Проект обединява 69 художници на 16 различни локации и усилията на десетки приятели на Галерията с една обща мисия – „НАВСЯКЪДЕ С ИЗКУСТВОТО“. Официалното представяне е на 21 октомври (събота) в 11 часа, в Художествена галерия – Казанлък
Проектът „Сънят“ е инициатива, в която се срещат минало и съвремие чрез низ от тематични изложби и инсталации, разгърнати в множество пространства, по-голямата част от които външни за Художествена галерия – Казанлък – частни имоти, други музейни и културни институции като Музей на розата, Общинска библиотека „Искра“, Читалище „Искра – 1860“, НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, публични пространства като ДКЦ Районна поликлиника Казанлък ЕООД, Културно-информационен център при зала „Иван Милев“, хотел „Parisi“ и кафене „Café Berry“. В тези „свои“ и „чужди“ територии екипът на Художествена галерия – Казанлък е поканил специално да се изявят творци, обединени в представителствата на Съюза на българските художници в Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък, както и индивидуални визуални артисти, сред които - Николай Караджов, Мариела Гемишева, Любен Малчев, Кирил Георгиев. С произведения, които са част от богатата музейната колекция на Художествена галерия – Казанлък, са представени големите български скулптори Марин Василев, Анастас Дудулов и Христо Песев; живописците Ненко Балкански, Димитър Казаков – Нерон, Янаки Кавръков, Румен Скорчев, Елза Гоева.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд – Култура и с изключителното партньорство на регионалните представителства на СБХ в Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък.
Има прояви в съществуването ни, своеобразни божествени капризи, без които оцеляването на биологичното ни тяло е невъзможно. Сред тях се явява сънят – най-загадъчното нещо, което правим и отнема една трета от живота ни. Но без него всичко в нас би било подложено на страдание, би ни погубило. И затова са необходими не повече от 265 часа безсъние. Темата за съня е неразривно свързана и със сънуването. През последните 150 години личности като Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Феликс де Менделсон посвещават десетилетия от научните си занимания в опити да разберат сънуването – неговите връзки с живеенето отвъд съня, механизмите на пораждането, отношението му към умирането.
Оттласквайки се от медицината и психологията на съня и сънуването, трябва да кажем, че поради своята изначалност и неотменност в битието на човека, или пък тъкмо като опит за противостоене на тази обреченост, сънят възбужда изключително поети, драматурзи, музиканти, превръщайки се в творческа тема на романи, опери, балетни спектакли. Ще го видим като идеен ключ в киношедьоври и пиеси. Не убягва и от любопитството на визуалните артисти, които в съня често намират вдъхновение, а в явления като сюрреализма той има дори манифестна функция. Логично рефлексии към съня могат да бъдат видени и в българската история на изкуството, както и на съвременната художествена сцена в страната. Откриваме негови специфични овеществявания в творби на множество художници от Освобождението до днес. В склуптурата, в живописта, в графиката, в съвременното изкуство сънят оставя свои ярки отпечатъци. Именно те са и основен фокус в проекта „Сънят“, част от най-новата платформа в развитието на Художествена галерия – Казанлък – „Навсякъде с изкуството“.