, с което малките се представят пред обществото.

В казанлъшката си ваканция децата наваксват с българския, ходят в читалище „Възродена искра“ в Казанлък. Николай е впечатлен – там общуват на български, четат, занимават се с география, чужди езици, творчество, пътуват по исторически места, ходят на басейн... Преподавателите са чудесни, казва бащата, отблизо ангажиран с възпитанието на децата си. Като българин, завършил средното си образование по системата на соц-а, той намира много общо във възпитането тогава у нас и това, в Германия. Ние също сме дисциплинирани, искаме да си свършим работата по правилния начин, обичаме да ни е подредено, но не можем да си подредим държавата като немците, казва той и напомня максимата, че всички си обичаме страната, но не и държавата. За да си заобичаме държавата, е нужно да си сменим елита, категоричен е и този успял в цивилизования свят нашенец.

Говори без емоция, с разум, характерен за академичния ум. Моралът и професионалните постижения са нещото, спрямо което следва да се формира елитът, а у нас критериите за хората, издигнали се до национален „елит“, са други, казва докторът на неутроните. Верен на възпитанието си, което семейството някога му дава, той цени в Германия възможността, да си свърши работата добре и да намери мястото си в обществото, именно на базата на добре свършената си работа в професията. “В Германия субективността в оценката е сведена до минимум“.

Николай цени възможността да си свободен в избора си, навсякъде там се толерира свободата. Отначало му било трудно – докато готви доктората си, постоянно очаква оценката на ръководителя си, неговите насоки, съвети. Свикнал е у нас да е така. Ние по източномисловен маниер все търсим авторитета, с който да се съобразяваме. Такива съвети обаче не идват..., той не проумява защо. Накрая разбира, че просто е оставен свободно, сам на собствените си способности. А оценката за свършеното ще дойде накрая: “В Германия субективността в оценката е сведена до минимум“.


Резултатът идва: „Не беше лесно, но се получи, може би съм имал и късмет... Шансът се дава, а дали ти ще се възползваш, зависи от теб“. Д-р Николай Кърджилов не е търсил непременно Запада или пък точно Германия. Но получава предложение. И след шестмесечен изпитателен срок остава в Мюнхен. Тогава дори не знае немски. Днес, освен на английски, презентира предимно на този език. И децата му учат на него. Затова месецът в България всяка година му е важен. Той е връзката с дома и семейството тук. И почивката затова е винаги на българското Черноморие. Нищо, че децата вече искат и друго. Времето тук е и време за малкото останали в Казанлък съученици и приятели. Всъщност, приятели, завърнали се тук като него, за броени дни – от Европа, САЩ, Канада... За които светът е голям, но сърцето остава в България.


Диана Рамналиева, автор във вестник "Трибуна Арсенал"

Очеркът е публикуван в новия, 164 брой на изданието