Надявам се, че който и да дойде на власт, няма да препъва кметовете както преди, защото препъва гражданите. Когато вълната се надига, повдига всички лодки. Никога не ми е затваряна врата.
Това твърди кметът на община Казанлък Галина Стоянова в годишното си интервю за читателите на най- новия брой на в. „Трибуна Арсенал“


Това е 6-тата ни годишна среща. Тези срещи винаги са различни. Една с друга не си приличат, независимо, че част от темите, които годишно „прехвърляме“, вървят с мандатите през годините. Ценя тези срещи не толкова заради важните за статистиката и историята графи от рода на „сторено-несторено“, а заради онази тънка нишка на отношения между властта и гражданите. Независимо от мащабите на властта. И очарованието на гражданите. От нея.
В тези годишни срещи има от всичко. И много отвъд думите.
Има оценка, анализ, откровение, възмущение, неувереност, благодарност, амбиция, самочувствие, планове, болка, разочарование. Всичко.
Всяка година се срещах с един същ човек и в същото време много различен, променен: и няма как да е иначе, ако живееш с проблемите и постиженията на една община, поставила си амбицията да е сред първите 39 в страната, с очакванията и на гражданите. Ако си си поставил голяма летва за скачане. И предизвикателствата пред това са много.
По някакъв странен начин тези годишни срещи са и наше огледало: обществено, лично, колективно, градско. Една малка Българийка, събрана в рамките на едни 60 минути. Със всичко. Дори с интригите.
Тези годишни срещи са като малка спирка на жп-прелез, на който пише: „Спри, ослушай се, огледай се и, ако не идва влак, премини!“.
Освен, че е задължително като превантивна мярка за продължаването по пътя, в ослушването, дори на ехото, можеш да чуеш куп неща. А това е здравословно. Освен, че е съхраняващо. А кондицията и личностната еволюция на един кмет и неговия екип са фундаментални за всеки един градеж. Още от темелите му.
И най-сетне, в тези годишни срещи-отчети има и друг, особен исторически гъдел: става дума за град и община, управлявани за първи път в историята си от жена-кмет. 38-ми поред. При това в първата година от втория й мандат.
Тези интервюта винаги са били приемани много разнопосочно и изключително емоционално. Но емоцията остава в годината, а фактите - в историята.
Дори отвъд предизвикателствата на една пищна откъм планетно ретроградие година.


Как оценявате, госпожо Стоянова, изминалата година? Беше някак иначе...

Винаги може повече. И съм убедена, че винаги може повече. Това е моето заключение и оценка за 2016 година. А иначе, ако трябва да измерим отиващата си година, тя тежи с 3 нови изцяло ремонтирани училища, една детска градина, която много исках точно тя да изглежда по този начин, защото беше забравена между блоковете в кв. „Васил Левски“. И беше много тъжна. Мисля, че сега се усмихна. Подменихме и един цял водопровод в кв. „Васил Левски“, това е много важна дейност, успяхме да го направим. Два квартала, в които вече има канализация, водопроводи, в които трябва да има последващи действия. Знам, че ще се иска и асфалт, но вече има водопровод и канализация. Едни светли 4 междублокови пространства, в които основното, което чувам от гражданите, е: „Отдавна си мечтаехме да бъде така - светло, чисто, просторно“. И тази година - 45 цялостно асфалтирани улици в селата и града. Това искаха гражданите. Ако трябва да не мерим годината откъм свършеното в материален план и околна среда, то годината беше спокойна, в нея имаше равновесие, според мен, между желаното и свършеното.

А за какво не стигна времето?

Не ни стигна времето да реализираме един много хубав проект за Казанлък - за нощно осветление на емблематични сгради. Много искам да го направим, но и тази година не стигна времето. Не е скъп проектът, имаме пари, набелязали сме и сградите, емблематичните, които да светнат. Надявам се 2017 година да ни даде възможност да го направим.


Много неща се случиха през последните 5 години в Казанлък, във времето на вашите мандати. Каква част от случващото се хубаво тук е резултат основно от действията на общинската администрация и управленския екип и доколко е ролята на политическото покровителство и благословия? Каква е ролята за това от факта, че местната и централната власт са от една политическа сила ?

