Той е един от любимците на Казанлък. Артист, певец, един от тримата харизматични изпълнители от популярната казанлъшка група „Грамфон”. Петър Янкулов. През 2020 година ще навърши 52, като през по-голямата част от живота си се занимава с изкуство.
Бъдещият артист и певец - Петьо Янкулов, през 1974 година на Южния плаж на Несебър. Снимката е на Артин Азинян.
Казанлъчани го помнят от Детския драматичен театър, основан от Минчо Лалев, от Детската оперета към читалище „Искра – 1860”, от Театър „Любомир Кабакчиев”, където е бил и актьор, и заместник-директор, отговарящ за техническите служби. През 2000 година с Христо Софев и Георги Гарчов основават група за руски песни „Грамофон”, която придобива изключителна известност в цялата страна. Оттогава до днес Петър Янкулов се посвещава основно на работата си в групата.
И ако всички го свързват със сцената, то малцина знаят, че той е великолепен майстор на вино. Човекът, когото познават дори в Космоса, се оказа големият победител в тазгодишния конкурс за най-хубаво домашно вино, който се провежда вече 11 години в Казанлък. Участва за първи път и, въпреки сериозната конкуренция, неговото вино печели първо място. Оказва се, че в годините назад Петьо е правил по 600-700 литра от „питието на боговете”, а тази година количеството е по-скромно – 220 литра. Но затова пък неговото вино завладя почитателите на Божествената напитка и компетентното жури безапелационно го призна за майстор Номер Едно в 11-ия винен конкурс в Казанлък.
- Г-н Янкулов, утре е 14 февруари – Трифон Зарезан или Свети Валентин ще празнувате?
- Аз си празнувам Трифон Зарезан по стар стил, на 14 февруари. Дълги години един много близък приятел ни събира на лозята си в Стралджа, където традицията се спазва, с гайдари, народни песни, чевермета, свещеници, зарязване на лозята.
- Първо участие и веднага първо място в конкурса за най-хубаво домашно вино, което събира ценители и производители от Казанлък повече от десетилетие. Откога е тази любов към виното?
- Любовта към самото вино е от много отдавна, но любовта да си го правя сам е от 7-8 години. И преди съм правил, но веднъж се е получило, веднъж – не. Преди няколко години започнахме нещо по-сериозно с моя приятел и кръстник на децата ми, известния художник Димитър Витанов. Пробвахме и нещата се получиха. После бях решил да се откажа. Но тази година друг мой приятел – артиста от театър „Любомир Кабакчиев” Жоро Атанасов, буквално ме изнуди да направим вино. С него направихме основното, а след това аз направих друго – един лек купаж. Общо взето, интересът ми тръгна покрай приятели. Виното си е жив организъм, постоянно го следиш, какво става, как се развива, ходиш гледаш, опитваш, докато ти хареса.
- Сега, след като спечелихте голямата награда, предполагам, че няма да се откажете?
- О, не, напротив, дори си говорим с приятели, че за следващата година трябва да се представим пак на ниво и ще се стремя да направя някакъв по-интересен купаж. Тази година виното, което спечели, е на основата на „Мерло” – 60% като грозде и като вино. Всъщност, аз събрах различните вина при тяхната готовност. Консултант ми беше Станчо Пенов, който е виден казанлъшки специалист по вина, бил е главен технолог, общо взето целият му живот с това е минал. Аз винаги с него се консултирам и той ме посъветва да събера вината при готовност. Второто вино бе на основата на сорт, който за първи път чух – „Молдова”, хибриден сорт, много интересен, от лозята до река Дунав. Получи се.
- Как си подбирате сортовете?
- По принцип, други години сме купували от доказани лозарски региони – до Ивайловград, Любимец, от лозя в землището на Ямбол, от Стралджа, но тази година Жоро намери гроздето от едно село между Стара Загора и Нова Загора, страхотно грозде беше, добре узряло, хубава захарност и нещата станаха. За виното трябва хубав материал, като за всяко нещо.
Когато започнахме да правим вино в по-големи количества, хората, които ни консултираха, казаха: гроздето да е хубаво и съдовете да са брилянтно чисти. Това е много важно, все едно че работиш в лаборатория. Иска се внимание и отношение като при всяка една работа. Други приятели поддържат определена температура, купили са си климатици в помещенията, където го държат. Аз не, разчитам на избата в къщата, където живея.
- На 14 февруари обикновено хората се разделят – за едни това е Празник на лозаря, за други е Денят на влюбените. Каква е връзката между виното и любовта?
- Те са си свързани от векове – виното с любовта. Може би истинската връзка между двете е, че трябва да си искрен и много чист, когато обичаш и когато правиш вино. Абсолютно с много чувство, сърце и съзнание трябва да се подхожда към всичко. Да се чувства.
- Като човек, посветил се на театъра, на музиката, какво е за Вас любовта, в нейните различни форми и проявления?
- Не съм си задавал този въпрос никога, вероятно това е нещо много обикновено, но трябва да си много искрен в него, пред себе си, пред хората и пред това, което правиш. И се получава. Това е взаимен процес. Нямам точна формулировка. Човек, когато се стреми да е добър със себе си и с околните, тя, любовта, си идва от само себе си. Стремил съм се да съм нормален човек и да се отнасям добре към всяко нещо, което правя, и към себе си, и към хората. На децата си казвам, че една работа човек трябва да я върши, докато го прави с удоволствие. Спре ли да ходи с удоволствие на работа, по-добре да мисли за смяна на професията или на работното място.
