Под крилатата фраза "Не гребенът реши главата, а времето" ще преминат тази година Чудомировите празници в Казанлък. В навечерието на 133-ата годишнина от рождението на техния патрон Димитър Чорбаджийски – Чудомир, се срещаме с Добрина Матова, директор на Литературно-художествен музей „Чудомир”

Добрина Матова е завършила Университета по библиотекознание и информационни технологии в София, специалност „Библиотекознание и библиография”, след което завършва същата специалност и във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Дълги години работи в казанлъшката Общинска библиотека „Искра”, в отдел „Изкуство”, като завеждащ-отдел, после ръководи отдел „Заемна за възрастни”. През 2015 година, след спечелен конкурс, става директор на Литературно-художествен музей „Чудомир”. Добрина Матова подготвя и докторантура на тема „Историческо развитие на музей „Чудомир”, която очаква да приключи и защити до края на 2023 година. Разработва докторската си дисертация с идеята да бъде полезна за работата на музея.


- Г-жо Матова, има ли магия в музея, който пази жив не само спомена, но като че самият човек и творец Чудомир е физически тук?
- Да, наистина има нещо магично в този музей, в къщата на ул. „Трапезица” 6, в която е живял Димитър Чорбаджийски заедно със съпругата си Мара Чорбаджийска, също много талантлива художничка. За мен музеят се превърна в моя втори дом. Тук всеки, който иска да твори, да създава, има свободата и възможността да го прави.
Въпреки че от създаването на музея до днес са изминали едва 44 години, нещата започват да се забравят, просто хората имаме тази способност да забравяме. Затова е много важно да помним всички, които са допринесли за развитието на институцията Литературно-художествен музей „Чудомир”. С голямо уважение и почит се отнасям към тези, които са работили тук, към всички директори преди мен, защото те са причината културният институт да бъде това, което е в момента. Надявам се, че ние отдавна, не само за казанлъчани, а и за хората от цяла България, сме един център за култура. И, започвайки работа тук, именно тази е била целта ми – да се оживи самата институция. Другото много важно нещо за мен е да бъдем обърнати към младите хора. Това е причината нововъденията, които правим в отдел „Експозиция”, да бъдат насочени точно към тях, да им поднасяме историческите факти с възможностите на съвременните технологии – така, че да ги заинтригуваме и развълнуваме. Още повече, че, за да има един музей публика, той е длъжен да си я възпитава. Присъствието на посетители още от ранна детска възраст е сигурно доказателство, че когато те станат възрастни хора, също ще водят тук децата си.


- Разкажете ни за този виртуален свят, който тук, в музей „Чудомир”, събира в едно архивите от миналото с модерните технологии на настоящето?
- Подрастващите и младите хора възприемат много лесно аудио-визуалната техника. Техни са екраните, пред които обичат да стоят. По тази причина това е нещото, което се стараем да им дадем. Непрекъснато работим по проекти. Най-сериозният от тях е интерактивният екскурзовод, който направихме през 2017 г. и той, вече шеста година, се ползва от всеки наш посетител. Проектът, който спечелихме по програма на голяма търговска верига, бе за 10 000 лева. И заедно с по-малки суми от Български дарителски форум се постарахме да направим нещо наистина много интересно и оригинално. Интерактивният екскурзовод включва 7-минутен филм за Чудомир, който запознава посетителите с живота му от първо лице. От автобиографичните материали и разказите за своя живот, които той е оставил, сме подбрали подходящи моменти и така проследяваме целия му живот, от раждането в село Турия до кончината му през 1967 година. Постарали сме се с подходящи фрази да илюстрираме неговите стремежи, това, което Чудомир е искал да каже на поколенията, да представим невероятното му чувство за хумор, с което се е отнасял и към себе си. Никога не се е вземал насериозно. Много интересен момент тук са анимираните му герои. На фона на негови пейзажи, които не са толкова популярни, но са прекрасни, сме раздвижили най-характерните му герои. Това са онези нашенци, без които Чудомир няма да бъде същият. Нашенците, които толкова колоритно рисува, както с четка, така и с перо, говорят, разказват за себе си, за бита си. Наистина анимацията стана прекрасна и завладява публиката, с което много се гордея. Екскурзоводът съдържа и автентичния глас на Чудомир – той говори по различни теми, по които е изнасял сказки.
Добавената реалност е друг проект, който осъществихме с помощта на Община Казанлък и специализирана фирма. Изработихме 15-минутен филм, който представя Чудомир в дома му в Казанлък, така че всеки посетител може да види чешмата в двора, кабинета му, да проследи самото рисуване на картините. Това направихме, като дигитализирахме стари филмови ленти от фонда на музея.Те бяха в лошо състояние, но с подходяща техника изчистихме следите на времето и успяхме от трите ленти да направим този филм. Това реализирахме в залата, където е представен творческият му път. Освен с гласа му чрез интерактивния екскурзовод, в добавената реалност всеки посетител може да види и живия Чудомир. Тук сме оформили и един кът на писателя от миналия век – бюро, автентична пишеща машина, чашката кафе, свещника, листовете. Особено се радват на това място малките ни посетители, които не са виждали пишеща машина. Те могат да препишат някоя от крилатите фрази на Чудомир и да си я вземат вкъщи за спомен.


