75 години от смъртта на цар Борис III

Със Заупокойна молитва днес в църквата „Въведение Богородично” в Девическия манастир в Казанлък ще бъде почетена паметта на цар Борис III по повод 75-ата годишнина от смъртта му.

Организатор на събитието е сдружение „Демократичен Казанлък”, а църковният ритуал ще бъде отслужен от отец Димитър.

Навръх Голяма Богородица, на 28 август 1943 година в 16.22 часа, след кратко боледуване неочаквано умира цар Борис III, скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според дневника на германския аташе в София по това време, полк. фон Шьонебек, двамата германски лекари, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас – действа след седмици и бавно и причинява появата на петна по кожата. Според слухове за смъртта на Борис III, царят е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с българския владетел и отказа на последния да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Синът му Симеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР, като в случая е възможна намесата на НКВД. Княгиня Мария Луиза Българска посочва в интервю, че няма категорична версия за случилото се, но че е убедена, че баща й не е отровен от нацистите, или от англичаните, а от Изток.

Снимки от поклонението в София, предоставени от Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства - Казанлък

След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където царят на българите е погребан в манастирската църква.

Във връзка със смъртта на цар Борис III, в България са издадени пощенски марки в две серии "Траурни" по 5 марки. Тиражите са били по 500 000 екземпляра. Първата серия е по повод 6 месеца от кончината на царя и е издадена на 28 февруари 1944 г. Художници са Димитър Гюдженов и Борис Ангелушев. Втората е от 12 юни 1944 г. с художник А. Анев. За това информира Маргарита Папукчиева, която е потомствена филателистка.