- През 2000 година с Георги Гарчов и Христо Софев създадохте група „Грамофон”, която е уникална формация, заложила изцяло на руските песни от различни жанрове. И оттогава досега сте се посветили изцяло на нея, правите концерти, клубни изяви, участвате в благотворителни инициативи...
- Да, така се получи. На 24 февруари ще навършим 20 години. Малко на шега тръгна работата. В един момент се оказа, че времето, което отделям на групата, е толкова много, че нямам време за странични неща. За мен и Ицо е така, а Жоро си пише музика за куклени театри и за нас. Концертите на сцена не са толкова много, тази година започваме офанзива по случай 20-ия ни рожден ден. Но сме правили знакови концерти - през 2007 година имаше благотворителен концерт в НДК за Детската онкологична клиника на проф. Драган Бобев и успяхме да съберем около 3000 души. Това беше цяла кампания, първо в театър „София”, после в Зала 1 на НДК, после участвахме в Българската Коледа и събрахме общо над 40 хиляди лева за детската онкоклиника.
Ние всяка година се включваме в благотворителни инициативи, но много е трудно да се организира цялостна кампания. Нещата се промениха в годините. Минахме на варианта, ако помагаме за нещо, да е за точно определен човек, за точно определено място и почти винаги, всяка година се случва да помогнем за някаква кауза. За нас, щом е свързано с помощ, винаги сме се отзовавали.
Правили сме концерти в Казанлък и в цялата страна, но те са по-малко, отколкото са клубните ни изяви, които са наистина много. В продължение на 4-5 години 3-4 дни в седмицата сме били в клубове.
Няколко пъти сме били подгряваща група на група „Любе”, още при първото им идване в България на концерта в Каварна, но тогава не можахме да се запознаем. С Николай Расторгуев се запознахме по време на идването на Путин в България, той бе изненада за президента Първанов от президента Путин през 2008 година, когато той посети нашата страна, а ние бяхме обратното – изненада от Първанов за Путин. И така се случи, че актьорите и изпълнителите ни бяха настанили в една зала и ние цяла вечер си говорихме с него, след това няколко пъти бяхме подгряваща група на „Любе”, заедно сме били на партита извън концерти, големи сладури са.
- Как приемате славата, защото зная, че ви канят в цялата страна и навън?
- Не бих казал чак слава, но със сигурност имаме популярност. Особено имаше един период, през който бяхме изключително популярни в ъндърграунда в София, по-скоро клубът, в който работехме, беше такъв - емблематичният клуб „Ла Страда”. Ние, всъщност, бяхме първите, които след театър „Ла Страда” излязохме на сцената на „Ла Страда”, и 5-6 години работехме там. Срещнахме изключително интересни хора, които няма къде да ги видиш на спокойно. Алексей Баталов си празнува 80-годишнината при нас. Имаме един изключително интересен случай. През 2011 година по покана на кмета на Толиати бяхме включени в традиционния Коледен бал, който той прави в града. Това бе в навечерието на 2011 година, когато се навършваха 50 години от полета на първия човек в Космоса Юрий Гагарин. И най-голямата изненада на кмета бе сателитната връзка от Космоса с негов приятел от детството – космонавтът Юрий Лунчаков отправя Коледно-новогодишно поздравление към всички гости, елита на Самарска област, събрани 800 души. А ние няколко години преди това, във въпросния клуб „Ла Страда” с Юрий Лунчаков стояхме до сутринта, говорихме си много, пихме водка, даде ни автографи и останахме с много добри впечатления. И си казваме, гледай какво нещо е съдбата – отишъл си на другия край на света и виждаш познат човек, който те поздравява от Космоса. Странен е животът.
Много интересни случки. Един месец преди да стане Нобелов лауреат писателят Амос Оз беше гост в клуба. Да не говорим за нашите популярни личности като Коста Цонев, Иван Славков – Батето, Васа Ганчева, политици, спортисти, хора на изкуството... Клубът беше такъв, че се събираха всякакви хора и всеки се чувстваше като равен с останалите, никой не обръщаше внимание, че този е министър в момента или че е велик актьор, всеки се забавляваше... Покрай този клуб много интересни срещи се случваха. Но, поколенията се сменят, тези, с които сме израснали и са били като наши идоли, един по един си отиват и останаха много малко... Идват други хора, животът върви.
- За какво си мечтаете, в професионално отношение какво бихте искали още да постигнете?
- На първо място в професионално отношение са концертите, които ще направим в страната. Имаме през ноември дата за голям концерт в Зала 1 на НДК като заключителен за 20-годишнината на групата. Да сме живи и здрави. В личен план много искам децата да си намерят мястото, дъщеря ми ще стана на 13 на 15 февруари, а синът ми ще навърши 17 години тази година. Като гледам светът като цяло, едно от най-големите ми притеснения е с какво ще се занимават, какъв път ще изберат. Искам да си намерят място и работа, които да ги правят щастливи.
- С актрисата Ирена Дунавска сте артистично семейство, децата ви ориентирали ли са се по вашия път?
- Твърдо не. Дори да са се ориентирали, ние не знаем. Нещата стават от само себе си и изведнъж. Никога не сме ги натискали да се занимават с нещо, което на нас ни харесва. Всеки си има собствен път.
- След толкова много срещи с хора, които сте правили щастливи с вашите изпълнения, какво Ви се иска в чисто човешки план?
- Иска ми се хората да живеят спокойно, да се обичат повече, да са здрави, особено хората покрай мен и семейството ми, момчетата от групата и техните семейства и да се събираме по-дълго време. На хубаво вино и на хубави приказки. Това е най-важното, когато човек е здрав физически и душевно, нещата се получават. Повече любов, повече усмивки и хубаво вино...
Dinmnl преди 1 година
Dinmnl преди 1 година