През октомври и ноември се проведоха редовни археологически проучвания на късноантична и средновековна крепост в местноста "Асара", край Николаево. Крепостта е отдавна известна в литературата. Мимоходом за нея за първи път споменават братя Карел и Хермингелд Шкорпил през 1885 г. Едва през 30-те години на миналия век е публикувана по-подробна информация за укреплението. Тези първи сведения са дело на местния учител Йовчо Манджуров, който съобщава за следите от крепостта, нейната форма, някои от откритите в нея материали и провеждането на любителски разкопки с участие на ученици от Николаево.
Проучвателският екип бе ръководен от ас. Пламен Дойчев от НАИМ при БАН – филиал Велико Търново, Кристиян Желязков - като зам.-ръководител, Илияна Илиева (и двамата от ИМ „Искра“) и Преслав Кильовски, студент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, като стажант-археолози. Проучването бе финансирано от община Николаево по договор с ИМ „Искра“ по договор сключен между тях.
„Крепостта Асара е разположена на 915 м североизточно от центъра на Николаево, като за първи път проучванията тук започват през 80-те години на миналия век от археолозите Стефан Лисицов и Оленка Миланова. Тогава, за периода 1984-1988 година се провеждат пет проучвателни кампании. Разкопките са фокусирани предимно върху укрепителната система на крепостта и обхващат площ от близо 2 дка. Проучена е западната и почти изцяло южната отбранителна линия, а отчасти и други обекти. Дълго време проучванията остават „замразени“, а сега, благодарение на общинското ръководство, идеята е обектът да бъде проучен и социализиран, за да привлича посетители от цялата страна, тъй като за това има необходимия потенциал“, сподели Пламен Дойчев.
Специалистите нямат еднозначно мнение – дали това е охранителна крепост, свързана с отбранителната система по Стара планина. След V век, поради многобройните нашествия, няма селища, които да са без крепостни стени, зад които населението да може да се скрие при опасност.
„В настоящите археологически проучвания (проведени от 17 октомври, до 17 ноември) обхванаха площ от 300 квадратни метра. Тази година работихме над неизследвано преди пространство в югоизточната четвърт на крепостта, което обхвана основната крепостна стена и терена зад нея. Ясно се открои валообразна линейна структура, която се проследява по южната отбранителна линия, източно от проучените ѝ при предходните разкопки участъци, източната укрепителна линия и източната половина на северната. Изследваните части от основната куртина (част от крепостната стена между два бастиона) показват, че валът е разположен зад крепостните стени.
Откритите материали, сред които има значително количество керамика, части от накити и 12 медни монети свидетелстват, че пръстта за неговото изграждане представлява изгребан културен пласт от вътрешността на крепостта. Според наличните данни той следва да се датира в X – XI в. Отсъствието на по-късни археологически материали, с изключение на три гилзи и два куршума от повърхностните пластове свидетелстват, че най-вероятния период за натрупването на вала е Руско-турската освободителна война. Тогава в отговор на настъплението на ген. Гурко с предния отряд през Хаинбоазкия проход турските войски изграждат или поне започват изграждането на укрепена позиция на хълма. Това в известна степен е нарушило целостта на културните напластявания, особено в пространството непосредствено зад вала, откъдето е изгребвана пръстта.
Въпреки липсата на сигурни стратиграфски данни поради изчерпването на напластяванията при предходните разкопки, със сигурност може да се твърди, че трите крепостни стени не са продукт на единен фортификационен замисъл. Най-ранна е т.нар. основна крепостна стена“, разказа Пламен Дойчев.
Интересен факт е, че фортификацията е изграждана на няколко етапа. Крепостта се е бранила с няколко укрепени стени, като е имала две укрепителни линии. В тазгодишните проучвания са участвали, средно на ден - 20 работници.