Всичко постигнато, малко или много, направеното, се дължи на много труд от целия екип, с който работя, и от общинската администрация. Всичко направено се дължи на подкрепата на гражданите, защото то е направено с тяхното сугестиране. Ние усещаме тази подкрепа. Няма да бъде коректно, ако не кажа, че всичките ни цели, идеи, намериха отворена врата по всяко едно време, когато работехме с единоначалието, както казвате. С правителството на премиера Борисов, което ни разбираше. И в първия, и във втория мандат. В потвърждение на това ще кажа, че независимо къде се обаждах: в министерствата или в различни институции, или отивах на среща, уговорена или не, и казвах : „Добър ден, аз съм кметът на Казанлък“, усмивката бе на лицата на хората, които ме посрещаха и в следващия момент срещах абсолютна подкрепа за всичко, за което молех, исках, настоявах. Никога не ми е затваряна врата. Напротив: винаги е намирано решение на исканията, макар да бяха понякога екзотични: като искането да построим Музей на розата във време, в което хората, правителството имаха други приоритети. Но дори и това беше забелязано.


Притеснява ли Ви евентуалната смяна на властта и до каква степен тази несигурност сега в държавата, едни евентуални избори догодина, могат да се отразят на плановете ви за общината, на програмата Ви тук ?

Все се надявам, че вече не може да се повтори 2013 година. Аз лично си мисля, че на политиците от всички партии вече им стана ясно, че местната власт, в лицето на общините и на кметовете, е пряката връзка с гражданите, техните граждани, за които те твърдят, че се грижат. Затова считам, че ще има повече разум в 2017 година. Няма да има управления, независимо какви - служебни или редовни, без значение на кои партии, които да използват властта и управлението, за да саботират кметове или чрез властовото си влияние да мачкат определени кметове. Да се опитват да препъват кметовете, за да покажат колко са велики. Защото, препъвайки кметовете, те препъват хиляди хора, които стоят зад тях. Надявам се, че през новата година няма да има такива неразумни политици.


Откъде идва тази Ви надежда?

Има една приказка, че, когато вълната се надига, тя повдига всички лодки. Мисля, че и най-крайните, и по-умерените политически партии разбраха, че не може повече с популизъм. Близостта с гражданите е основното, върху което трябва да изградят основите на тази държава. Това ми дава увереност.


В този смисъл, как разчетохте резултатите и посланията от изминалите президентски избори у нас? Вашият извод от случилото се?


Лично аз, като човек и като българка, считам, че тези избори показаха огромното желание на хората да са сигурни, че ги управляват точните хора. И тази несигурност, която може да се дължи на популизъм, на медийно влияние или на умора от управляващите, може да се дължи на грешки. Тази несигурност кара хората във всеки един момент да търсят нещо по-добро и по-добро. Считам, че това беше борба на хората да покажат, че искат държавата да се управлява още по-сигурно и по-добре и да имат ясни хоризонти. Не от година-две мандат, а ясни хоризонти поне за 10 години напред, че има сериозно, стабилно управление, което мисли за тях и техните усещания.



Преди три години казахте в годишното интервю, че искате хората да Ви вярват. Пет години по-късно, ако се върнете в 2011 година, бихте ли се кандидатирали отново за кмет?

Преди 5 години се кандидатирах за кмет с ясното съзнание, че живея и ще живея в този град. Че имам силите и желанието да направя нещо различно, добро, по-добро. След пет години мисля, че с много малко съм допринесла за развитието на този град и, ако трябва пак да го вземам това решение, мисля, че ще е същото. Защото не считам, че съм направила нещо лошо за града си. Да, ако сме 2011 година, не бих се поколебала да взема това решение.


… А през 2019 година?

Дотогава ще ме питате още много пъти за това.


Живее ли на кредит Община Казанлък? И към днешна дата колко са общинските задължения ?