- Какви са новите проекти, върху които работи музеят?
- Това, което предстои до края на годината, е проект, спечелен по Национален фонд „Култура”. Предстои да открием интерактивна изложба от Чудомирови творби. Идеята е чрез специално устройство, което посетителят насочва към определена картина, тя да оживее пред очите му – ще се движи и говори. Отново сме подбрали много интересни откъси от негови характерни творби и тези творби всеки път ще оживяват. Героите на Чудомир ще говорят, като озвучаването ще бъде направено с гласовете на известни български артисти. Надявам се това да привлече още публика в музея. Защото нашата цел е да популяризираме творчеството на Чудомир, да оживяваме неговите герои, да ги правим интересни, забавни, актуални, каквито са в действителност.
Имам и една, засега неосъществена, мечта – създаването на карта на литературните музеи в областта. Много ми се иска, заедно с колегите, да направим общ маршрут на литературните музеи в региона. Това са музеят на Гео Милев в Стара Загора, на Пейо Яворов в Чирпан, на Христо Ботев в Калофер, нашият музей. Така ще привлечем почитателите на стойностното слово.

- Зная, че музеят се постара да извади от забравата съпругата на Чудомир – Мара Чорбаджийска, която също е била художник.
- Да, така е. Аз смятам, че казанлъчани, пък и всички почитатели на изобразителното изкуство, сме големи длъжници на Мара Чорбаджийска. Това е жена, която, освен че е била спътница на Чудомир през целия му живот, че е била пръв негов критик, негова опора в живота, е и невероятен творец. Тя е негов колега – завършила е също Академията за изобразително изкуство, невероятен художник с усет към изобразяване на природата, цветята. Оставила е прекрасни портрети. В цялата година, от миналите до настоящите празници, Зала 4 на музея бе „населена” с женски образи, които тя е рисувала през годината, в която с Чудомир са били в Париж.

- И да се върнем към настоящето – съвсем скоро започват 29-ите Чудомирови празници. Отново има изненади за публиката...
- На прага сме на 133-ата годишнина от рождението на Чудомир. Нашият град очаква дните от 25 март до 1 април с нетърпение, защото те именно са празниците на Казанлък. Тук казанлъчани могат да посетят 33 различни събития в града, да се запознаят с различни творци, включително да видят творчеството и на своите деца. Имаме и две изнесени събития в Асеновград и Павел баня.
По традиция празниците са обърнати към младата ни публика и към младите ни участници. В програмата са включени 6 театрални спектакъла с плеяда от звезди, една постановка за деца, представяне на 4 книги, 5 изложби, концерти на Деси Добрева и дует „Адикт”, на проф. Борислав Ясенов и доц. Велислава Карагенова, матинета, научна конференция на тема „Чудомир – познатият Непознат” с научен ръководител проф. Петко Петков. Имаме подкрепата на Художествена галерия - Казанлък, както и на останалите културни институти в града. Работим по традиция с Детски комплекс „Иван Рилски”, който ще проведе конкурсите „Малките нашенци” и „Присмехулници”, с Общинска библиотека „Искра” и популярните „Чудонемирчета”, с Художествената гимназия в Казанлък, която прави оригинална арт инсталация. Имаме творчески ателиета и работилница за деца. Литературните ни премиери са с академична насоченост. Представяме книгите „Йордан Йовков – самоосъзнаването на белетриста” на акад. Иван Радев, „Размисли върху българската женска носия” на Диляна Курдова и „Пътеводител на историческия стопаджия” на проф. Пенчо Пенчев. За първи път организираме изложба на наградени карикатури в Международния конкурс „Настрадин ходжа”, която ще бъде открита от президента на Асоциацията на турските карикатуристи Метин Пекер. Български и турски карикатуристи ще се включат и в „Училището за карикатура”, което се прави в Казанлък за шести път. Тази година Чудомировите празници ще преминат под знака на изкуството на карикатурата, защото Чудомир е дал немалко в този жанр. Надявам се в бъдеще да направим тук национален конкурс за карикатура и да издадем албум с отличените творби.

- И днес Чудомир е актуален със своите мъдри мисли. Имате ли любима?
- Много обичам неговите крилати фрази, а те не са никак малко. Нека бъде мисълта, под която тази година ще преминат празниците: „Не гребенът реши главата, а времето”.