Тя е Хилда. Казасян.
И името ѝ е визитка.
Достатъчна, за да каже много.
Отвъд емблематичните ѝ песни.
Пее, откак се помни. Просто, защото в рода ѝ така се живее. С музика.

Кръстена е на баба си.
И е непоправим Овен.
Който всичко, което не понася в себе си, е наследил от Скорпионския си асцендент.
Имала е забележително, щуро, вдъхновяващо детство. И живот.
И няма как да е иначе, ако баща ти е чаровният талантлив арменец, който и на небето създава велика музика - изключителният Вили Казасян, а майка ти - най-красивата Надежда на света.
И когато си роден под огнен знак, няма как любовните ти уроци да не са парещи и дълбоки. И в крайна сметка да не те отведат при... щастието. Онова мечтано женско, тихо щастие.
И споделена обич.
И ѝ личи. В омагьосващия ѝ топъл глас, с който говори за това. Повече от каквито и да е думи.
Респектират изключителната ѝ искреност и естественост, с които говори за всичко това.
Имала е вдъхновяващи мъже в живота си. И уроци.
На които е благодарна.
Има дъщеря, която преди три години направи музикалния си прощъпулник. На пиано.
Просто, защото крушката...
Родена е напролет и носи пролетта в себе си.
Въпреки емблематичното нейно черно.
Срещаме се в крехкия промеждутък между репетиция и концерт, посветен на музиката на баща ѝ - легендарният композитор Вили Казасян.
„С музиката на Вили“, с която тя и българският Франк Синатра – певецът Васил Петров, изправиха на крака казанлъшката публика. Тя им се отблагодари с 4 биса.
И когато носиш фамилията-титла Казасян, няма как да не почне разговорът оттук:



- Кой най-важен урок научи Хилда Казасян от своя баща? Урок, който непрекъснато я „вади“ в живота...




То не е урок. То е начин на съществуване. Баща ми не беше човек, който дава съвети с думи. Всичко ставаше много леко, с много финес и много ненатрапчиво. Целият той, като човешко същество, като личност и като авторитет, за мен е от изключителните хора, които изобщо съм срещала в живота си. Не защото е мой баща, а защото той е такъв. Самият той ми е урок. Начинът, по който той самият съществуваше, начинът и лекотата, с които правеше всичко, усмивката към света и самия себе си, с която правеше нещата, които правеше. Това е достатъчен урок. Урокът, който сега аз мога да кажа, е, че няма нужда от никакви приказки. Има нужда от това да имаш пример до себе си. А аз имах такъв и съм огромна късметлийка. Цялото ми детство, целият ми живот и работата ми, докато се случи това нещо с баща ми, са преминали с него. И до ден днешен смятам, че най-добрата компания, най-доброто прекарване и пътувания са били свързани с баща ми. Целият ми живот е спомен. Най-фантастичното нещо за мен беше пиенето на кафе с него сутрин – с него живеехме на един етаж, там са двата ни апартамента. Той ми създаваше едно такова приятно, слънчево, уютно и топло състояние. Да можеш да си правиш от мъничките неща хубаво, според мен, беше невероятен негов талант и страхотно негово качество


- А този „усвоен“ урок прилагате ли го към Вашата дъщеря Надежда-Мари?



До голяма степен, да. Тя е Овен като мен и мисля, че за един Овен това е най-правилният подход. Защото на един Овен, ако му се скараш или кажеш „не, това не трябва така“, той ще направи точно обратното. Такъв е характерът на тази зодия. Аз съм имала много щури периоди в тийнейджърските си години, но въпреки това всичко от „уроците“ остава и след това и се превръща в част от живота ти.



- Ако не пееше Хилда джаз, какво щеше да прави?


О, нямам никаква представа. Даже не мога да си го представя това. Имайки предвид какво умея да правя, най-вероятно щях да се занимавам с вътрешен интериор, с дизайнерство, нещо такова. Имам просто отношение към тези неща. Но аз изобщо не мога да си представя, от несъзнателна възраст всичко около мен е било музика. И дори не е седяла пред мен алтернативата за нещо друго, защото все едно си роден и си знаеш, че това трябва да си правиш.