Не, категорично. Общината не живее на кредит. Това е заключение на определени, да ги нарека партицисти, които искат да омаловажат свършеното. Защото не живеем на кредит, категорично! Преди 5 години Общината имаше повече от 6 млн. лева задължения и в тези години аз не съм говорила за тях, нито съм търсила обществена подкрепа за това, че ето, вижте, „ние сме бедна община и не можем да правим нищо повече от това, освен да връщаме задължения“. Това не е работа нито на вас, медиите, нито на гражданите да знаят и да решават този въпрос. Този въпрос е на кмета. Аз съм имала времето да се проявя като кмет и отговорността да го реша. Към момента общината е в най-стабилното си състояние от последните близо 8 години, защото няма задължения към контрагенти, такива, каквито наследих, огромни. И има един-единствен кредит, който за някои е стряскащ - 4 млн. лева, кредитът за инфекциозното отделение, който вече плащаме. Той е взет на лихва от 3%, засега най-добрата, и ще правим постъпки за ново намаление пред Общинска банка за този процент. Този кредит по никакъв начин не спъва Общината да извършва основните си задължения и да се развива проспериращо, изпълнявайки и поемайки повече ангажименти, отколкото е поемала досега. Вярно, с тези 4 млн. лева щяхме да свършим доста неща и щяха да се отразят много сериозно на инфраструктурата или на други дейности – образование, социални дейности. Но онова, което се появи като проблем - имотната сделка, не е въпрос, който мога да върна назад. Мога само да търся отговорност и пропуснати ползи. Правя го от април 2012 година. Оттогава са минали 4 години и половина от иска ми в Прокуратурата за търсене на отговорност. Този иск многократно се „движи“ между прокуратурите в Казанлък, Стара Загора и Пловдив. Многократно съм правила запитване до Главния прокурор и съм имала винаги отговори. Последният отговор на въпроса ми: „Защо 4-5 години по образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител няма категоричност за приключване?“, отговор ми даде Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Оттам казват, че след 4 години и половина вече можем да потърсим отговорност от съдебната власт за пропуснати ползи, заради забавено съдопроизводство. Това бавно съдопроизводство може да ни донесе обезщетения от 10 хиляди лева срещу иска от 4 милиона лева. Аз не съм удовлетворена от отговора. Да, ще търсим правата си за бавното съдопроизводство, но в същото време ще продължим да искаме това досъдебно производство да завърши, независимо от моето подозрение, че то се разнася, за да се търси давност. Но категорично казвам, че този кредит, който се наложи Общината да изтегли, по никакъв начин не затруднява нейното финансово развитие. Въпреки старите задължения и кредита, успяхме да се справим с всички проекти за близо 100 млн. лева външни средства, които изискваха 15% съфинансиране от Общината. През 2017 година ни предстоят два важни проекта на стойност близо 20 млн. лева. За тях няма да има нужда от общинско съфинансиране. Те са 100%“ гранд за общината, защото тя е сред 39-те големи общини в България. Няма причина някой да се притеснява, че финансово общината е зле. Тя е в абсолютна финансова стабилност и дори през 2017 година ще си позволим да финансираме допълнително проекти по програмата „Красива България“, по Доверителния Екофонд, които изискват собствено финансиране, защото имаме тази възможност.


А кое тогава наложи три пъти да се сменя главният общински финансист?

Първият финансист на дирекция „Финанси и бюджет“ сам си тръгна. Сега работи в „Арсенал“. Вторият имаше здравословни проблеми и си тръгна по собствено желание, за да си потърси по-спокойна работа. На една такава длъжност отговорностите са много големи. Аз имам големи изисквания като професионални умения, стриктност, при това много високи. Онова, което давам срещу професионализма, което мога да дам като работодател, е 1000 лева основна месечна заплата. Мислите ли, че при тази ниска безработица в общината и това лудо търсене на специалисти, на професионално готови кадри, някой ще стои в Общината на такава отговорна работа с такава заплата? Считам, че се справяме и сега. Имаме врид - млад човек, с голяма мотивация да се научи да бюджетира. Считам, че се справя много добре, защото сме готови с бюджета. Готови сме изцяло с бюджетната рамка. Мислим да я предложим преди януари на съветниците за обсъждане. Хората, които работят в администрацията на отговорните ръководни нива, са много сериозни хора. За съжаление, държавата не зачита този труд и към момента. От 10 години не са променяни ставките за основните месечни заплати на общинската администрация. В останалите гилдии се правят протести, стачкува се, постига се някакво увеличение. Общинските администрации не си го позволяваме, защото всички считат, че работим малко и не трябва да получаваме много. Но аз лично, като работодател, считам, че общинските администрации са ощетени в последните години, защото в тях работят хора с повече от два езика, с високи изисквания, особено при ръководенето на проекти за милиони левове. И да си отиват със заплата между 600 и 700 лева месечно, е обидно. Това е едно от нещата, с които не мога да се справя като кмет. Просто нямам това право. И съм благодарна на всеки един, който работи тук смирено, за да расте и да се развива, да трупа професионално опит. Много от хората, които натрупаха опит, си намериха поприще навън, в сериозни фирми, и не им се сърдя. Давам път на всеки един, защото това е начин младите хора да се развиват. Много ми се иска бюджетът през 2017 година поне малко да е отчел това и да има средства за общинската администрация.



