В Казанлък се провеждат Краеведски четения, посветени на 20 години от създаването на казанлъшкото Краеведско дружество „ Иван Енчев – Видьо“, 115 години ИМ „ Искра“ и 155 години библиотечно дело в Казанлък. 11 доклада на местни краеведи са включени в програмата. Един от докладите е на местния краевед, юристът Стефан Саранеделчев - „ Нови факти за преименуването на връх Свети Никола“. На четенията Саранеделчев изнесе съобщение, във връзка с един открит от него наскоро документ – протокол на общинска комисия по преименуваниата в Казанлък от 26 октомври 1951 година, чийто двигател тогава е бил някогашният комунистически функционер Петър Калайджиев. И единствената точка на това заседание е била- преименуване на връх Св. Никола. Предложението е изпратено до Президиума на Народното събрание и през месец ноември, заради религиозното име, което има, върхът е преименуван на Столетов. През месец октомври 1977 година върхът носи вече името Шипка.
Саранеделчев поясни, че в момента в България е сформирана група от историци, общественици, родолюбци - съмишленици на идеята за връщане името на върха - Св. Никола. Той обърна внимание на това, че поколения наред живеят с една историческа неистина и че истинският връх Шипка е там, където е бил щабът на генерал Столетов, където е била главната позиция на отбраняващите - на близо 1000 метра северозападно от връх Св. Никола, където е построен Паметникът на свободата. Той поясни, че назад в годините върхът се именувал Св. Никола, дори по време на турското робство, във всички географски и военни карти от началото на 19 век на Руския генерален щаб, на австрийското командване, по време на боевете върхът е Св. Никола.
Сред останалите доклади са „ Руската колония в Шипка“, „ Църквата на село Запълня“, 155 години от създаването на първата обществена библиотека в Казанлък“, „ По стъпките на 23 Пехотен Шипченски полк в Първата световна война“, и др.