- Вие сте от жените с излъчване на момиче. Как го пазите това момиче у Вас?



Не правя нищо, което не ми идва отвътре. Когато си естествен, когато си себе си, когато няма никакъв напън да се правиш на нещо си. И когато го имаш като даденост „нещото си“, единствено правилното решение е да не се правиш на нищо. И тогава се чувстваш изключително комфортно. Леко ти е. Защото, когато си си ти, във всяка една секунда, животът ти става много по-лесен. Не ти се ще да се правиш на „нещо“. И така запазваш себе си. Това, което си е вътре в теб. Защото за мен годините нямат абсолютно никакво, абсолютно никакво значение. Аз спокойно мога да кажа, че на 49 години се чувствам многократно по-добре отколкото на 20, 25 или на 30. Какво значение имат, всъщност, годините? Когато вътре си жив и любопитен към света и радостен от този живот, то това се изписва на лицето по някакъв начин.


- Коя жена е красива, според Вашата мярка?




Майка ми. Наистина. Майка ми е наистина едно от най-красивите същества, които аз съм виждала. С целия си финес, който носи. При нея пък Господ дал, дал и това го е съчетал и с много красиви черти на лицето. Жена, която те вълунав. А красивият човек вълнува. Без значение дали е жена или мъж. Просто човек, който те вълнува. Човек, който прилепва погледа ти, човек, който ти е интересен. Който излъчва много. Който преминава границата с излъчването си между теб и него, той за мен е красив човек.



- Знаем, че Хилда готви страхотно. И има ресторант. Какво не яде Хилда?



За мое голямо учудване спрях да ям месо и то от само себе си. Без изобщо да правя някакво усилие. Винаги съм имала проблеми с теглото и през целия си живот съм била на месо и салати. В един момент стана нещо абсолютно случайно: дъщеря ми, като беше по-малка, аз много държах да готвя вкъщи прясна и качествена храна… И така пет дни готвене. В един момент се оказа, че в тези 5 дни не съм готвила месо. И една сутрин се събудих и се усетих много добре наспана, енергична, спокойна, лека. Чудех се какво съм направила тези дни, за да има тази разлика. И се усетих, че съвсем случайно, близо седмица не съм готвила месо. И си казах: „Я да пробвам още малко?“. И се оказа, че за хубаво абсолютно всичко ми се промени. Явно моят организъм е така устроен, че може и без месо. Аз и до ден-днешен не казвам „аз съм вегетарианка“, а просто „не ям месо“. Не обичам тези крайности. Ако ми се дояде, ще хапна, но не ми се дояжда. И се чувствам фантастично без месото.


- Защо Хилда винаги е в черно ?


Никаква идея нямам. Влизам в магазина и си казавм: сега ще си купя нещо супер яко. В момента, в който вляза, и поемам към... черното. То си ме тегли. Всички ми казват: трябва да се носи нещо цветно. Аз много чета такава литература, докато се занимавам с другите си неща. Не случайно черният цвят от стари времена е бил цветът за официални поводи и всичко важно. Просто черното е цветът на защитата. Смятам, че изборът ми на черен цвят е подсъзнателен. Общувайки с много хора, аз просто се харесвам в черно. Но това е някаква подсъзнателна защита, според мен.


- Когато „бяга“ Хилда, къде бяга, къде се крие?


Никъде. Никъде не бягам. Единственото мое бягство е, ако мога, да остана самичка вкъщи. За да мога да позаредя малко. Иначе няма да ми потръгне. Не бягам. Няма от какво да бягам. Слава на Бога, че така се развиват напоследък нещата около мен, че не ми се налага да бягам от нещо. Обичам да оставам сама обаче. Това е моето бягство. Много ми е интересно да остана сама със себе си, много е вълнуващо. Даже никога не съм разбирала какво значи думата „скучно ми е“.

- Каква година има Хилда Казасян?

Изключително щастлива. И само мога да си пожелая да бъде и догодина същата.