Ясна ли е вече вината за срутеното преди близо две години ПМГ?

Още през ноември 2015 г. специализираната комисия, която прави обследване на аварията, излезе с Протокол, в който категорично са изказани забележките за действие и бездействие, причинили аварията от строителната, надзорната и проектантската фирма. Наели сме външна юридическа кантора, която да предяви претенциите ни за причинените вреди и пропуснати ползи на Общината срещу застрахователите на тези три фирми. Това са „Армеец“ и ДЗИ. Тези дружества използват всякакви административни и законови възможности да отлагат възстановяването поне на застраховките към Община Казанлък. И двете дружества отказват. Преди две седмици адвокатското дружество внесе съдебен иск в СГС срещу тях и срещу застрахованите от тях юридически лица за причинени вреди и пропуснати ползи. Считаме, че е абсолютна безотговорност една година да не се изплатят поне застраховките, за които трите юридически лица се застраховат при подписване на договорите за изпълнение на определени обекти. Законът казва, че при такива аварии застраховките се изплащат. Ако застрахователите имат претенции, се завеждат насрещни съдебни искове. Но в държавата ни кое е както трябва, според справедливостта? Така, че вървим по обратния път. Завеждаме искове да си търсим застраховките. Строителната фирма е застрахована на 300 хиляди, а проектантската и надзорната - на по 150 хиляди. Щетите, които ние възстановихме със строителството през тази година, с обследването, укрепването, строителството на старата сграда, са повече от 650 хиляди лева. Тези средства тежат на местния бюджет и няма да позволя те да не се възстановят. Няма да се откажа да продължавам да ги търся.

Кой препъна на последната права Казанлък за откриването на Машиностроителния колеж?

Това е проект, който вече е в Акредитационния съвет. Имаше две заседания, като остана само една стъпка, нужна, за да започне приемът на колежани през октомври. Вие преценете кой спъва. Министър Миглена Кунева отказа да подпише документите за предоставяне на сградата на строителното училище за тази цел, каквото беше искането на Комисията за акредитация - писмено МОН да даде съгласие, че ще предостави строителното училище за помещения за колежа. Мотивът за отказа на министър Кунева е, че сегашната директорка на строителното училище, госпожа Аладжова, е подала съдебен иск за оспорване на министерската заповед за закриване на строителното училище. Има дело, насрочено е за януари 2017 година. Кой е виновен? Това е пълно безумие и на двете институции. Първо, едната институция - училището, което оспорва заповедта на своя работодател при положение, че за последните три години има липса на ученици и заповедта на министъра е доказателство за това. Второто безумие е отказът на един министър, който знае, че е издал законосъобразна заповед и предопределеността на едно такова дело. И двете страни имат вина.


Мигрантите. Има създадено обществено настроение в общината. Каква е политиката на Община Казанлък в това отношение? Ще приемаме ли мигранти тук?

От 2013 година политиката на Община Казанлък е категорично против. Към днешна дата тази политика е още по-категорична. Първо, няма причина тук да има мигранти, и второ - няма такива. Трето - и да има някакви нагласи, аз съм категорична, че ще срещнем подкрепата и на бизнеса, и на гражданите, и на всички здравомислещи хора, които са наясно, че това е взривоопасна точка, в която най-малко трябва да има мигранти.



Какви са отношенията Ви с четвъртата власт тук - медиите? Различна е някак медийно тази година за Вас?

