Визитка:

Името на този млад политик върви редом с клишето и е разпознаваемо като „партията, която си дари полагащата й се партийна субсидия, спечелена на изборите, за благотворителност, поддържане на войнишки паметници и обучение на деца на бесарабски българи“.
За годините си има достолепен обществен и политически опит, както и респектиращ брой книги, исторически студии и изследвания, филми. Две деца и един несанкциониран учебник по история, превърнал се в хит сред по-младите учители.
Роден е във Варна, историк, с магистратура по балканистика и право. През април навършва 39 години.
До 2012 година е част от ръководството на ВМРО-БНД.
Дотогава мнозина дори виждат в него логичен приемник на лидера на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов. Автор е на книгите „Българският гарнизон в Солун“ и „Българската национална идентичност“, както и на много нашумял филм за демографската криза, наречен „Третата национална катастрофа“.
Прави поредица от филми за българите извън пределите на днешна България.

Лидер е на ПП „Възраждане“.
Патриот.



Кое е повече във Вашия фундамент, господин Костадинов: любовта към родината или към историята?


То е едно. От дете занех, че като порасна, ще стана историк. От малък съм възпитаван в родолюбиво чувство. През ваканциите с родителите и сестра ми обикаляхме из страната, посещавахме различни места, виждах колко красиви са всички те, какви забележителности, каква история има. Бях поразен още от дете. Така се роди емоционалният стълб на родолюбието и патриотизма. Прагматичният е друг. Той е плод на факти. България умира със страшна сила и това като че ли не трогва никого. Единствено патриотизмът, национализмът, родолюбието, както искате го наречете, то е едно и също, само това може да ни спаси. Защото ние нямаме друга родина и друго отечество. Само това ни е. И трябва да се борим да го запазим.


Обяснете тогава този парадокс: дузина партии, патриотични формации, отделни хора от властта, именуващи се патриоти, непрекъснато повтарят клишето „България над всичко“ и въпреки това, въпреки усилията им, България като че ли остава извън всичко. Защо така?

Много е просто. Няма нищо странно в това и то е потвърдено с цялата им политическа практика на тези хора. Единственото обяснение, кратичко и ясно е, че те лъжат, изричайки тези думи. Това е.

Как обаче човек да различи истински родолюбивата кауза на фона на толкова родолюбци в българския парламент?

Да гледа дали родолюбците в парламента правят родолюбиви дела и действия. Защото аз, като ги гледам, не виждам да са предприели нито едно родолюбиво действие. Ето, имаме родолюбец вицепример, който се занимава с демографските въпроси. Нали така? А всъщност това, което прави, което е негова кауза, е да осигури застрояването на Пирин. Преди това беше известен, че ходеше да спира тока на дискотеките по Слънчев бряг. Сигурно за него това е някакъв приоритет. Само че за мен сега приоритет е оцеляването на България. Тези същите хора, наричащи себе си „патриоти“, „родолюбци“ и всякакви други, гласуваха за това да не се отпуснат пари за новите експериментални молекули за лечението на рака. Казаха, че 30 млн. за бюджета са им много и не ги отпуснаха. В момента, в който премиерът Бойко Борисов им нареди, парите бяха отпуснати веднага. Имам познати в парламента от ПГ на Обединените патриоти и ги питах: с каква съвест направихте това? Отговор не получих. Мълчание. Срамно и гузно мълчание на хора, продали съвестта и душите си. Българският народ не е глупав народ и добре си прави сметката. Рабира се, че все още има и добри, свестни хора в управлението, в парламента, има и големи групи от народа, които все още вярват в красиви думи, дават доверие на „патриотични каузи“, като тези, които уж бранят днешните парламентарни патриоти, но и това нещо много скоро ще престане. Не смятам, че при едни следващи избори тези т. нар. патриоти ще са в управлението. Те много държат да бъдат наричани така, но не са такива. И не се държат като такива.

Твърдите, че страната ни е в демокрафски апокалипсис. Това е видно вече и с просто око. Въпреки всичко, защото, противно на многото думи, никой в държавата от имащите власт не превръща това наистина в кауза, в национален приоритет?

Простият, кратък отговор е: защото това не ги интересува. Те са там, за да управляват България като една подмандатна колониална територия. Заради това. Те не са наш избор. Те не се интересуват от това какво се случва в България, с българите. На нас гледат единствено като на средство за обогатяване на личните си авоари. Една простичка причина: говорил съм с хора от това правителство, от предишния кабинет, говорил съм с хора и от президентството, всички по един и същи начин неглижират проблема. Голямото неглижиране на проблема с демографското състояние на нацията идва иот практиката в момента. Вие виждате: в правителството има и вицепремиер по демографските въпроси, който обаче не се занимава с това. Вълнуват го други неща. Няма и не се вземат реални мерки за демографския апокалипсис в страната ни. Ние ставаме все по-малко и все по-възрастни. Превръщаме се в демографска пустиня. Имаме рекордно нисък брой новородени у нас след Втората световна война. Миналата година. А догодина можем да сме и под 7 милиона, официално. България умира, намираме се не в демографска катастрофа, а в демографски апокалипсис. Тенденцията е следващите 10-15 години да намалеем с 1-1,5 млн. души. Цялото общество трябва да осъзнае, че това е общ проблем, иначе просто ще си умрем без война. Просто ударихме дъното. И просто това не вълнува под никаква форма тези, които сега са на власт. И това е поредното доказателство, че ни управляват национални предатели.

