Багри и талант в „Женското начало”

Навръх 8-и март – Денят на жената, признаван или не от дамите, но почитан близо 110 години, прекрасните казанлъшки художнички подреждат свои творби в залата на улица „Искра” 4. Традицията на „Женското начало” се спазва години наред в Казанлък и представя красотата, видяна през сетивния поглед на жените творци.

Художнички, сред които Ваня Запрянова, Катя Христова, Рени Трингова, Райна Ненова, приложничката Албена Венкова и още много талантливи жени се представят в експозицията, която насища днешния ден с красиви цветове, с нежност и празнично настроение.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.

На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.

На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.

След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.

Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г.. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.

Цветята могат да говорят много повече за емоциите на човек, отколкото думите. Ако поднесете бегония, това означава пожелание за дълъг живот и добро здраве.

Червената роза е символ на духовната красота и силна любов. С букет от лалета ще подскажете на човека до себе си, че от приятелството до любовта има само една крачка. Зюмбюлът, освен с аромата си, привлича със своята пролетна свежест и носи послание за нежност и уважение.

Божурът, игликата и невенът предпазват от лошите мисли на околните. Белият и червеният божур са символ на здраве и младост. Здравецът винаги се използва при радостни обреди, а вечнозеленият му цвят означава свежест и сила.

Карамфилите, колкото и традиционни да изглеждат, са едни от цветята, носещи най-много символика. С бял карамфил ще кажете на човека до вас, че ви добър приятел, с лилавия – че оценявате високия му интелект, пъстрият е намек, че сте обвързана. Червеният карамфил е цвете на страстта, с жълтия демонстрирате ревност.

Люлякът е лиричният посредник. Маргаритките са посланици на свободата и красотата. Подарете тинтява, росен, перуника или омайниче, когато искате да стоплите отношенията помежу си.

Хризантемата означава надежда за по-добри дни.