Българите, чиито открития промениха света

В навечерието на 1 ноември - Деня на народните будители, да припомним някои от големите световни открития и постижения, направени от българи.

Първата автоматична електронно-изчислителна машина, която поставя началото на компютърната ера, е изобретена от Джон Винсент Атанасов, заедно с Клифърд Берн през 1939 г. Създател е на компютърната мишка; работил e във флота на САЩ; бил е директор на различни корпорации. Носител е на най-високото американско отличие – национален медал за техническо постижение. Астероид близо до Марс носи името на Джон Атанасов. Той е открит и изследван от българи, работещи в националната обсерватория на Рожен.

Най-отдалечената планета, известна на астрономите, се намира на 5000 светлинни години от Слънцето, в съзвездието "Стрелец". Ръководител на екипа, направил откритието, е проф. Димитър Съселов.

Електронният часовник и първият безжичен сърдечен монитор са изобретения на Петър Петров. Той създава напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам. Роден е в Берковица през 1919 г. Разработва първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 г. създава прототип на цифровия електронен ръчен часовник. Този часовник тогава се е продавал за 2100 щатски долара.

Ксероксът или фотокомпютърната техника е открита през 1937 г. от академик Георги Наджаков, с което той вписва името си в световната история на физиката и техниката.

Първият български авиоконструктор Асен Йорданов е роден на 2 октомври 1896 г. в София. Той е български изобретател, инженер и авиатор, родоначалник на авиоинженерството в България. По време на Балканската война участва в бойни полети при превземането на Одрин. След Първата световна война емигрира в САЩ. Той е конструкторът на самолетите "Боинг". Асен Йорданов е главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет "Дъглъс ДС" - 3 през 1915 г.

Асен Йорданов е и един от създателите на въздушната възглавница в автомобилите – средството за обезопасяване, което се е търсило още през 50-те години на миналия век.

Прадядото на днешния телефонен секретар отново е дело на Асен Йорданов. Безжичният телефонен апарат е имал секретар, усилвател и възможност няколко души едновременно да разговарят по между си и да водят така конферентен разговор.

Откривателят на „антибебе” хапчето и на кортизона е Карл Джераси, евреин с български произход. Роден е през 1923 г. Баща му, Самуел Джераси, е известен кожен лекар в София, а майка му е австрийка. Учи две години в американския колеж в Симеоново, но тъй като родителите се развеждат, Карл заминава с майка си в САЩ. Карл Джераси е синтезирал първото хапче „антибебе” през 1951 г. и на 28-годишна възраст става учен-химик. В същото време той е откривателят и на кортизона. Вестник „Лондон Таймс” го обявява за една от 30-те велики личности на миналото столетие. Номиниран е за Нобелова награда заради откритието на хапчето против забременяване, но под натиска на Ватикана през 1968 г. е отхвърлен от комитета за наградите. Има 11 почетни титли, а на 60 години открива писателския си талант. На 90-годишна възраст посещава България, за да открие ендокринното отделение в пловдивска болница.

Създателят на слънчевите хладилници, магнетофонната касета и кинескопа е проф. Димитър Иванов Чернев – световноизвестен учен. По политически причини емигрира след 9 септември 1944 г. в САЩ. Защитава докторска дисертация и през 1961 г. става научен сътрудник. От 1965 г. работи към изследователския център на НАСА. Димитър Чернев създава батерия за използване на слънчевата енергия, т. нар. слънчеви хладилници, които работят без компресор. Те се използват за транспортиране на ваксини срещу смъртоносни заболявания. И така се спасяват хиляди човешки животи. Още от 1974 г. ваксините от ООН за децата се съхраняват в създадените от Чернев слънчеви хладилници.

Негово изобретение е и магнетофонната касета. Макар и живущ в Америка, той не прекъсва връзките си в България и е зам.-председател на Института по приложна минералогия.

Откривателят на нивалина е проф. Димитър Пасков. Това е лекарството, което се извлича от блатното кокиче. Лекарят-фармонолог го създава през 1999 г. Лекува церебрална парализа и неврологични заболявания, засягащи централната и периферна нервна системи. Нивалинът спасява от инвалидизиране много деца и възрастни по цял свят и прославя България.

Шестият сърдечен тон е първото откритие в българската медицина. Негов откривател е доктор Иван Митев. Спомага за избягване на диагностични грешки.

През 1950 г. на Женевската конференция представителите на САЩ оповестяват, че разполагат със система за регистриране на ядрените експлозии по света и се споразумяват със СССР за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. През 1962 г. за първи път в американския печат се появява информация за ролята, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир, и се съобщава името на неговия автор. Това е българинът д-р Кръстьо Кръстев.

Първият българин с патент за изобретение е корабният конструктор Николай Стефанов Тошкович. Роден в Калофер, той изобретява корабния винт и го усъвършенства. Сам патентова във Франция гребния винт при корабите, заместващ корабните колела. Усъвършенства и буталото.

Реактивните двигатели на лунния модул „Орел”, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретение на д-р Иван Ночев.

Българското кисело мляко е известно по цял свят. Много страни са искали да го произвеждат, но не са знаели как. Д-р Стамен Григоров пръв открива млечно-киселата бактерия, с помощта на която прясното мляко се подквасва. Днес върху опаковките на всеки млечен продукт, произведен в Япония е изписано името на д-р Стамен Григоров.

Третата държава, регистрирана в ООН, която е изпратила храна в Космоса след САЩ и бившия СССР, е България. Тя е дело на екип от български учени с ръководител акад. Цветан Цветков от Института по криобиология и лиофилизация. Екипът му разработва биотехнологии за студено консервиране и изсушаване на биологични материали във вакуум.

Първото в света антиоръжие е дело на инженер Юрий Марков. Уредът е с големина на джобно ножче и открива взривни вещества и огнестрелни оръжия над 10 метра. Дори през бетонни заграждения. Презарежда се през 3 години. Няма аналог в света. Патентовано е в Европа и САЩ.

23-годишният студент във САЩ от София Лъчезар Цветанков печели първа награда за създаване на модел на дигитална говореща книга за слепи. При разгъване сребристата корица на говорещата книга достига размера на нормална книга. Различни по форма бутони по ръбовете й позволяват на незрящите читатели да разлистват страниците.

Революция в превода е направил инженер Койчо Митев в междуезиковото общуване. Този метод представлява алгоритъм за цифрово кодиране на човешката реч. С негова помощ се постига общуване на майчин език без преводач.

И още интересни факти, които правят българите първи в света:

Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света.

Най-старият скален релеф в Европа е Мадарският конник от времето на хан Тервел.

Най-старото обработено злато в света датира отпреди 6000 години. Намерено е в некрополите край Варна.

Първия боен полет в света, в който участва жена, се осъществява на 30 октомври 1912 г. от българския боен пилот Радул Милков по време на Балканската война при обсадата на Одрин, а жената, летяла с него, е Райна Касабова.

Първият човек, който изкачва Айфеловата кула, е българинът Стоян Самоука, роден в Русе. След построяване на съоръжението с височина 312 метра, никой от местните бояджии не посмял да се наеме с външното й боядисване. Само двама българи приели предложението. Единият от тях, пръв в света, се изкачва до върха на кулата пред очите на стотици парижани, които се страхували да направят това.

От в. „Време”