Как коментирате, като историк, следния факт: ние, българите, можем да протестираме за различни каузи - запазването на Пирин, по-високите доходи, сигурността на селата ни, правото на труд, шистовият газ, за цените на винетките или на бензина и какво ли още не, все основателно, но сме инертни, не „скачаме“ за бъдещето си, за правото ни да имаме деца и да можем да ги оттглеждаме достойно, така, че да имат възможност те да се реализират тук, да остават в родината си? Защо никой не протестира срещу прокуждането на народа от група от народа?

Защото това е ценностен проблем, а тук, в държавата България, децата не са ценност. Разбирате ли? Децата в нашето общество не са ценност.



Това обратимо ли е?

Много трудно. И се променя с поколения работа. Ако започнем от днес, може би след 20 години ще сме успели да променим една част от нагласите в обществото. В момента обществото ни е тотално обезобразено душевно. Увредено е душевно. И, ако искаме да го излекуваме, трябва да направим така, че да даваме добрата практика и добрия пример напред, а това нещо не се случва у нас. Виждате, че нарочно ни се показва в най-различни формати - телевизионни, обществени и как ли още не, само и единствено най-лошото, най-пошлото от обществото. Всяко общество си има утайки. При нас обаче утайката е по върховете. Дори служи за пример. Мръсната пяна е най-отгоре и тя се вижда. И какво остава на останалата част от хората? Или да започнат да се държат като утайки, за да могат да просперират, или да напуснат страната, или да се обезверят.

Създадохте Ваш учебник по родинознание за ученици от 1-и до 4-и клас. Защо? И защо не се преподава по него - видимо е опростен, ясен, написан на достъпен език, самите ученици го харесват.

Създадох го, защото нещо трябва да учи децата да са българи. И не се преподава по него по същата причина - защото учи децата да са българи. А българското образование сега трябва да възпитава аморфна маса, без национално самосъзнание, хора, които не знаят кои са. Това е простичката причина.

А защо не го предложихте на МОН този учебник по родинознание?



Няма смисъл. Министерството на образованието се контролира от една чужда фондация. Нали разбирате, че няма как, не би позволила тази чужда фондация, наливаща огромни средства унас, да възпитаваме децата си в национален дух? Абсурд! Никога не би могло да стане това нещо. Така че: българското министерство на образованието не е българско министрество на образованието. То на практика е контролирано от чуждата фондация, от американците, изцяло.

С каква цел, според Вас?

С цел оскотяване на българския народ и една част от него, тази, която е по-развитата, от подрастващите българчета, да бъде използвана като средство за обогатяване на генофонда на западните нации. Виждаме всички какво се получава. Децата от елитните гимназии у нас заминават да учат навън и не остават в България. След като емигрират, момичетата се женят за чужденци, сменят си фамилиите, накрая нищо българско не остава у тях. Нещо повече: вижте, дори имаме и евродепутатки, които се омъжиха за чужденци в мандатите си, смениха си фамилиите и това на никого не прави впечатление. Те са български евродепутати, избрани от българския народ! С чужди фамилии. Дори не изчакаха да им свършат мандатите.

Как, според Вас, ще завърши сагата „Истанбулска конвенция“? Много нишани вече има за заден ход, за опити за измъкване от капан, в който се оказаха управляващите, макар под документа вече да има подпис на външния ни министър.

Да, така е. И е подписана и от правителството, в което участват така наречените Обединени патриоти, които иначе говорят против Конвенцията. Това е висша форма на политическа шизофрения и лицемерие. Или и двете. Не знам дали правителството ще успее да се измъкне от този капан, но се надявам българският избирател да даде един шамар на цялата тази политическа върхушка, която ни управлява, защото в противен случай ще ни довършат. Живеем във време разделно, ситуацията е такава: или ние, или те. Среден път няма.
Или ние, българите, ще оцелеем, или този гербаджийско-патриотичен режим ще унищожи България.


Какво непременно трябва да опазим като народ?


Ние сме най-старата все още съществуваща държава в Европа, която има едно и също име от основаването си до днес. Това не бива да го забравяме. Освен това, не бива да забравяме, че ние сме дали на световната цивилизация кирилицата, която е една от най-разпространените азбуки. Съоснователи сме на отделен клон от човешката история – славяно-византийската цивилизация. Нещо повече - ние сме и първата национална държава в Европа. Но какво от това, ако след няколко десетилетия се превърнем в екзотично малцинство в собствената си родина? Мислите ли, че на някого ще му пука за това? Не се ли пазим ние, няма кой да го направи. Затова, ако искаме да оцелеем като нация, сме длъжни да пазим, освен историческата си памет за миналото си величие, и езика, на който говорим, вярата, традициите и културата си. Да пазим бъдещето си - децата. Защото това са нещата, които ни правят българи – общият произход, езикът, традициите и самосъзнанието. А децата са тези, които ще ни пренесат във времето.