Кое й е различното?

Изглежда някак по-спокойна, по-тиха, по-мирна. На какво се дължи това?

През четирите години на миналия мандат имаше много голямо упорство на някои медии срещу управлението на общината. Упорство - понякога и въпреки, понякога - заслужено уж, но много шумно. По-скоро с обиди, отколкото с доводи и факти на политиките, които провеждаме, и нещата, които вършим. На изборите миналата година 26 хиляди казанлъчани казаха, че не вярват на черния пиар, не искат да го слушат и не се водят от него. И искат да имат пряк контакт с кмета и екипа му. Мисля, че тези медии си взеха поука и разбраха, че черният пиар нито печели пари, нито печели симпатизанти. Затова ми се струва, че на хоризонта в медийното пространство тук по всяко време са нащрек и така трябва да бъде. Следят това, което правим, коректив са на грешките ни и неправилните решения и така трябва да е. Търсят отговорите на въпросите и, когато можем да кажем фактите и да се обосновем, приемат доводите ни. Можем да изграждаме този мост заедно.

Кога започва големият проект в „Изток“ и кога санирането на блок „Кармен“?

В „Изток“ проектът започва след избор на изпълнител. Освен този голям проект за инфраструктурата в кв. „Изток“, едновременно движим още един голям проект – инфраструктурен за образователната среда - 5 училища и 3 детски градини. През 2017 година ще ги изпълняваме. Изборът на изпълнители за големите проекти става с процедури по Закона за обществените поръчки. Всяка една фирма, отговаряща на условията, може да кандидатства. Ако ние кажем, че тя е казанлъшка или външна, ни санкционират. Дискриминация. Затова не трябва да считате, че има начин, какъвто и да бил той, да даваме право или възможност само на казанлъшките фирми да работят. Конкуренцията е на база възможностите, които е показала фирмата и което изисква изпълнението на даден проект. И съм щастлива, че в последните две години казанлъшките строителни фирми разбраха това и имаме доста обекти, които се изпълняват от тях. Близо 50-60% от строителството на блоковете, които се санират, се изпълнява от казанлъшки фирми. За 8 от 16-те блока, които минаха процедурата, кандидатстваха само казанлъшки фирми и си спечелиха работа. Доволна съм. Става дума за конкуренция, а не да даваме хляб на някого, когато става дума за обществен ресурс. Колкото до началото на дейностите в „Изток“, надявам се напролет догодина, като извървим цялата тази процедура. А за блок „Кармен“ ситуацията е тази: има регистрирано сдружение, има и направено енергийно обследване. Легитимността на сдружението беше проверена от нарочна проверка на Районната прокуратура и тя се произнесе: сдружението е легитимно, има право да кандидатства по програмата за енергийна ефективност. В доклада на фирмата, извършила енергийното обследване на блок „Кармен“, има заключение, че блокът е допустим за мерките за енергийна ефективност, но дейностите, които трябва да се изпълнят, не трябва надвишават референтните стойности по програмата. Укрепването също е допустимо. Не са допустими по програмата обаче дейностите по възстановяването на канализацията извън блока, до канализационните отклонения на кварталната инфраструктура. Имаме вече и кандидатствал строител по обявената от нас процедура, предстои да му се разгледа техническото предложение. Категорично заявявам, че сме предупредили и писмено ще предупредим сдружението, че до момента, в който те не покажат доказателства, че ще изпълнят дейностите по възстановяването на канализационните отклонения извън блока, до канализацията в квартала, със собствени средства, ние няма да открием строителна площадка там. Това е техен ангажимент, не е на Общината, нито на някой друг. Ние като Община няма да поемем нито стотинка от дейностите по тази програма, както за този блок, така и за който да е друг блок. Затова много стриктно следим какво правят строителите и как изпълняват дейностите. По никакъв начин няма да позволим да оставят неизпълнени дейности или такива, които да са сметка на Общината. Това е основното ми изискване и към инвеститорския контрол, надзорния и ресорен зам.-кмет, които наблюдават строителните дейности.



Един въпрос от типа „хората говорят“. Имате ли имот в чужбина и промени ли се за времето Ви като кмет на общината имотното Ви състояние?



