Митрополит Киприан отново дирижира Моцартовия "Реквием"

На 31 март - Лазаровден, седмица преди Възкресение Христово, Старозагорската опера ще представи „Реквием“ от Волфганг Амадеус Моцарт, под диригентството на Негово високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан. Солисти са Емилия Иванова, Офелия Христова, Николай Моцов, Пламен Кумпиков. Началото е 20.30 часа.

Заупокойната меса е последното, недовършено произведение на В. А. Моцарт, над което е работил непосредствено преди смъртта си. Месата е композирана по каноничен текст на латински език. Съчинението е завършено от учениците на Моцарт, основно от Франц Ксавер Зюсмайер. Независимо от това „Реквием“-ът е едно от най-известните произведения на Моцарт и се разглежда като едно от най-важните в неговото творчество.

В средата на юли 1791 година, чрез посредник, Моцарт получава поръчка да съчини „Реквием“, при условие да запази в пълна тайна поръчката. Предполага се, че Моцарт е познавал поръчителя. Композиторът получава аванс, по някои сведения 50 или 100 дуката. Още толкова е трябвало да получи и след завършване на поръчката.Както е изяснено по-късно „Реквием“-ът е поръчан от граф Франц фон Валсег, за годишнината от смъртта на жена му, починала през февруари 1791 година.

И така, Моцарт трябва да съчини „Реквием“-а анонимно. Безпаричието принуждава композиторът да приеме тази оферта, безкрайно унизителна за него. Може би това служи като обяснение на много заимствания (копиране, използване на идеи и фрази) в произведението. Факт е, че изследователите откриват в различните части на съчинението на Моцарт сходни моменти с композиции от Карл Филип Емануил Бах, Михаел Хайдн (брат на композитора Йозеф Хайдн), Доменико Чимароза и Франсоа-Жосеф Госек. Но тези заимствания са обусловени по-скоро от общите рамки и принципи на църковната музика през XVIII век, отколкото от някакъв вид „интелектуална кражба“ от чужди съчинения.

В крайна сметка, дори и незавършен, „Реквием“-ът на Моцарт, по своето значение, се нарежда заедно с църковните съчинения на Й. С. Бах сред най-добрите образци на църковна музика от XVIII век.

Започвайки работата си над „Реквием“-а, Моцарт неведнъж я прекъсва заради други поръчки и композиции – през август 1791 г. той получава спешна поръчка да напише операта „Милосърдието на Тит“, в чест на коронацията на Леополд II крал на Бохемия. След завръщането си от Прага около края на август 1791 г.), композиторът трябва първо да работи над „Вълшебната флейта“, след това над Концерта за кларинет и Масонската кантата. Както утвърждава Констанца – съпругата на композитора, през това време той често се е оплаквал от различни болежки, не се е чувства добре здравословно. Тя дори е принудена да му забранява да работи над партитурите на „Реквием“-а, тъй като това видимо влияе зле и на неговото самочувствие. На 18 ноември 1791 година композиторът се почувства по-добре. Дори дирижира своята Кантата. Но на 20 ноември болестта окончателно го принуждава да остане на легло. По спомени на близките му, продължава да работи над „Реквием“-а дори в леглото си, тежко болен. И така до смъртта си в 1 часа сутринта на 5 декември 1791 година. Ненавършил 36 години.

След смъртта на композитора, неговата съпруга се страхува, че поръчителят не само няма да заплати остатъка от хонорара, но и ще си поиска аванса. Тя моли Йозеф Леополд Ейблер (1765-1846, композитор и диригент) да завърши творбата. Ейблер приема и написва оркестровката в частите до Lacrimosa и… се отказва. Според различни сведения, след отказа му, Констанца се обръща и към други виенски композитори с молба да завършат произведението, но и те ѝ отказват. Накрая ръкописът попада в ръцете на Франц Ксавиер Зюсмайер (1766-1803) – ученик на Моцарт. Както сам по-късно твърди, той завършва незавършената част от Lacrimosa и изцяло написва Sanctus, Benedictus и Agnus Dei. И като завършек решава да повтори фугата Kyrie, но с друг текст. Тук обаче, отново по твърдения на Констанца, тя предава на Зюсмайер още някои листове със записки на Моцарт, вземайки ги направо от пюпитъра (поставката за ноти) и предполага, че това са елементи от незавършените части. И действително, сходството между частите Sanctus, Benedictus и Agnus Dei и доказано моцартовите части дава основание да предположим, че Зюсмайер е използвал изцяло останалите записки, а вероятно и указанията за тяхното написване от самия Моцарт приживе.

През 1838 година е намерен оригиналният автограф на „Реквием“-а. И през 1839 година Констанца признава публично ролята на Зюсмайер при завършването на произведението.

Материалът е по текст на Снежана Маринова.