166 компонента има българското розово масло, то няма повторяемост в света, казва дългогодишният изследовател на розопроизводството у нас, историкът д-р Косьо Зарев. И добавя – българите въвеждат двойната дестилация и правят първия износ на течното злато, а казанлъшки розотърговци завладяват и европейския, и американския пазар.

Д-р Косьо Зарев е посветил над 50 години от своя житейски и професионален път на маслодайната роза. На 23 години започва работа в музей „Искра” като етнограф, където се заражда неговият интерес към розата и розопроизводството. Защитава докторска дисертация на тема „Розопроизводството в България 17 - 20 век”. От 1992 до 2012 година е директор на ИМ „Искра” – Казанлък. Консултант е на експозицията в новия Музей на розата. Автор е на книгите „История на българското розопроизводство“, „Българското розопроизводство и българската култура“ и „Празникът на розата в България“. Издава и три книги за Васил Левски в Казанлъшкия край и Долината.

- Д-р Зарев, 117 години Казанлък чества своя Празник на розата. Каква е неговата история?

- Още през 1895-1898 година казанлъчани започват да издават картички, свързани с розобера, с текстове „Елате в Казанлък на розовата седмица”. През 1903 година в Казанлък става първият празник на розата. Защо тук? Защото има тотално развитие на занаятите в края на 19 и началото на 20 век. На базата на розопроизводството Казанлък държи първо място. Изявени културни дейци и Общината организират и първия празник на красотата и милосърдието през 1903-та.

В Карлово правят първия празник през 1906 година, като вземат за основа честванията на Васил Левски. Към 1912-1913 празниците продължават да се провеждат и в двата града. Един местен патриот от Карлово обаче казва защо Казанлък ще е първи, когато ние сме преди него, но казанлъчани дипломатично отговарят, че розата идва първо в нашия регион, че сме дали розопроизводството, но не претендираме, че сме единствени, и че Долината е от Клисура до Твърдица и в нея влизат и Казанлък, и Карлово. През 1936 г. Чудомир възражда празника в нов стил, прави се специална розова седмица, дори въвеждат томбола с награди.

В предвоенните 1938-1939 години се стига до упадък на розопроизводството. Германия поставя въпроса да произвеждаме ягодов пул и картофи за немската армия. За 3-4 години хиляди декари рози са изкоренени, десетки хиляди левове са изплатени за изкореняването в периода 1939-1942 г. Какъв празник да се прави?! През 1990 година започна възраждането на розопроизводството, което в исторически план показва редуване на апогей и перигей.

- Вече имаме Закон за розата. Как Вие оценявате това?

- Най-хубавото е, че след толкова години борба този закон беше приет и смятам, че е добър. В момента в розопроизводството има две групи хора – тези, които произвеждат розовия цвят, и другите, които произвеждат розовото масло. Този закон определя и взаимоотношенията между розопроизводители и розопреработватели.

Преди години в Института по розата имаше секция „Селекция”. Под давлението на проф. Стайков се роди идеята да се селекционират нови маслодайни рози и направиха 2-3 вида. Оказа се, че някои от производителите взеха от тази селектирана роза и я засадиха в градините си, но тя дава много по-нискокачествено розово масло. И оттук – в новия закон направиха комисия, която минава по масивите и дава препоръки на тези, които имат такива рози, да ги изкореняват, защото те влошават качеството на нашето розово масло. Българското розово масло има 166 компонента, то няма повторяемост в света. И за това са важни три фактора. Първо, използваме периода февруари-март да подготвим розата, като климатът е много добър. Второ – леките песъчливи почви в Подбалкана, в чиято основа е канелно-горска почва, която през зимата пропуска влагата и не позволява да измръзват корените. И третият фактор – през май-юни идва т.нар. гюлево време – до обяд грее слънце, следобед вали дъжд. До обяд влагата от предния ден е голяма и в розовия цвят има голям процент роса, а точно росата запазва маслото от изпаряване. Затова и розоберът започва в 4 сутринта и трае докъм 10-11 часа.

- Каква е Вашата препоръка, за да пазим качеството и славата на българското розово масло?

- Аз бих препоръчал да се регламентира създаването на Национална лаборатория за опитване на българското розово масло.

Такава лаборатория прави в Казанлък в началото на миналия век Христо Яръмов. Немски възпитаник, химик, изследовател. Вземал е проби от розотърговците и им издавал сертификати. Той хваща основните компоненти в розовото масло и по химически път доказва кое е фалшифицирано и кое не е. Години наред, от 1948-а доскоро, такава лаборатория имаше в София на „Иван Вазов”, която се ръководеше от един изключителен специалист инж. Ненов, и всички масла, които се изнасяха, се изследваха там, правеше се сертификат и се гарантираше качеството на розовото масло. Затова доскоро нямахме рекламация на нашето масло. Национална лаборатория за опитване на българското розово масло е необходимо да има, за да доказва и защитава неговата уникалност.

Цялото интервю с д-р Косьо Зарев, в което той споделя любопитни факти за Пътя на маслодайната роза и за българските розотърговски фамилии, завладели света с благоуханното течно злато, четете в Брой 233 на вестник „Трибуна Арсенал“.