Ако ми позволите, и на този въпрос ще отговоря с едно обобщение, което не си позволявам да правя, но ме провокирате да го направя. Мисля, че една от причините в днешно време да ни се случват лоши неща, те да са непредвидими и да се случват в най-красивите моменти от годината, е това, че хората станахме изключително материални. Материалният свят взе преднина пред духовния свят на нас, хората. Тук затварям скобата за обобщението. Никога не съм била материален човек и още повече се стремя в последните 5 години като кмет да не обръщам внимание на материалните неща, които радват хората и които нямат никакъв смисъл, освен да задоволим потребностите си от дом, храна и от житейски потребности, чисто физически. Имам дом, който е огромен за моето тричленно семейство, но ние, българите, строим огромни домове. Домът ни е строен 10 години и от 10 години живеем в този дом. Робуваме на максимата, че дом се строи цял живот. Изградили сме част от него, има още какво да се прави, но на мен ми е приятно в него. Обичам да си стоя у дома и да се радвам на дома си. Това е моето хоби, за което ми остава все по-малко време. Това е мястото, което обичам и което имам. Никога не бих искала да имам друго място, където и да е било по света. Където и да съм била, винаги съм искала да се връщам в този дом.


Вече 5 години сте на върха на местната властта. Какво натрупахте и имате от този период: амбиции ли, умора ли, изкушения ли и кое според Вас е най-успешното Ви постижение дотук?

Аз не считам, че има върхове във властта. Защото това за мен е само една работа. Моята поредна работа, в която всеки един ден е различен, защото го планирам по един начин, но той започва и завършва по друг начин, включително и днешният. Но съм много отговорна, защото работодателите са много, много взискателни. Всеки ден имат различни, по-високи изисквания. Този връх, ако можем така да го наречем, е много нестабилен и в много случаи го усещам, че не ми дава много голяма стабилност. Най-голямото ми постижение в тази работа, според мен, е диалогът ми с гражданите. Чувствам се много спокойна и удовлетворена, със здрава основа, когато имам усещането за това - какво искат от мен, от нашия екип, какво трябва да свършим и какви са близките и далечни цели, които си поставят казанлъчани. Когато ги усещам, се чувствам спокойна в работата си.


Какво си казвате в онзи много специален и много съкровен, личен момент в полунощ, когато старата и новата година се слеят в един миг? Един много съкровен за всеки човек момент.

Господи, пази детето ми, съпруга ми, семейството ми здрави. А през последните пет години, заедно с това, казвам и: Господи, пази Казанлък по всякакъв начин и бди над нас!


КМЕТСКИ АКЦЕНТИ 2016


Когато има воля за някакво решение, което някои определят като неправилно или популистко, когато има огромна воля и превес на гражданите за това решение, не би следвало да се питат политиците дали да се изпълни. Когато много хора са подкрепили дадено нещо, означава, че са готови да понесат всякакви последствия в името на тяхното си нещо.
...........................

Много съм доволна и от младите, и от по-мъдрите в администрацията. От тези, които са тук, не за заплати и лични амбиции, а заради възможността да трупат опит и да развиват желанието си да се учат.
..............................................................................

Бизнесът в Казанлък е местен, отговорен, собственост или под управлението на хора, които живеят тук и искат и утре да живеят тук. И това е най-голямото предимство за казанлъчани, че такива хора създават бизнеса и икономиката на нашия град. Бизнесът тук се интересува от моята работа, но не го афишира. Радва се на успехите на Казанлък, на неговото развитие. Прави го искрено, благодарен е, че не го притесняваме. С казанлъшкия бизнес нямаме шумни отношения, а такива, изградени на основата на доверие и увереност, че във всеки един момент можем взаимно да разчитаме един на друг.
.............................................................................

Доволна съм, че през последните 5 години гражданите избраха в Общинския съвет хора, които не са популисти и не преследват лични интереси. И отношенията ни са на основата на обществените интереси. Това се дължи на експертността на съветниците.
..........................................
Отношенията с медиите не трябва да са на „въпреки“, а в диалог. Само така стават по-информирани гражданите. Няма напрежение и нагнетяване, което да „повдига вълната“.