Над 250 селища, процъфтяващи някога, а днес по-голямата част от тях оставени на изживяване, опустошени от времето и човешкото безхаберие, описва в своите репортажи радиожурналистът Румен Стоичков, събрани в четири книги. Дългогодишният водещ на предаването „Нощен хоризонт“ на Българското национално радио и настоящ главен редактор на родолюбивото детско списание „Аз съм българче“ е посветил огромна част от живота си, за да обикаля страната ни и да описва места и хора, забравени от всички, но носещи в себе си истории за славно и забележително минало.
В навечерието на Националния празник Трети март авторът гостува в града на розите, за да предаде своята искра на родолюбие на десетките казанлъчани, дошли на представянето на неговите книги „Преди забравата”, Из стръмнините на България”, „Някъде там” и „Сърце на длан“, в които старателно е разказал своите пътеписи. Книгите на Румен Стоичков са своеобразен „Пътеводител на родолюбието: Щрихи от забравената България”, защото точно тези две линии се преплитат в неговите репортажи, пълнокръвно изградени от срещите на място, подсилени с исторически факти и любопитни предания. Обич и тъга към към едни забравени хора, села, кътчета от нашата България. Наглед обикновени, но ако се зачетеш внимателно в описанията и погледнеш снимките, виждаш, че това са необикновени хора и места, които крият в днешната забрава своите интересни истории. Закрити училища, затворени църкви, съборени къщи, десетина възрастни жители, бедност, липса на перспектива... Това е част от картината на нова България, която ни представя Румен Стоичков в тези обективни, но бъркащи дълбоко в душата ни пътеписи, сътворени от неговите срещи в селищата, живописно разположени по баири и чукари.
Село Ракитница във видинската община Брегово, в така наречената Северозападнала България. Безработица, бедност, липса на пари, затворено училище. Селото се стопило от 2000 на 320 души, а тук е имало и хубава църква, и училище, и читалище, ама сега няма кой да влиза в тях. Котелското село Остра могила е населено с турци и само с 3 български семейства, без обществен транспорт, а две семейства са изобщо без електричество, пак затворено училище, но пък с изградени 35 чешми. Мъглижкото Селце - без обществен транспорт, без радио, без телевизия, два пъти в седмицата идва хлябът, а историята му е велика – оттук са минали руските генерали Гурко и Мирски със своите войски по време на Руска-турската освободителна война, за да стигнат до решителните боеве при Шипка-Шейново. Тук има останки от древни римски пътища. Иван Рилски е минал оттук, а Атанас Буров е притежавал мини. Или село Тодювци в Еленския Балкан с неговите 50 жители, с обществен транспорт само в събота и неделя и хляб, който докарват през ден. През 1880 година лично княз Александър Батенберг е посетил селището. Войводата Филип Тотю се е подвизавал в гъстите гори наоколо, а легендата говори, че 3 тона злато са заровени наблизо в Балкана. Селото е имало и народен представител – Коста Горбанов, убит по-късно в комунистическите лагери. Тук е живяла и Бяла Сийка, по-хубава от австрийските госпожи. И песен са написали за нея. В отдавна затвореното училище е даскалувал Сава Катрафилов, четник от Ботевата чета. Нищо вече няма от това славно време...
Село Цървище е свързано в бурните години на македонските войводи Яне Сандански и Христо Чернопеев, с аферата с отвлечената американка мис Стоун... Днес всичко пустее, а сградата на училището буквално ще падне...
Или пък село Равногор – в Западните Родопи. Равногорското съкровище е било представено в сърцето на Париж – в Лувъра, а днес дотук няма дори обществен транспорт, училището е затворено. Българомохамеданка с шалвари и мъж с окъсана куртка са характерните жители на родопското Дирало... А село Лева ръка е свързано с тъмната история на ослепяването на Самиловите войници – в това селища преди много векове са отседнали 40 от тях. Местните хора твърдят, че затова църквата е наречена „Свети Четиридесет мъченици“... И един прелюбопитен факт – Перник бил българското Рио де Жанейро...заради мащабния Фестивал на маскарадните игри, който се провежда вече 27 години.
Румен Стоичков разказва и истории за бесарабските българи и за паметта, която все още пази спомен отпреди 150 години за красавеца Христо Ботев, който за кратко е учителствал тук.
„Нито Гугъл, нито друг източник може да даде информация за голяма част от тези селища. Тя се съдръжа само в тези книги, които съм написал, след като съм обикалял из цяла България, разпитвал съм местните хора, събирал съм информация от малкото останали следи в рушащите се училища, в затворените църкви и изоставените паметници, търсил съм предания и съм слушал легенди, за да събера историята, която разказвам за всяко едно от тях. Няма художествена измислица, всичко е истинско - така, както съм го видял, чул и научил“, сподели авторът през казанлъшката публика.
В последната книга на радиожурналиста Румен Стоичков „Сърце на длан“ са публикувани и 11 негови интервюта с известни българи, някои от които вече не са между живите. Тук са запечатени последните интервюта на актьора Сава Хашъмов и богослова Ваклуш Толев. Певиците Верка Сидерова, Лили Иванова, Валя Балканска, актьорите Борис Луканов, Цветана Манева са представени по един интересен начин, открити, земни хора, творци, напомпали с таланта си българската култура.
Авторът, характерно за сладкодумен и знаещ радиожурналист, омагьоса със своите вълнуващи разкази казанлъчани. И им показа нашата страна с нейното сърце, пулсиращо не само в големите градове, но във всички тези забравени селища, живеещо в спомените на малцината оцеляващи техни жители, в историческите факти и красивите легенди за тях. За да знаем, да помним и да променим онова, което зависи от нас днес. Защото сърцето на България сме всички ние и не бива да допускаме то да замира.
Организатор на срещата с Румен Стоичков бе ЛХМ "Чудомир". Напълно естествено, накрая авторът си тръгна от Казанлък с книга, дарена му от домакините, съдържаща творби на уникалния писател, художник и краевед Димитър Чорбаджийски-Чудомир, творил в града на розите.
Fcjhzi преди 2 години
Fcjhzi преди 2 години